Модата – скритото оръжие на Америка срещу Съветския съюз
Съветският политик Никита Хрушчов решава, че надпреварата до космоса не е единственото нещо, с което могат да надделеят над САЩ и решава, че двете страни трябва да се състезават като покажат всекидневния си начин на живот. Така през 1959 година Студената война се води не с ракети, а с дрехи като руснаците организират изложба на научните, технологичните и културните си постижения в Ню Йорк, докато от своя страна американците ще отвърнат със своя собствена изложба в Москва. По-късно това събитие ще се превърне в мястото на излъчения по телевизията „Кухненски дебат“, където двамата лидери Никита Хрушчов и Ричард Никсън си разменят остри реплики за величеството на комунизма и капитализма.
Естествено големците се съревновават и за надмощие, когато става въпрос за облеклото, появяващи се само в най-добрите си тоалети за всяка от своите срещи. Като например Пат, жената на президента, която открива американската изложба. Преди визитата си стратегически подбира дрехите, с които ще стъпи на руска земя. На откриването първата дама сияе с костюма си от естествена кожа и с елегантна шапка, която допълва тоалета, като по този начин изглежда като изискана и модерна американска домакиня. Тук посланието се чува ясно и точно – може руснаците да са изпреварват САЩ в науките, но не са способни да бият елегантността на американската жена с прекрасните й рокли. Пат Никсън подбира дрехи, с които знае, че Съветският съюз не може да се мери. За да се докоснат руснаците до ежедневието на американеца имат на разположение компютър, който отговаря на 4 000 различни въпроса като дори изрежда необходимите артикули, присъстващи в гардероба на всяка дама:
“Зимно палто, лятно палто, дъждобран, пет домашни рокли, четири следобедни шикозни рокли, три костюма, три поли, шест блузи, две долни поли, пет нощници, осем чифта долно бельо, пет сутиена, два корсета, два халата, шест чифта найлонови чорапогащници, два чифта спортни чорапи, три чифта ръкавици, три спортни къси панталонки, един ежедневен панталони, един костюм за спорт и аксесоари.”
По време на изложбата са изнесени четири американски модни ревюта по 35 минути, на които присъстват поне по 3 000 до 5 000 руснаци. Въпреки че отначало съветските власти са против много от предложенията за събитието, местните успяват да се насладят на младежки дрехи, ежедневни облекла, както и официални вечерни рокли. В опит да представят на Русия “късче от Америка” артикулите са носени от професионални модели, както и от деца, тинейджъри, възрастни и цели семейства. Дори и ревютата да са считани за скучни, те съдържат в себе си силна политическа пропаганда, която показва силата на масово произвежданата американска мода.
Същото обаче не може да се каже за руското изложение в Ню Йорк, което допълнително показва недостатъците и ограниченията на съветската мода. Ревюто представя единствено пет женски модела и един мъжки, които показват дизайни от водещият руски магазин GUM и Дом моделей, институт, създаден от Сталин, за да създава прототипи на социалистическата мода. Американските медии обявява дрехите като “несполучливи копия”, въпреки че по това време в Русия се счита за най-висшата мода, образът на тамушната елегантност. В брошури са показани снимки на интериорът на съветският магазин GUM. Доминират мебели от тъмно дърво, от таванът висят кристални полилеи и на прозорците са закачени тежки кадифени завеси – виждането на Сталин за това как трябва да изглежда един универсален магазин през 30-те години на 20 век. С вътрешният си поглед към Русия сега Запада има много по-ясна представа за всекидневието на двете велики сили.
До късните 50 години на миналият век в сравнение с ефективността на американските магазини и качеството на масово произведените стоки, които предлагат, GUM изглежда старомоден и провинциален. Корицата на списание Life от август 1959 година показва колко упорито се води модната война, като ясно се вижда разграничението между изисканата американска домакиня в сравнение с руската съпруга. Показана е Пат с нейната копринена рокля с цветни десени, която подчертава красивата й фигура, перлена огърлица в комплект с обици, както и внимателно нанесен грим. До нея са три жени на дипломати – Нина Хрушчова, госпожа Микоян и госпожа Козлова.
Нина е облечена в семпла рокля, която се закопчава отпред, превърнала се в обичайното облекло на съветските дами, носено както вкъщи, докато жената извършва дейности като готвене и чистене, така и навън по различни мероприятия. Госпожа Микоян от своя страна пък е решила да се издокара с костюм, който дискретно очертава извивките на тялото й. Деловият й вид е омекотен от малка шапчица на главата й. Този детайл превръща ежедневната униформа в тоалет, подходящ за някое събитие. Съпругата на Фрол Козлов изглежда е вложила най-много внимание и мисъл в своята премяна – вечерна рокля украсена с бродерия на деколтето, също толкова интригуващо бродиран шал, бяла вечерна ръчна чанта и бели ръкавици. Облеклото на жената показва много повече отношението й към западната мода, колкото семплият костюм на Микоян и домашната рокля на Хрушкова обременена, от къщна работа.
Видът на госпожа Козлова не само подръжава на американският стил на обличане, но и нарушава важният социалистически дрескод, който гласи че политическите личности трябва да се обличат семпло, практикуван още от времето на Болшевиките. Докато другите две съпруги държат на остарелите и строги правила на обличане, жената на Фрол Козлов осъзнава, че времената са се променили.
