Картина за $50 се оказа изгубен ван Гог на стойност $15 милиона

През 2016 г. колекционер на антики в Минесота купува интересна картина с маслени бои за по-малко от 50 долара на гаражна разпродажба. Сега експертите твърдят, че картината всъщност може да е отдавна изгубена творба на Винсент ван Гог, чиято стойност се оценява на приятните 15 милиона долара.

Въпросната картина с размери едва 45 на 40 сантиметра има надпис „Elimar“ в долния десен ъгъл и изобразява рибар с малка бяла брада, който пуши лула, докато поправя мрежата си.

Колекционерът продава по-късно произведението на фирмата за изследване на изкуството LMI Group International през 2019 г. за неразкрита цена, след което групата започва задълбочен анализ на творбата. Констатациите им вече са публикувани в обширен доклад от 450 страници, в който подробно се описва как са стигнали до заключението, че картината е създадена от Винсент ван Гог.

Винсент ван Гог е най-известен със своите смели творби като „Звездна нощ“ и популярния си автопортрет. Макар че на новооткритата картина „Елимар“ липсва част от характерната смелост на другите творби на Гог, историкът на изкуството Максуел Андерсън, главен оперативен директор на LMI Group, заявява, че картината показва „явни признаци на сръчен художник“.

Но LMI Group не трябва да разчита само на визуален анализ, за да припише картината на Ван Гог. Андерсън забеляза в боята един-единствен косъм, който изглежда сякаш би могъл да е от известния художник.

„Като интегрираме науката и технологиите с традиционните инструменти на познавачите, историческия контекст, формалния анализ и изследвания, ние се стремим както да разширим, така и да приспособим наличните ресурси за удостоверяване на автентичността на изкуството въз основа на уникалните свойства на произведенията, за които се грижим“, казва в изявление за пресата главният изпълнителен директор на LMI Group Лорънс Шиндел.

Генетичният анализ на косъма показа, че той е принадлежал на човек с червена или червено-кафява коса, какъвто е бил ван Гог, ако се вярва на автопортретите му.

Освен косата, LMI Group наема Дженифър Мас, президент на компанията Scientific Analysis of Fine Art („Научен анализ на изобразителното изкуство“, SAFA), за да помогне за анализа на компонентите на самата картина. Тя установява, че броят на нишките на платното съответства на други платна от епохата на ван Гог, както и на използваните в картината пигменти. Има обаче едно изключение.

Един от пигментите съдържа органичното съединение PR-50 – червения пигмент (geranium lake red), използван за създаване на виолетовите нюанси на небето на картината. Това съединение обаче е записано във френски патент от 1905-2006 г. – а ван Гог се самоубива през 1890 г.

Но, както се оказва, PR-50 е съществува отпреди да се опише в този патент. Патентният адвокат Бен Апълтън успява да проследи друг документ за PR-50 от 1883 г., регистриран от „Цветни материали и химически продукти“ в Сен Дени, предградие на Париж. Братът на Винсент Тео е живял в Париж и е снабдявал художника с бои, което означава, че е много вероятно ван Гог да се е сдобил с пигмента много преди патента от 1905 г.

След това в долния десен ъгъл на картината е открит надписът. Макар че ван Гог, както е известно, не е подписвал по-голямата част от картините си, а почеркът изглежда съответства на няколкото други образци.

Самото име „Елимар“ също свидетелства за това, че творбата е негово дело. Както LMI Group отбеляза, това е името на герой от „Двете баронеси“ на Ханс Кристиан Андерсен, а Андерсен е бил любим автор на ван Гог.

„Нилс Гайхеде“ на Михаел Анчер

Много от творбите на Ван Гог са изгубени във времето, било защото самият той е бил небрежен, било защото ги е раздал на приятели. LMI Group изчислява, че е възможно да са изгубени до 300 негови картини, много от които са създадени по време на престоя му в Сен Реми – психиатрична клиника, където прекарва 1 година, след като изпада в кризата, в резултат на която си отрязва ухото.

По време на престоя си ван Гог създава повече от 150 картини. Повече от 20 от тези картини са така наречените „преводи“, в които пресъздава творби на други художници в своя уникален стил. Смята се, че „Елимар“ е интерпретацията на ван Гог на творба на датския художник Михаел Анчер, с когото той е свързан от Мете Софи Гоген, съпругата на приятеля на ван Гог и негов колега художник Пол Гоген.

Темата за рибарите също се повтаря в творбите на Винсент, отразявайки ранното му желание да стане проповедник – образът на рибаря е свързан с описанието на Христос и неговите последователи в Библията като „ловци на човеци“ (оригинално „fishers of men“ – ‘риболовци на хора’). Ван Гог вече е изследвал тази тема през 1883 г. и ако анализът на „Елимар“ е точен, изглежда, че той отново се е върнал към тази тема в Сен Реми през 1889 г., само една година преди смъртта си.

„Анализът, извършен на тази характерна картина, дава нов поглед върху творчеството на популярния художник, особено що се отнася до практиката му да интерпретира творби на други художници“, казва Андерсън. „Това трогателно произведение въплъщава повтарящата се идея на ван Гог за изкуплението – концепция, често обсъждана в неговите писма и творби. Чрез „Елимар“ той създава форма на духовен автопортрет, позволявайки на зрителите да видят художника такъв, какъвто той е искал да бъде запомнен.“