Скъпоценните камъни са емблема на лукс, богатство и статус в продължение на хиляди години.
Има обаче няколко от тях, наследявани от поколение на поколение, с по-богата и славна история от останалите – която, макар понякога и кървава, увеличава стойността и обаянияето им.
Нека сега хвърлим поглед на няколко от тях.
Диамантът Хортензия
Това е скъпоценен камък, който е бил откраднат и върнат, след това откраднат и върнат отново. Наречен е на името на Хортензия дьо Боарне, доведена дъщеря на Наполеон и дъщеря на дьо Боарне, а по-късно кралица на Холандия. И все пак мистерията около него се крие в името му – защото според някои той е бил носен от кралицата, но според други тя никога не го е притежавала.
20-каратовият диамант Хортензия е един от най-редките розови диаманти, тъй като има оранжев цвят като вторичен, а съвършенството му е нарушено от преминаваща през него пукнатина, подобна на перо. Известно е, че е принадлежал на Луи XIV, и вероятно е открит в мините Колур в Южна Индия някъде към средата на XVII век. Става част от френските кралски скъпоценности и фигурира в инвентарния опис на същите през 1691 г.
През 1792 г. диамантът е откраднат по време на обир на Garde-Meuble de la Couronne (отделът на Кралския френски дом, който отговаря за подредбата, поддръжката, съхранението и ремонта на всички мебели, произведения на изкуството и други движими вещи в кралските дворци). Той е възстановен през 1793 г., намерен в таванска стая в парижкия квартал Халес заедно с други скъпоценности, след като един от крадците разкрива местонахождението им, преди да бъде екзекутиран. След Революцията камъкът е поставен на еполета на Наполеон, а през 1830 г. е откраднат отново – макар че този път е възстановен доста по-бързо.
През 1856 г. е подарен на императрица Евгения де Монтихо, съпруга на Наполеон III. През 1887 г. френските кралски бижута са обявени за продажба, но Хортензия е запазен поради историческото му значение. Днес той е изложен заедно с останалите френски бижута в Галерия д’Аполон на Лувъра.
Рубинът Тимур
361-каратовият рубин на Тимур е шпинел (тоест, минерал от шпинеловата група) и е един от най-големите такива в света. Първоначално е собственост на императорите на Моголската империя, преди да бъде отнет от Делхи при персийските набези на Надир Шах. Всъщност имената на петима от собствениците му – Джахангир, Шах Джахан, Фарухсияр, Надир Шах и Ахмад Шах Дурани – са изящно издълбани в скъпоценния камък, заедно с това на Ахбар Велики, за който се смята, че е добавен от сина му Джахангир.
Рубинът Тимур е вграден в Павловия трон заедно с прочутия диамант Кохинор. От 1612 г. насам е обект на идентично мъчителна история, пътувайки от Индия до Персия и Афганистан, обратно в Индия и накрая във Великобритания след договора от Лахор. Изложен е на Голямото изложение през 1851 г. и става част от частната колекция на кралица Виктория. Сега се намира в кралската колекция, но собствеността му се оспорва.
Звездата на Азия
330-каратовият „Звездата на Азия“ е наситено синьо-виолетов звезден сапфир – един от най-големите от този тип – с редки отразяващи светлината свойства, които му придават вид на звезда. Вероятно е добит в мините Могок в Бирма (днешен Мианмар) – регион, известен със сините си звездни сапфири.
Произходът на скъпоценния камък е неясен. Историята разказва, че кралят на Мандалай издава указ, според който всички големи скъпоценни камъни, открити в мините, автоматично стават негова собственост под заплаха от смърт. В резултат на това скъпоценните камъни изчезват в продължение на години, разбиват се на по-малки парчета или се изнасят контрабандно от страната до пазара в Индия. След като сапфирът попада в ръцете на търговеца на минерали Мартин Ерман, той го продава на Смитсоновия институт през 1961 г. като при продажбата казва, че камъкът е бил собственост на махараджата на Джодхпур за неизвестен период. Първоначално кураторите приемат историята му, но сега се смята, че той е изфабрикувал тази част, за да завиши цената.
Друга мистерия пък заобикаля майстора, който е шлифовал камъка, като неговите умения се възхваляват като умения на експерт, защото е нужно невероятно майсторство, за да се направи звездата в центъра, и рядката прозорливост, за да може да се погледне необработения камък и да се предвиди превъзходния му потенциал.
Понастоящем Звездата на Азия се намира в Природонаучния музей „Смитсониън“.
Диамантът Тифани
287,4-каратовият диамант Тифани е един от най-големите жълти диаманти в света. Той е открит в мината Кимбърли в днешна Южна Африка през 1877 г. и е придобит от основателя на Tiffany & Co. Чарлз Луис Тифани през 1878 г. По време на откриването на компанията Южна Африка е британска колония и чернокожите работници са под строгия контрол на белите собственици на мините. Расистките закони, които полагат основите на апартейда, са въведени, за да се гарантира, че заплатите на работниците са мизерни, докато те работят в опасни условия.
Именно това предизвиква полемика през 2021 г., когато Tiffany & Co. пуска рекламната си кампания с Бионсе – едва четвъртият човек, носил диаманта, и първата чернокожа жена – и Джей-Зи. Както казва Каран Атия във Washington Post, „време е да разширим определението за кървав диамант…, за да обхванем и скъпоценни камъни като Тифани, заради които са загубени хиляди африкански животи и са унищожени общности в колониалния стремеж да се контролират ресурсите на континента“.
Позовавайки се на схема за сертифициране на ООН, която има за цел да предотврати навлизането на кървави диаманти на пазара, Tiffany’s отговаря на скандала, като заяви: „Като световен лидер в областта на устойчивия лукс, Tiffany & Co. се ангажира да се снабдява с естествени скъпоценни материали по етичен и устойчив начин. Имаме политика на нулева толерантност към конфликтните диаманти и се снабдяваме с диаманти само от известни източници и държави, които са участници в Кимбърлийския процес.“ Тази програма обаче е създадена 125 години след закупуването на диаманта Тифани.
Има минимален отзвук, когато Лейди Гага носи камъка на церемонията по връчването на Оскарите през 2019 г. Сега диамантът се намира в постоянния си дом в магазин на Tiffany & Co. на Пето авеню в Ню Йорк.