Кой е истинският автор на „Да убиеш присмехулник“
„Да убиеш присмехулник“ е роман на Харпър Ли, публикуван през 1960 г. Той остава като един от съвършените романи на американската литература и се превръща в една от класиките в училище, носи награда Пулицър и има много сериозни препратки към някои други интересни публични личности. Точно по тази причина можем да попаднем на много интересни конспирации – една от най-важните е, че според мнозина Харпър Лии може да не е дори истинският автор.
С години се говори, че истинският създател е Трюман Капоти, който израства с Харпър. Заради своя странен стил на обличане и по-бавният начин на комуникация, Трюман е бил обект на много подигравки, но именно Харпър успява да го предпази като по-сериозната мъжкарана в компанията. Интересен факт е, че дълго време тя е автор само на една книга, която се превръща в някакъв невероятен успех. Малко след публикуването ѝ Трюман и Харпър бързо успяват да прекратят приятелството си, макар и дамата да помага за написването на книгата „Хладнокръвно“, те се разделят и приключват всякакви отношения.
Финансовите успехи, хвалбите на критиците и любовта на публиката, са само част от удоволствията, които идват от литературния свят. Със сигурност това е била добра професия, особено с желанието на средностатистическия американец да чете. Желанието да пишат и да пресъздават истории започва още в детска възраст. Капоти или Трюман Пърсонс, както е известен по документи, е изпратен в Морновил, Алабама още на 4-годишна възраст. Неговите родители се развеждат и той живее с леля си. Запознава се с Нели Харпър Ли – дъщеря на добре познат адвокат и журналист. Захласването по книгите дошло малко по-късно. Бащата на Ли купува и пишеща машина, за да могат да се записват любимите истории.
Двамата продължават да бъдат приятели дори и след като Капоти се мести в Ню Йорк. Младежът получава работа в списание The New Yorker и публикува серия от материали, които печелят вниманието на публиката. Много скоро издава и своята първа книга. Заглавието „Други гласове, други стаи“ поставя Трюман в главната роля, а неговата приятелка Ли също има свой герой. Година след това и Харпър Ли пристига в Ню Йорк, уверена във възможностите си и закрилата на своя приятел. По това време започва работата около „Да убиеш присмехулник“. В книгата си връща жестта и поставя Капоти в ролята на друг герой от книгата си. Така и двамата могат да си гостуват между страниците.
През 1959 г. Капоти чете историята за жестоко убийство на богато семейство в малко градче в Канзас. Решава да разследва убийството и да проследи всички малки детайли около случая. В този момент има нужда от асистент и това е точно неговата най-добра приятелка, която предава окончателната версия на книгата, междувременно се отказва от училището, но някога е учила криминология, която може да бъде от полза на Капоти. Именно нейният южняшки маниер помага на писателя да разбера повече детайли за историята си и дори да напише книга.
Снимка: By Photo credited to Truman Capote. – Scan of the image from "More than Five Decades After To Kill a Mockingbird, Harper Lee Will Publish a Second Novel" at Vogue (direct link to jpg). Retouched by uploader., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80874523
Благодарение на дамата мнозина се доверяват на дръзки облечения и странно говорещ журналист от Ню Йорк. След всеки дълъг работен ден, Капоти и Ли се прибират в хотела и започват да анализират всичко научено. Ли дава около 150 страници с детайлни записки, описва всичко много добре, разгледала и нарисувала местопрестъплението и дори знаела кое телевизионно предаване гледало семейството, преди да бъде избито. Големият проблем е, че „Да убиеш присмехулник“ вече е напускал печатниците. Успехът идва под формата на 30 милиона продадени копия и някои престижни награди, следва филмирането, награда на лентата и още много други.
Трагедията на Ли е, че Капоти се оказва изключително ревнив и завистлив. Нейният грях, както тя самата би могла да каже, е създаването на печеливша книга, която носи признание. Като добра приятелка, тя се опитвала да облекчи завистта му цели 20 години. Междувременно Капоти продължавал да преследва разследването на убийството, сприятелява се с убийците, опитва се да разбере мотивите им, започва да вярва, че може би са невинни, но докато те разказват своята история, екзекуцията приключва всички съмнения и всички възможни разговори.
