Когато момченцата носеха розови рокли

| от |

Всички някак разбираме защо, например, жълтото и червеното се свързват с банани и ябълки. Но момчетата не са сини на свят и момичетата не са розови. Така че защо тези цветове са толкова силно свързани с тези полове?

Половата идентификация по цвят започва в началото на 20 век в западния свят. Преди това розовото и синьото не са били асоциирани с конкретни полове и има много примери за мъже, носещи розови тоалети, и жени, носещи синьо. Един френски автор, Ксавие дьо Местр, в своето произведение „A Journey Around My Room“, публикувано през 1794 г., дори препоръча мъжете да боядисват стаите си в розово и бяло, за да провокират добро настроение.

Напред към началото на 20 век, когато това започна да се променя. Стартът на промяната е малко преди 20-те години, когато много модни гайдове препоръчват розовото като по-подходящо за момчета, а синьото за момичетата. Това не става толкова популярно, колкото асоциацията „розовото за момичетата, синьото за момчетата“, което имаме днес, и много хора напълно игнорират тази препоръка.

Едно от най-ранните препратки към това асоцииране на цветовете се появи през юни 1918 г. в изданието Earnshaw’s Infants ‘Department:

Общоприетото правило е розово за момчетата и синьо за момичетата. Причината е, че розовото, като по-решителен и по-силен цвят, е по-подходящо за момчето, докато синьото, което е по-нежно и деликатно, е по-хубаво за момичето.

През 1927 г. списание Time отпечатва диаграма, подчертаваща полово подходящите цветове за момичета и момчета, според водещите търговци на дрехи в САЩ. Filene’s (в Бостън), Best & Co. (в Ню Йорк), Halle (в Кливланд) и Marshall Field (в Чикаго) съветват родителите да обличат момчетата в розово, а момичета – в синьо. Защо въобще това има някакъв смисъл? За да продават дрешки, разбира се – смята се, че понеже родителите ще следват препоръчаната цветова схема, те ще трябва да купят изцяло нов гардероб в „подходящите“ цветове за сегашното си или за някое предстоящо дете. Също така, ако имат второ дете от друг пол, също ще трябва да се купят нови дрехи.

Franklin-Roosevelt-1884

Франклин Рузвелт, 1884

По неизвестни причини това започва да се променя около 40-те години, когато производителите на дрехи решават розовото да бъде за момичета, а синьо за момчета. Предполага се, че момчетата просто харесват повече синьото, а момичетата харесват повече розовото, но досега проучванията, които опитват да проверят дали това е вярно, са довели до смесени резултати, с изключение на това, че показват категорично, че голяма част от хората предпочитат синьото пред розово и че розовото всъщност е един от най-нехаресваните цветове в света.

След освободителното движение на жените през 60-те и 70-те години на миналия век се наблюдава възобновяване на по-унисекс тоалети или приемане на полово неутрални цветове. Всъщност през 70-те години каталозите на Sears и Roebuck за две години не показват нито едно дете, носещо розово, което е в рязък контраст със ситуацията няколко десетилетия по-рано.

Но тези усилия избледняват с напредъка в пренаталните тестове, с който родителите могат да разберат пола на бебето си, преди да се наложи да си купят дрехи и аксесоари. За пореден път производителите и търговците на дрехи започват мантрата, че розово е за момичета, а синьото е за момчета, което продължава и днес.

Elsie May and Gilbert H. Grosvenor

Семейство с малко дете

И така, какво са правили хората преди тази цветова асоциация? Преди появата на евтини багрила, които позволявали дрехите да се мият с гореща вода отново и отново с минимално избеляване, повечето бебета са били просто обличани в бяло, а понякога и в произволни цветове за по-официални случаи, като никой цвят не е бил предпочитан за момчета или момичета.

Независимо от цвета, и в двата случая и двата пола носят рокли.

Защо бели рокли? Бялото е лесно да се избелва, а смяната на памперсите е много по-лесна с рокли, отколкото с панталони. Освен това, децата растат бързо и затова роклите са малко по-практични.

Дори след фазата с пелените, различията между половете не започват да се подчертават, докато децата не пораснат. Всъщност изобщо не е рядкост момчетата и момичетата да носят рокли или къси поли до пет или шестгодишна възраст.

В началото на 20 век, както беше отбелязано, това започна да се променя. Освен въвеждането на повече цветове и липсата на „професионални“ насоки за това кой цвят върви с кой пол, момчетата започват да носят дрехи, присъщи на възрастните мъже, което довежда до изместване на роклите с панталони. Подобна значителна промяна става и по време на освободителното движение на жените, но вместо да обличат да обличат момчетата в по-удобните рокли, много от тях започнаха да обличат момичетата си като момчетата, с панталони.

 
 
Коментарите са изключени за Когато момченцата носеха розови рокли

Повече информация Виж всички