Кратка история на коктейлите
За нас днес коктейлите обикновено извикват образи на бармани, полирани метални шейкъри и елегантни матирани чаши с лимонови резени и чадърчета. Те обаче имат много по-дълбока история. Предшественикът на коктейла – „смесената напитка“ – се развива повече от век преди да дойде златна му епоха от 20-те и 30-те години.
Въпреки че думата „коктейл“ все още не се използва широко, това, което сега смятаме за коктейли, се появяват още през 50-те години на 19 век и украсяват грандиозна витрина в първия коктейл бар в Лондон, когато Алексис Сойер, французин, който прави кариерата като готвач в Reform Club, открива бара си през 1851 г.
Той предлага избор от 40 напитки на 6-те милиона посетители, които идват на Голямото изложение в Хайд Парк. Тъй като напитките му трябва да са безалкохолни напитки, ако ще работи на изложението, Сойер решава да се установи точно до портите, където вече може да прави каквото си иска. Мащабът на амбициите му е отразен в името на бара – „Гастрономически симпозиум на всички нации“ – и привлича около 1000 жадни посетители на ден. Въпреки че бихме могли да разглеждаме това като прекрасно постижение, което показва, че лондончани са склонни да експериментират със сложни нови напитки, проектът се оказва финансово пагубен за бедния Сойер.
В началото на „смесените напитки“ във Викторианска Великобритания, американските бармани допринасят по два начина: с демонстративния елемент и с използването на лед. Второто е новост за англичаните и когато Чарлз Дикенс посещава САЩ през 1842 г., той се казва: „Наздраве! За звънливия звук на чуковете, чупещи бучки лед, и за хладното им пукане, докато се преливат от чаша в чаша.“
В Англия хората, които пият, по правило са предпазливи от водата. Тя може да е толкова опасна, че само няколко глътки да ви заразят с всякакви заболявания от холера до коремен тиф. Следователно ледът е едновременно скъп лукс и потенциална опасност за здравето. Дори през 1871 г. университетският гид на Оксфорд изрично обяснява на своите читатели, че ледът е безопасен за консумация. Все пак, когато за първи път се въвежда напитката Коблер, той признава, че „ледът е набавен от сладкарите и търговците на риба, които го взимат от застоялите езера и шумни канавки и следователно попиват мръсните примеси, които той съдържа.“ Но с появата на парната енергия, ледът започва да се доставя от Америка и Канада и така студените напитки започват да стават привлекателни.
През този период напитките вече се сервират в стъклени, а не в непрозрачни чаши. Този преход повишава изтънчеността на коктейлите, тъй като вече има значение колко привлекателна изглежда течността в чашата, а това от своя страна разкрива майсторството на бармана.
В началото на 20 век идеята за бляскав бар, в който барманът има централно място като сервира смесени напитки с известна театралност, става популярна. Най-легендарният барман от всички е Джери „Професора“ Томас (на снимката), който показва своите умения, докато обикаля Великобритания през 1859 г. Зад бара той си помага с масивни сребърни прибори на стойност около 1000 британски лири. Майстор в рекламата, преди гостуването си в градини на Креморн в Челси, Томас пуска листовки над Лондон от балон с горещ въздух, за да обяви пристигането си. Те гласят: „Истинските ледени американски напитки, приготвени от истинския професор от янките.“
Много коктейли, които не са измислени от бармани, започват като лекарства. Най-известните от тях са джин с тоник, розовия джин и Гимлет (Буравчик). Джинът с тоник първоначално има за цел да предостави дневната доза хинин в маларийните райони; се смяташе, че горчивото в розовия джин се бори с морската болест, а Гимлет е приятен начин за приемане на витамин С от моряците, за да не заболеят от скорбут, благодарение на сока от лайм.
През 20 век пиенето на коктейли става наистина глобално. По ирония на съдбата, в САЩ, когато правителството решава да предприеме възможно най-безпощадното действие – забрана на алкохола – това всъщност предизвиква създаването някои от най-запомнящите се и вълнуващи коктейли в света, тъй като барманите са принудени да експериментират с ограничени съставки. Когато през 1933 г. става очевидно, че забраната е провал и съответно е отменена, това, че някога е са били незаконни, дава на коктейлите остра бляскавост.
В началото на 21-ви век класическите коктейли се завръщат и акцентът в новата вълна коктейлни барове е „миксология“, включваща нови съставки, сложни вкусове и много театралност в подготовката. Алексис Сойер, Джери Томас и Хари Крадък – едни от най-великите бармани в историята биха били горди – елегантността на барманството е в пика си.