През 1966 г. излиза и неговият труд, както мнозина очакват, той също има своето съвършенство, критиците издигат цял нов жанр – истински престъпления и не спират с похвалите. Запознатите с истинската история обаче не оценяват изкривяването на някои факти и най-добрата приятелка също е в този отбор. Близките все пак изразяват мнението си лично и не се опитват да дискредитират книгата.
Това обаче не пречи на Капоти да затъва още повече в завистта си. Всички остават с идеята, че той знае всичко, може всичко и е в центъра на всяко едно събитие, патологичните лъжи също не пропускат своята употреба и водят до още по-сериозно внимание. Трюман прави и още една грешна стъпка – никога не признава приноса на Ли по време на разследването. Вместо това я поставя в списъка с благодарности, заедно с нейния любовник и с това приятелството приключва. За съжаление всеки творец достига своя лимит или никога повече не открива вдъхновението. „Хладнокръвно“ се оказва последната книга на автора и много скоро остават само различни статии за списания и вестници.
Следва великото падение и живот с повече алкохол, наркотици, телевизионни изяви и тежки вечери. Междувременно неговата приятелка от детството се връща обратно в Алабама и никога повече не пише втора книга, отказва да се занимава с литература и е достатъчно богата, за да изчезне изцяло от светлината на прожекторите. Липсата на второ заглавие насочва вниманието и към още една интересна подробност, мнозина започват да мислят, че именно Трюман Капоти е написал „Да убиеш присмехулник“ и след това го е подарил на Ли, без да подозира, че ще стане толкова голям хит. Когато скандалният автор умира през 1984 г. е самотен, забравен и отлъчен от всички хора, с които някога е дружил.
Снимка: By The credit "Jacket design by Shirley Smith" is found on the left jacket flap. (There is very little information online about Shirley Smith; this presents a possible problem for use of the image in countries that do not recognize the rule of the shorter term. It is not known whether Smith is living or dead, which would be needed to measure a copyright term of the author's life plus a set number of years.) – Nate D. Sanders auctions (direct link to jpg). Cropped, retouched., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80874232
Ли умира през 2016 г. само няколко месеца след публикуването на „И страж да бди на пост“. Според някои това е била първата и оригинална идея на книгата, но след като Капоти я променя, издадената втора става далеч по-добра. Официалната версия на Ли е, че това е ръкопис, който е пазила дълго време и не смятала, че си заслужава да се публикува. Някои интересни източници, едно писмо между Трюман и неговата леля показва, че ръкописът е бил изпратен на младия журналист, който заявил, че наистина е добър, но никога не е променял абсолютно нищо.
Друга важна подробност е, че като човек, който отчаяно мечтаел за награди, Трюман най-вероятно е бил готов да подпали много мостове, за да си вземе подареното. След като не можел да заяви подобни успехи и кредити, той е принуден окончателно да търси щастието си някъде другаде и да се надява, че ще направи по-добра книга.
За жалост талантът се пропилява и егото успява да го удуши много по-рано. Спорът обаче не приключва тук. Първо някои подозират, че ако Трюман все пак е работил, той е пожелал неговото участие в книгата да бъде запазено като тайна. През 2015 г. се прави анализ на двете книги на Харпър Ли, за да се установи евентуална чужда намеса. Според компютъра – Харпър е собственик и на двете книги и приликите в изразите и начина на изразяване са напълно идентични.
След като 65 години няма друга книга, мнозина започват да подозират добрата приятелка на дребния странен журналист в измама. Може би никога няма да разберем истината, но враждата ни дава две книги, които биха могли да променят значително мирогледа на читателите, а това в никакъв случай не бива да се смята за негатив.
Заглавна снимка: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: Higgins, Roger, photographer. – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c19337.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=735547
