Обяснение в любов и пародийно видео родиха големия пънк химн от златната ера на MTV
Един от най-прочутите химни на поп пънка възниква по съвсем непретенциозен начин като „хубава малка балада“ от влюбен човек. Максимално семпла и изчистена, песента превръща своите изпълнители в световни звезди и си остава тяхната най-успешна композиция.
Това е историята на All the Small Things – незабравимия хит на Blink-182, който децата на 90-те знаят наизуст и който остава в историята и на MTV с пародийното си видео.
За третия си албум бандата е решена да вдигне нивото. Калифорнийското трио вече е постигнало голям пробив с Dude Ranch (1997), но е нужна именно All the Small Things, за да се превърнат те в глобален феномен, който пълни зали и е сред най-актуалните състави в периода отпреди четвърт век. Песента е втори сингъл от албума Enema Of The State и избухва бързо след пускането ѝ по радиата. Оказва се, че композицията е възникнала към края на работата по албума, когато бандата решава, че има нужда от още една простичка, но въздействаща песен с хитов потенциал.
Китаристът и един от вокалистите Том ДеЛонг се залавя да напише песента и решава тя да бъде ода за тогавашната му приятелка Дженифър Дженкинс (по-късно съпруга и още по-късно бивша съпруга). Докато обикаля по турнета с групата, той копнее да се върне при нея и емоциите вдъхновяват All the Small Things, тази „хубава малка балада“, както самият ДеЛонг я определя.
Музикално сингълът е вдъхновен от легендарните пънкари от Ramones, а припевът няма текст и остава само с отпевите „На-на-на“, защото Том просто не успява да измисли лирики.
Важното е обаче, че All the Small Things носи настроението на искрената младежка любов, а части от текста като „Тя ми остави рози на стълбите / Изненадите показват, че ѝ пука“ разказват реални преживявания на двойката и реални постъпки на Дженифър.
“Том е 100% верен на приятелката си. Той е много семпъл, мотае се с нея и вярва в извънземни”, коментира басистът Марк Хопъс, когато е попитан как би описал ДеЛонг. Както често се случва с този тип песни, в началото Blink-182 не осъзнават напълно с какво съкровище разполагат в лицето на All the Small Things – докато не я засвирват заедно.
“Тя беше сред последните песни, които записахме, защото беше толкова елементарна, че не беше особено забавна за свирене. Но когато я сглобихме и я изсвирихме тримата, се спогледахме и си казахме: „Тази песен е огромна!”, спомня си ДеЛонг. „Като я записахме ни побиха тръпки и знаехме, че имаме парченце магия. Знаехме, че ще бъде нещо огромно, не знам защо, но просто го почувствахме“.
Интуицията им не ги подвежда, защото All the Small Things става най-успешната песен на бандата и една от най-популярните мелодии на своето време. За фурора допринася и видеоклипът, който пародира клипове на актуалните тогава бой банди като Backstreet Boys и NSYNC, както и видеа на поп диви като Бритни Спиърс и Кристина Агилера.
Марк Хопъс признава, че в началото концепцията за музикалното видео не му е звучала убедително. „Режисира го Маркос Сиега и помня, че като ни разказа идеята, аз казах „Това не е смешно, никой няма да хареса това видео, нищо забавно няма в него”. Но се оказа нашият най-добре приет клип и хората го смятаха за гениален. Проблемът ми беше, че аз просто не разбирах подигравките, не следях никоя от тези поп банди тогава и не знаех какво пародираме. Тотално грешах и всъщност се получи страхотно!“, разказва Хопъс.
За басиста продукцията се оказва безценна и по друга причина – покрай нея той среща бъдещата си жена Скай Евърли, която тогава работи в MTV.
Безспорно All the Small Things променя съдбата на Blink-182 и допринася за това бандата да продължава да съществува и днес в златния си състав – след едно разпадане и последвало събиране, както и след напускане и завръщане на ДеЛонг.
Преди няколко години Том призна, че не харесва вокалното си изпълнение в хита. „Звуча като 4-годишен“, пошегува се той. Разказа и че е удивен как продължават да му пращат клипове на малки локални банди, свирещи All the Small Things на всякакви сцени по цял свят.
Но с вечните хитове е така – веднъж като влязат в сърцата на публиката, вече няма измъкване от тях. И цял живот преследват своите автори на всяка крачка.