Музикални хроники: Историята на The Final Countdown – епичният рок химн, който завладя света
Това е един от най-популярните музикални мотиви, една от най-емблематичните интродукции на песни и мелодия, която всеки е чувал и ще помни до живот. Всички знаят The Final Countdown, но далеч по-малко са запознатите с групата Europe, която стои зад песента, и с историята на този толкова знаков хит.
Става въпрос за шведска банда, създадена в края на 70-те и натрупала популярността си през 80-те години. Повлияни от образците на класическия рок, членовете на Europe в началото даже не осъзнават какъв хит държат в ръцете си – но когато превръщат The Final Countdown във водещата песен на третия си албум, правят абсолютен фурор.
Простичкият, но незабравим синтезаторен мотив води началото си още от младите години на певеца Йоаким Ларсон. По-късно той ще приеме псевдонима Джоуи Темпест, с който ще стане известен като фронтмен на Europe, но тогава е просто студент в Стокхолм. Един ден Йоаким взима назаем синтезатора на свой приятел кийбордист и започва да изпробва наличните звуци. Намира звук, който му харесва, и измисля първоначалния мотив, познат днес от мащабното интро на The Final Countdown.
Но на онзи етап нещата си остават просто на ниво мелодия със синтезатор и нищо повече. „Знаех, че в мотива има потенциал, но не успявах да измисля песен от него“, разказва Джоуи Темпест. По-късно Europe се връщат към идеята до голяма степен по случайност. Мениджърите на групата се помещават точно срещу нощен клуб, често посещаван от бандата. И именно мениджмънтът предлага едноминутната музикална идея (тогава все още само инструментал) да бъде пусната в клуба, съпроводена от лазерно шоу. В бара Джоуи Темпест започва да обсъжда с басиста Джон Левен как епичното интро може най-после да бъде превърнато в песен.
Наложен е ритъм чрез дръм машина, а думата countdown (“обратно броене“) идва в ума на Темпест и покрай нея той започва да пише текст и на куплета. „След това всичко стана доста бързо. Вокалът се състои от една монотонна линия през цялото време, а акордите се сменят под мелодията. По-късно през годините осъзнах, че точно с този похват работят много класически композитори. Става хипнотично и много готино“, обяснява авторът на песента.
Проблемът е, че Europe възприема себе си като китарна група и такава песен е твърде необичайна за първоначалния им стил. Затова и The Final Countdown остава извън първите два албума на състава. Минават няколко години и те решават да пробват да излязат от собствените си рамки. Най-сетне те реализират песента, като променят бийта в по-диско посока, докато китаристът Джон Норъм демонстрира при солото влиянията си от Lazy на Deep Purple.
Няколко години по-късно Норъм споделя в интервю: „Когато за пръв път чух онова интро със синтезатора, реакцията ми беше „Това е лудост, не можем да ползваме това“. Слава Богу, че останалите не ме послушаха“.
Китаристът напуска групата точно преди излизането на албума The Final Countdown (1986) и признава, че не му харесва посоката, в която Europe са тръгнали. Норъм предпочита по-класическото китарно звучене, докато в стила на формацията синтезаторите все повече взимат връх, а същевременно и имиджът на Europe става все по-захаросан. Формулата обаче е повече от печеливша – The Final Countdown надминава всички очаквания на групата и оглавява класациите в 25 страни.
А едва на двайсет и няколко години Джоуи Темпест става звезда и изгрява на кориците на списанията, борейки се с Джон Бон Джоуви за сърцата на тийнейджърките. По същото време хитовете на Bon Jovi – Livin’ On A Prayer и You Give Love A Bad Name също летят в световните класации, така че конкуренцията е и на музикалния фронт.
“Наслаждавах се на славата, но Джон Левен и Джон Норъм много бързо намразиха участията в телевизионни предавания, където ни караха да свирим на плейбек. И това неловко чувство за банда, която боготвори Deep Purple, Thin Lizzy, Rainbow и UFO, се превърна в много голям проблем – особено за Норъм”, отчита Темпест.
През следващите години Europe издават още два албума със заместника на Норъм – Кий Марсело. Но не успяват да произведат друг толкова голям хит. А в началото на 90-те с избухването на гръндж стила и навлизането на Nirvana, Soundgarden, Pearl Jam и Alice in Chains, модата на арена рока рязко отминава. Прекарали 10 интензивни години в записи и обикаляне по турнета, членовете на Europe се съгласяват да си вземат почивка от групата.
Но 90-те отминават и в началото на 2000-те идва времето за ново начало на Europe и завръщане на Джон Норъм. Оттогава бандата остава активна и прави албуми, концерти и турнета, за да докаже, че е нещо повече от състав само с един хит.
Днес The Final Countdown е придобила малко по-тежко звучене в концертите на групата и Джоуи Темпест признава, че всички от Europe все още много обичат да я свирят. „Харесва ми да наблюдавам всички усмихнати лица в публиката, когато това интро зазвучи. По цял свят хора ми казват, че е мечтан момент за тях да чуят тази песен на живо. А за всеки музикант е много специално да чуе такова нещо от публиката“, завършва Темпест.
