Музикални хроники: Великите Eagles, които продължиха да свирят, дори когато адът замръзна
Няма фен на рок музиката, който да не е чувал за Eagles, но заплетената история на легендарната американска банда не е сред най-често разказваните.
А си засулжава да се спрем на нея, защото е понесла в различните си епизоди музикалния дух на последните няколко десетилетия.
Eagles са сформирани в Южна Каролина през 1971 г. от основните фигури Глен Фрей и Дон Хенли – тогава ядро на музикалния състав, свирещ за певицата Линда Ронстад.
Бандата на Фрей и Хенли бързо се развива и става изключително активна в концертната дейност из Америка и създаването на любими за радиостанциите хитове.
Когато промотират на турне четвъртия си албум One Of These Nights през 1975 г., Eagles вече пълнят зали.
Година по-късно възниква и техният най-голям хит Hotel California.
За да вникнем в процеса по създаването му, трябва да отбележим, че в онзи период рок звездите не са известни като особено примерни клиенти на хотели, даже никак.
Китаристът на Eagles Джо Уолш описва доста картинно процеса: „Живея по хотели и директно им късам тапетите. Имам си счетоводители, които после плащат за всичко“.
Въпросното „всичко“ се оказва цяло състояние. Уолш си спомня една конкретна вечер в Чикаго, когато заедно със звездата от Blues Brothers Джон Белуши причинява щети в хотела на стойност 28 хил. долара.
И сред други прочути банди от онази ера, трошенето и хулиганските прояви из хотелите са част от репертоара. Представете си как виртуозният барабанист на Led Zeppelin Джон Бонъм изпробва новия си мотор „Харли-Дейвидсън“, който е получил за рождения си ден, директно из коридорите на Continental Hyatt в Лос Анджелис.
Представете си и друг голям барабанист, Кийт Муун от The Who, който на собствения си рожден ден нахлува директно със своя „Линкълн“ в басейна на Holiday Inn във Флинт, Мичиган.
Но в тази графа ли попадат Eagles, тези далеч по-фини и възпитани музиканти, които призовават цяла Америка да го кара по-кротко с песента We oughta take it easy?
В онези години Глен Фрей и Дон Хенли безмълвно толерират буйстването на Джо Уолш, но когато идва техният ред да опишат как виждат живота постоянно на път – резултатът далеч не е толкова буквален.
И вместо да струва тлъста сума на счетоводителите им, им носи цяло състояние за десетилетия напред.
По времето на възникване на Hotel California, барабанистът и вокалист Хенли вече има някакви идеи за текст, който да се върти около хотел с това име.
Но за да се получи песен от идеята, музикантите трябва да преминат през целия композиционен процес, който прилагат в средата на 70-те.
Всъщност автор на музиката на записаната през 1976-а Hotel California е друг от китаристите в групата, Дон Фелдър. Той има задачата да записва инструментални идеи на касета, да ги праща на Фрей и Хенли и да чака одобрението им.
В онзи период Фелдър тъкмо се е преместил със съпругата си Сюзън и новородения си син в наета къща в Малибу, след като Сюзън е забелязала гнездо на гърмящи змии в дома им в Топанга и е поискала веднага да го напуснат.
Вечерта, в която Дон Фелдър се присъединява към семейството си в Малибу, той започва запис на нова композиция с хармонична прогресия, напомняща повече фламенко, отколкото рок.
Основният ритъм пък става причина за първото работно заглавие на песента – „Мексиканско реге“. Под това име Фрей и Хенли я чуват за първи път, одобряват я и започват да мислят по думите.
Така създават легендарния и мистичен текст, който превръща Hotel California в обект на безкрайни тълкувания, предположения и теории и до днес.
Самите Eagles имат различни версии откъде е тръгнала цялата концепция за текста, но Дон Хенли обобщава, че онези години за тях са били „рунд първи от загубата на невинността“.
Над 6-минутният суперхит завършва с едно от най-невероятните китарни сола в рока – дълъг и подробен „диалог“ между Фелдър и Уолш на две китари.
Най-важното е, че Hotel California има достатъчно силно въздействие, за да бъде пускана по американските радиа средно по веднъж на всеки 11 минути.
Песента е толкова известна, че преди няколко години Eagles се заемат да съдят мексикански хотел, използващ името „Калифорния“. Впрочем в бандата така или иначе се съдят и един друг, след като Дон Фелдър е уволнен от Хенли и Фрей през 2001 г.
Китаристът ги обвинява в алчност заради начина, по който разпределят приходите на бандата.
Eagles така и не успяват да повторят успеха на Hotel California, което в някакъв смисъл допринася, за да раздалечи Фелдър от останалите.
И вероятно премеждията им в годините след излизането на тази класика са свързани със същата онази загуба на невинност, за която говори Дон Хенли.
Eagles се разпадат през 1980 г., когато Хенли произнася прочутата си фраза: „Ще свирим пак заедно, когато адът замръзне!“
14 години по-късно, те се събират, за да запишат лайв албума с подобаващото име Hell Freezes Over (“Адът замръзва”), а Фрей се шегува, че групата не се е разпадала, а просто е била в 14-годишна ваканция.
Eagles не просто започват да свирят отново, а и доразвиват концертите си до ниво, каквото не са могли да достигнат преди – включително и заради напредъка в технологиите.
Турнето Hell Freezes Over от 1994-96 остава едно от най-успешните в историята, с 3.4 млн. продадени билети за зали, амфитеатри и стадиони в Северна Америка, Европа, Австралия и Япония.
Стига се обаче до споменатата съдебна битка с Дон Фелдър, която е решена с неясно извънсъдебно споразумение. По-късно, през 2016 г., Глен Фрей умира и Дон Хенли признава, че Eagles едва ли ще свирят някога отново без един от двамата си създатели.
Въпреки това, бандата още веднъж се съживява и продължава с турнетата, а синът на Глен Фрей Дийкън започва да свири на мястото на баща си.
Днес турнето на Eagles, озаглавено Hotel California, все още е актуално и групата изпълнява целия едноименен албум от 1976 г., плюс другите си най-големи хитове в мащабни концерти с оркестър и хор.
Хенли скоро ще навърши 73 г. – но очевидно той и съмишлениците му не са хора, които бягат от съдбата си. И явно няма да се откажат да свирят дотогава, докато са способни да го правят.
