Музикални хроники: Как един нагъл обир накара Metallica да създаде първата си балада – емблематичната Fade to Black

Първата пауър балада на Metallica Fade to Black си остава една от най-величествените и обичани песни на траш метъл гигантите.

Издадена като първи сингъл от втория албум Ride the Lightning, Fade to Black е емблематична мелодия не само за Metallica, но и за целия метъл жанр със своите маркови китарни мотиви и с депресивния текст, описващ самоубийствени помисли.

Оказва се, че вдъхновението за песента идва от един несъмнено депресиращ случай и включва обир на музикална техника и безпаметен запой, но не и истински самоубийствени наклонности.

Каква е точната история зад възникването на Fade to Black?

Metallica пристига в Бостън на 22 януари 1984 г. за концерт в един от най-модните рок клубове в града, The Channel.

По това време мястото е мека на хеви метъла и побира над 1700 души за концерти на всякакви представители на тежката музика от Anthrax до Suicidal Tendencies.

В конкретната вечер Metallica свири заедно с две местни банди, така че шоуто определено е забележително събитие за цялата бостънска сцена. Концертът е ранен и няма възрастово ограничение, така че дори малките метъли имат възможността да поклатят заедно глави преди вечеря и да чуят легендарни изпълнения – като например това на Call of Ktulu в ранен вариант, още когато песента се казва When Hell Freezes Over.

За четиримата от Metallica обаче далеч по-важно е това, което се случва след концерта.

Тогава една нагла кражба вдъхновява фронтмена Джеймс Хетфийлд да напише този истински химн на депресията Fade to Black. Певецът и китарист губи своя любим китарен усилвател Marshall, който доколкото е известно е и първият усилвател, притежаван някога от Джеймс.

След концерта в The Channel, крадци разбиват наетия ван на бандата и задигат техника на стойност 40 хил. долара, включително барабаните на Ларс Улрих. Кърк Хамет също се разделя със своя усилвател от същата прочута марка Marshall.

Всъщност групата успява да запази единствено китарите си, а Хетфийлд логично е съсипан от случилото се.

Той определя Fade to Black като „най-личната“ и „най-съкровената“ песен в маститата дискография на бандата. Барабанистът Ларс Улрих разказва как двамата с Джеймс са „обзети от мисли за смъртта“ по време на записите на Ride the Lightning, а тези нагласи явно са се съчетали с огорчението от кражбата.

“Написах песента в дома на един приятел в Ню Джърси. Бях доста депресиран по това време, защото точно ни бяха откраднали техниката и бяхме изхвърлени от къщата на мениджъра ни, защото чупихме разни неща и пресушихме шкафа му с алкохол“, разказва фронтменът. „Определено е песен за самоубийство и отнесохме много критики за нея, все едно някои деца са се самоубивали заради песента. Но получихме и стотици писма от хлапета, които ни казваха, че се идентифицират с песента и тя ги е накарала да се почувстват по-добре”.

Хетфийлд си спомня и че се е чудел защо въобще с останалите трябва да си правят труда да пътуват до Европа за следващата фаза от турнето, представящо Ride the Lightning. Тогава не е ясно и как въобще следващите концерти ще се осъществят без цялото оборудване.

Разбира се, не бива да си представяме, че разочарованието на Джеймс реално го навява на самоубийствени помисли, но без толкова силната негативна емоция Fade to Black едва ли е щяла да се появи на бял свят.

“Сигурен съм, че не съм си мислил реално да се самоубия, но човек, това беше любимият ми усилвател!”, категоричен е той.

В света на метъла съществува голяма задружност и това се потвърждава, когато приятелите на Metallica от Anthrax им дават своето оборудване, за да могат да осъществят европейската част от турнето си.

По онова време Anthrax са в същия музикален лейбъл Megaforce и се съгласяват да помогнат, а Ларс пътува за Лондон, за да договори лично сделката.

Така европейското турне на издигащата се група стартира без повече усложнения на 3 февруари в Цюрих.

Всъщност загубата на техниката заради кражба е злощастно събитие, сполетявало страшно много банди, независимо дали са прочути или не.

Но онези, които решително са се устремили към върховете, не позволяват нещо такова да ги спре.

А в случая на Metallica, музикантите не само се измъкват от ситуацията, но и създават велика песен като резултат от депресиращия случай.

Всъщност истинският хепиенд на историята, случил се според най-добрите метъл традиции, настъпва през 2017-а.

Тогава Metallica помага на една трибют банда, оказала се в същата ситуация като Хетфийлд и компания три десетилетия по-късно.

Трибют групата Blistered Earth, която изпълнява песните на Metallica, е обрана след концерт в Портланд, Орегон, и от вана на музикантите са задигнати инструменти, усилватели, китарни ефекти и какво ли още не на стойност хиляди долари.

Когато музикантите от Metallica узнават за случая, те се свързват с Blistered Earth и предлагат да заменят всяка една част от откраднатата техника. Разбира се, изцяло за своя сметка – защото понякога великите музиканти са велики не само в музикален план.