Детските стихчета и басни винаги са имали за цел да научат децата на безценен морал и житейски уроци, но този новооткрит ръкопис от 15 век разкрива колко сходни са основните правила за прилично поведение у децата преди 500 години с днешните. Британската библиотека публикува дигитализирана версия на „The Lytille Childrenes Lytil Boke“ онлайн, разкривайки какво се e смятало за лошо поведение през 15 век. Новият проект на Британската библиотека възнамерява да публикува оригинални ръкописи като тези – както и чернови и интервюта с автори като Луис Карол – на новия им уебсайт за детска литература.
Както обясняват от библиотеката, „като изброява всичките много неща, които средновековните деца не трябва да правят, това също ни дава представа за пакостите, с които са били известни малчуганите“. Бърз поглед към някои от правилата в книгата показва, че почтеното поведение всъщност не се е променило твърде много.
„Не си бъркайте в ушите или в носа“ и „Не плюйте на масата“, например, са два съвета, също толкова ценни днес, колкото и през 15 век. Бихме могли да предположим с известна сигурност, че ако си бъркаме в носа или плюем по масата, докато сме на среща, едва ли ще има втора.
Ръкописът „Lytillle Childrenes Lytil Boke“ е трябвало да бъде събирателно за това какво се е смятало за учтиво поведение. Подобни книжки са много популярни в цяла Европа от 13 до 18 век, тъй като хората се надяваха, че техните изтънчени маниери и публично поведение ще им помогнат да се изкачат по социално-икономическата стълба. За семейства, които желаят по-добър живот на децата си, този вид книги може да им помогне да се присъединят към някое знатно семейство – или поне да бъдат взети предвид за работа в кралския двор. Текстът също така установява колко взаимосвързани са били религията, нравите и социалният ранг по това време.
Ето някои акценти от текста като запазваме и английския от онова време в случай, че би бил любопитен някому:
„Pyke notte thyne errys nothyr your nostrellys“: Не си бъркайте в ушите или носа.
„Pyke not thi tothe with thy knyffe“: Не чоплете зъбите си с ножа.
„Spette not ovyr your tabylle“: Не плюйте над масата си.
„Bulle not as a bene were in thi throote“: Не се оригвайте, сякаш имате боб в гърлото.
„Loke thou laughe not, nor grenne / And with moche speche thou mayste do synne“: Не се смейте, не се усмихвайте и не говорете твърде много.
„And yf thy Lorde drynke at that tyde / Dry[n]ke thou not, but hym abyde“: Ако вашият господар пие, не пийте. Изчакайте го, докато свърши.
„And chesse cum by fore the, be not redy“: Не бъдете алчни, когато извадят сиренето.
Книгата на учтивостта съдържа думи, изписвани по различни начини, тъй като правилата на средния английски все още не са били установени. Чак след като Уилям Какстън представя печата в Англия (както се вижда по-горе на картината на Даниел Маклис), вече започват да се уговарят някакви норми за правописа.
Авторът на книгата твърди, че „учтивостта“ произтича директно от „небето“ и че демонстрирането на неблагодарно поведение е в противовес на Божиите желания.
За Ан Лобенберг, която ръководи като продуцент програмата за дигитално обучение на библиотеката, начинанието е напълно поучително. „Тези по-стари предмети от колекцията позволяват на младите хора да разгледат миналото отблизо“, казва тя. „Някои от тези източници ще изглеждат очарователно и любопитно далечни, докато други може да изглеждат невероятно познати, въпреки че са създадени преди стотици години.“
Този конкретен текст е написан ясно на средноанглийски. Оттогава някои от думите са отпаднали, докато други са обозначавали изцяло различни неща. „Месо“ (meat), например, се използва със значение на „храна“. Що се отнася до правописа, стандартизирани правила тепърва предстои да бъдат приложени.
Британската библиотека разполага с три различни версии на „Lytille Childrenes Lytil Boke“. Те включват съвети за лов, разфасоване на месо, лекарства, английски крале и пускане на кръв. В крайна сметка тя предоставя на тези от нас, които живеем в 21 век, както познати, така и шокиращи елементи от миналото.