Музикални хроники: Еди Ван Хален и всички пороци по пътя на величието

Суперлативите, които четем за Еди Ван Хален през последните няколко дни са напълно заслужени.

Няма спор, че китаристът, който почина на 6 октомври, беше сред най-великите и диктуваше правилата в китарната музика в едни златни години, родили някои от най-любимите рок песни.

Той беше иноватор откъм изравни средства и китарно звучене, истинска машина за рифове, композитор и авангарден артист, който хвана китарата, след като Джими Хендрикс я беше оставил, и се затича заедно с нея директно в бъдещето.

Ван Хален създава едноименната си банда през 70-те, за да се превърне в нейна движеща сила и да я изведе до върховете, вдъхновявайки цяло поколение млади музиканти.

Преди да почине на 65-годишна възраст от рак на гърлото, Еди Ван Хален живееше богат на преживявания живот в типичен рокендрол стил, който обаче беше белязан и от трудности и зависимости.

Роден в Нидерландия през 1955 г., той се алкохолизира още преди да достигне тийнейджърска възраст. „Бях алкохолик, имах нужда от алкохол, за да функционирам. Започнах да пуша и пия, когато бях на 12. Напивах се преди да отида на училище“, признава Еди.

“Не обвинявам изобщо баща си, но той също беше алкохолик. Така че в нашето семейство си беше нормално. Но това никога не влияеше на работата му, както предполагам не повлия и на моята”.

Семейството на Еди емигрира в Калифорния през 1962 г., когато той е на 7. Неговият баща Ян свири на няколко инструмента и е кларнетист в голям оркестър, но след преместването в Щатите му е трудно да си намери работа. Майка му е домакиня, която мечтае синовете ѝ да станат пианисти – затова те започват да свирят още от 6-годишни.

„Дойдохме в Америка с пиано за 50 долара. Изминахме половината свят без никакви пари, без конкретна работа, без място за живеене и дори без да говорим езика“, разказва Еди Ван Хален.

Когато брат му Алекс засвирва на китара, Еди си купува комплект барабани – но в крайна сметка двамата разменят инструментите си и с още няколко ученици сформират първата си банда още в четвърти клас.

Van Halen възниква през 1972 г. и си спечелва слава из клубовете в Ел Ей, преди да достигне до договор със звукозаписна компания и да тръгне да покорява световните върхове.

Основната творческа енергия идва именно от Еди, докато Алекс неизменно е на барабаните, а в класическия си състав групата е допълнена от Майкъл Антъни на бас и Дейвид Лий Рот на вокалите.

Още дебютният им албум от 1978 г., озаглавен Van Halen, е заявка за величие и започва с превърналата се в класика Running with the Devil, която е последвана от инструментала Eruption с поглъщащо китарно соло на развихрилия се Еди.

Van Halen са изключително продуктивни и в следващите 4 години издават 4 албума, а после създават легендарния „1984“, който достига втората позиция в Billboard 200 и остава единствено зад Thriller на Майкъл Джексън.

Впрочем нещо далеч по-конкретно свързва Еди Ван Хален с Джексън.

Китаристът записва солото на Beat It, един от най-големите хитове на 80-те, като го завършва за по-малко от половин час.

Еди се съгласява да запише солото без да получи каквото и да е заплащане, просто като услуга към продуцента Куинси Джоунс.„Бяха просто 20 минути от живота ми. Не исках нищо за това“, признава той години по-късно. „Кой изобщо щеше да разбере, че съм свирил в записа на това хлапе?“

Албумът „1984” се оказва повратна точка, защото след него различията между Девид Лий Рот и останалите стават нетърпими и емблематичният глас на Van Halen напуска групата.

С новия певец Сами Хагър бандата достига №1 още със следващия си албум „5150“ и издава още три албума, преди и Хагър да напусне в средата на 90-те.

Следва неуспешен експеримент с бившия певец на Extreme Гари Чероне, с когото е издаден само един албум, преди Van Halen да си вземат няколко години почивка.

В късния период от съществуването на бандата се стигна до обединение първо с Хагър, а после и с Дейвид Лий Рот, който се завърна през 2007 г. и участва в последния албум A Different Kind of Truth (2012).

Подобно на още толкова много музикални звезди, по време на всичките си успехи Еди изминава труден път в личен план и се бори със своите зависимости.

Още в средата на 90-те той признава, че на два пъти е бил в рехабилитационна клиника заради алкохолизма си. Бил е и арестуван за шофиране в нетрезво състояние.

“Винаги се напивах, за да мога да се справя. Имам нулеви социални умения, не знам как да се държа и затова се напивам. И ставам пълен задник“, споделя още той.

“Аз не пиех, за да се забавлявам. Алкохолът и кокаинът бяха лични неща за мен. Използвал съм ги за работа. Действието им те държи буден, а алкохолът намалява задръжките. Сигурен съм, че има музикални неща, до които нямаше да стигна, ако не бях в такова състояние.“

През 2000 г. звездата получава диагноза рак на езика, но успява да пребори заболяването две години по-късно. Борбата му с алкохола продължава още известно време и през 2007-а той влиза за пореден път в клиника, а доколкото е известно, не след дълго наистина успява да откаже пиенето.

През последните години от живота си Еди води битка с рака на гърлото с подкрепата на семейството си. Той отдава заболяването на навика по концерти да си държи в устата метални перца за китара – но пушенето и пиенето са много по-вероятни причини за случилото се.

Световната рок общност дълго ще тъгува за Еди Ван Хален, но и ще знае със сигурност, че той никога няма да бъде забравен.

Защото оставя група, която е не само в топ 20 на най-продаваните артисти на всички времена, но и сред най-обичаните и ценени от всички, за които рокът е начин на живот.