Какво не знаете: „Синът човешки“ на Магрит

Нито една от творбите на белгийския художник Рене Магрит не е завладяла световния ум така силно, както „Синът човешки“; дори хората, които не я познават по име, веднага могат да я разпознаят по вид.

Има много неща, които трябва да се знаят за тази прочута картина и как тя се вписва в цялостното творчество на Магрит. Ето нашият списък.

Тя е автопортрет

Човекът зад ябълката във въздуха и под кехлибара е не друг, а самият Магрит. Ако се вгледате внимателно, можете да видите очите му, които надничат между ябълката и нейните листа.

Това не е единствената картина на Магрит с ябълка

Този плод се появява в много от творбите на художника, сред които „Това не е ябълка“ (1964), „Жененият свещеник“ (1961), „Стая за слушане“ (1952) и „Пощенската картичка“ (1960).

„Синът човешки“ е част от поредица.

Маслената картина често се поставя в група с две други творби, които също са създадени през 1964 г. Първата е „Човекът с бомбето“, в която има подобна фигура, чието лице е закрито от преминаваща птица. Втората е „Голямата война“, която изобразява елегантно облечена жена в морска обстановка, чието лице е закрито от разцъфнали цветя. Съпоставянето на обикновени елементи по необичаен начин е ключова тема в творбите на Магрит.

„Синът човешки“ най-много прилича на „Вкусът на невидимото“

Друга картина от 1964 г., „Вкусът на невидимото“, ни показва същия елегантен господин с бомбе, червена вратовръзка, черно палто и зелена ябълка. Но този вариант е по-малко известен и обикновено не се споменава във връзка с видимо свързаните с него произведения.

Бомбето също е повтарящ се мотив в творчеството на Магрит

Този характерен аксесоар може да бъде видян и на платната „Голконда“ (1953), „Декаломания“ (1966), „Тайните на хоризонта“ (1955), „Духът на приключението“ (1962) и „Готовият букет“ (1957).

Някои критици предполагат, че „Синът човешки“ е религиозна картина

Въпреки че образите на съвременен човек и плаващата ябълка край морето не подсказват веднага религиозна символика, заглавието на самата картина го загатва. В християнската вяра словосъчетанието „син човешки“ се отнася за Исус, затова някои анализатори разглеждат картината като сюрреалистично изображение именно на Спасителя.

Обяснението на Рене за темата на картината е още по-неясно.

В радиоинтервю през 1965 г. той казва:

„Поне лицето е скрито отчасти. Та така имате видимото лице, ябълката, която скрива видимото, но скрито, лицето на човека. Това е нещо, което се случва постоянно. Всичко, което виждаме, крие друго нещо, винаги искаме да видим онова, което е скрито от това, което виждаме. Съществува интерес към това, което е скрито и което видимото не ни показва. Този интерес може да приеме формата на доста интензивно чувство, един вид конфликт, може да се каже, между видимото, което е скрито, и видимото, което присъства.“

Норман Рокуел рисува картина в почит към „Синът човешкият“

Характерният стил на Норман Рокуел е всичко друго, но не и сюрреалистичен. Въпреки това през 1970 г. той създава „Господин Ябълка“ – илюстрация на човек, чиято цяла глава е червена (а не зелена) ябълка. Когато през 2011 г. тази картина е предложена на търг, на него отиват и писмата на художника за нейното създаване.

„Трябва да ви кажа, че се сдобих с двете ябълки и не съм ги изял, но съм ги сложил в хладилника, за да се запазят ярки и блестящи“, пише Рокуел. „Ще бъде забавно да нарисувам такава уникална картина“.

„Синът човешки“ се е появявала във филми, книги и музикални клипове.

Алюзии или копия на най-емблематичната творба на Магрит са се появявали във филми като „По-странно от фантастиката“ (2006), „Бронсън“ (2008) и „Аферата Томас Краун“ (1968); книги като „Магьосници“ на Лев Гросман и „Звездна нощ“ на Джими Лиао; телевизионни предавания като „Семейство Симпсън“ и дори музикални клипове, включително тези към „Scream“ на Майкъл Джексън и „Astral Traveller“ на Yes.

Истинската картина рядко може да се види

Въпреки че най-различни копия на творбата са популярни и лесно достъпни, оригиналната картина е частна собственост и не се показва често пред публика. За последен път тя е видяна в САЩ в изложбата „Рене Магрит: Петият сезон“ на MоMA в Сан Франциско през 2018 г.