Най-интересните животни от бестиариите

Средновековният свят – до голяма степен непознат и пълен с опасности – е труден за разбиране. Границите между живите и мъртвите са далеч по-размити, отколкото са днес, и се смята, че какви ли не паранормални същества водят борба за душите на живите. Смята се, че само Бог и Църквата осигуряват божествена защита от подобни страшилища и именно чрез тях средновековните мъже и жени се стремят да разберат света и да оцелеят в него.

По думите на философа от 12 век Алън Лилски: „Всяко същество на света е книга, картина или огледало на нас.“ За средновековното общество Бог е автор на книгата и създанията, които той е създал, могат да бъдат обяснени и разбрани от гледна точка на тяхното място в християнския светоглед.

Животните по листата на средновековните бестиарии варират от фантастични до обикновени – макар че дори най-често срещаните същества мимоходом получават няколко „необичайни“ характеристики от нашите средновековни предци. Нека видим сега някои от тези създания:

Песоглавци

Твърди се, че имат тялото на човек и главата на куче, а легендите и митовете за тях датират още от древна Гърция. Мюсюлманският учен и изследовател от 14-ти век Ибн Батута дори твърди, че се е сблъсквал с Киноцефали на остров между Индия и Суматра: „Мъжете им са оформени като нас, с изключение на това, че устата им е оформена като на кучетата.“

Йейл

Според Плиний Стари през 1 век, Йейл с конски размери е намерен в Етиопия. Това същество може да се похвали с дълги, гъвкави рога и когато се бие, то насочва единия си рог назад като резервно оръжие, в случай че другият бъде повреден.

Корокота 

Не се заблуждавайте от широката му усмивка. За корокотата – продукт на любовта между хиена и лъвица – се казва, че е смъртоносен враг както на хората, така и на кучетата. Смята се, че идва от Индия и Северна Африка, има устата, която се простира от ухо до ухо, a вместо отделни зъби има една кост с резци като на гребен. Твърди се, че това същество може да имитира човешка реч, примамвайки жертвите си по име в дълбините на гората.

Каладрий​

Описан от древногръцкия биограф Плутарх като „надарен с такава природа и характер, че насилствено привлича към себе си болестта“, в средновековното общество Каладрийят е въплъщение на Христос, който изцерява болните, когато гледа в лицето на пациента. Но ако птицата обърне лицето си, пациентът е обречен.

Парандрий

Твърди се, че е намерен в Етиопия, а най-забележителната му характеристика е, че може да промени външния си вид и да се скрие в околната си среда. Голям като вол и с копита, той има еленска глава с големи рога и дълга грива.

Хидрий

Като вид влечуго, Хидрий (също въплъщение на Христос) се твърди, че се търкаля в кал, след което се прокрадва в устата на спящ крокодил (символ на ада). Веднъж щом влезе, вярва се, че съществото си прояжда път през стомаха на крокодила като така го и убива. Според Исидор Севилски, който пише през 7 век сл. н. е., това влечуго се спотайва в река Нил.

Сирена

Наполовина красива жена, наполовина риба или птица, смята се, че примамва моряците със своето сладко пеене, след което ги убива. Норманският духовник Гийом дьо Клер описва как: „Привлечени от музиката, те [моряците] заспиват в лодката си и биват убити от сирената, преди да успеят да кажат гък.“ За средновековния ум сирените символизират рисковете човек да се поддаде на светските изкушения.

Василиск

Включен в раздела за влечугите на средновековните бестиарии – и Хари Потър и камарата на тайните на JK Rowling – Василискът често се описва като „кралят на пълзящите неща“. Въпреки че е могъл да убива с аромата си, съскането си и дори погледа си, страховитият Василиск сам би могъл да бъде убит от ухапването от скромна невестулка.

Мантикора

Мантикората, за която се твърди, че се намира в Индия, има тяло на лъв и лице на мъж, а в задната част има жилещата опашка на скорпион. Ученият от 13-ти век Бартолъмиъс Англикус описва съществото „с ужасен глас, като от тръба, бягащо бързо и ядящо хора“.

Бонакон

Въпреки големите си рога, Бонаконят е известен с друго, далеч по-смъртоносно оръжие: огнената си тор. Средновековните бестиарии описват как, когато е преследвано, това същество изхвърля своята тор на площ до два акра, изгаряйки всичко по пътя си.