Как започва митът, че полицаите обичат понички

Органите на реда да ядат понички, докато са на работа, е един от класическите холивудски стереотипи за мъжете и жените в синьо. На практика, почти във всяко предаване с полиция, което не е прекалено сериозно, този стереотипът се появява рано или късно – „Police Academy“, „The Simpsons“, „Family Guy“, а в „Wreck-it Ralph“ полицаите дори са представени буквално като живи понички. Голяма част от органите на реда в САЩ всъщност приветства този троп – за членовете на полицейското управление в Хюстън, поничките често са подарък на курсантите, когато завършват, а на уебсайта на The Police Daily има специална функция, която позволява да се публикуват снимки на полицаи, които позират с наскоро закупените си понички. Сега ще видим къде кога и защо започва този стереотип?

Що се отнася до „кога“, това не се знае. Има сведения, които са по-скоро анекдотични, в подкрепа на идеята, че полицаите често посещават магазини за понички още през 50-те години на миналия век и вероятно още по-рано по причини, които ще разберем след малко, но изглежда, че по това време широката общественост все още не е направила връзката полицай-поничка. Тоест тогава тропът още не е бил популярен.

Колкото до това защо магазините за понички са били и в много по-малка степен все още са, толкова популярни сред полицията, отговорът е прост. Доскоро повечето заведения за хранене, а също и голямата част от магазините, са затваряли доста рано вечер.

И така на един служител на реда, който бачка нощна смяна и иска нещо за хапване и чаша поне средно качество кафе, му остават два варианта – закусвални и магазини за понички. Затова и двата варианта са редовно посещавани от полицията.

По разкази на служители от онова време, те са предпочитали повече магазините с понички. Що се отнася до причините, трябва да се отбележи, че магазините с понички са малко по-подходящи, защото те предлагат по-леки неща за хапване с кафето, докато в закусвалните човек може да си поръча цяла порция храна, за което полицаите може би нямат време. И също така поничките се сервират бързо и могат да се вземат в патрулката, където е и радиото, по което може да ги извикат всеки момент, докато храната в закусвалните трябва първо да се сготви. Така това става предпочитаният вариант за служителите, които имат само момент да спрат.

Друга причина, поради която служители на реда често могат да бъдат срещани по закусвални и магазини за понички, освен кафето и храната, е, че извън полицейското управление тези заведения са единствените места, където има климатик, което е важно, особено през нощта и особено за служителите, които обикалят пеша, вместо да седят в патрулката на топло. И все пак, дори ченгетата, работещи нощна смяна, които все пак са имали патрулни коли, оценяват възможността да седнат на добре осветеното място и да попълват документи, което, както мнозина от полицията се оплакват, е огромна част от работата им.

Кадър от атентата на маратона в Бостън

Въпреки че днес има множество места, отворени 24 часа в денонощието, магазините за понички все още са доста популярни сред полицейската нощна смяна отново по гореспоменатите причини. Всъщност, когато се случва атентата на маратона в Бостън, едно от малкото места в региона, които остават отворени 24 часа за известно време, бяха няколко Dunkin’ Donuts, които остават, за да обслужват полицаите.

Тази традиция за поничките и ченгета обаче се обяснява от някои по-млади полицаи като предавано от поколение на поколение. Например, в репортаж по новините, репортер интервюира различни младежи служители на реда на националния ден на поничките (да, американците имат такова нещо) и повечето посочват, че поничките са просто твърде сладки и нездравословни за съвременния, по-здравословно живеещ полицай. Но въпреки това дори въпросните полицаи все пак понякога посещават магазините за понички през нощта, за да си вземат хубаво кафе.

И независимо дали голям процент от полицаите все още посещават често магазините за понички, или не, стига някои от тях да го правят, предубеждението без съмнение ще бетонира стереотипа

…

Националния ден на понички в САЩ датира още от 1938 г., като първоначално целта му е била за почитане на т. нар. „месачки“ – жени, които са рискували живота си, за да занесат пресни понички на войници на фронтовата линия. Това показва, че самата поничка е присъща и за военните. Ако сте в Америка на 7 юни, може да получите няколко безплатни понички по случай празника.