Как Турция създаде свой собствен Star Wars с помощта на Лукас – макар и неофициално
През 70-те и 80-те години на миналия век, киното е в своя апогей и се раждат някои от най-вълнуващите и впечатляващи филми – носещи милиони долари на индустрията. Разбира се, люлката на киното по това време е именно Холивуд, като Европа също може да изненада с някои по-сериозни заглавия. Що се отнася до СССР, там ситуацията не е чак толкова успешна, поради простата причина, че киното се използва за пропаганда и цяла Източна Европа обръща повече внимание на съветските герои, които са успели да спасят Европа от нацизма. Разбира се, от другата страна на желязната завеса няма много голяма разлика.
До днес образователната система на Великобритания продължава да разказва геройски легенди за битката срещу нацистите. Историята се използва за раждането на най-различни филми, като започнем от „17 мига от пролетта“ и продължим с „Освобождение“ и още много други, в които славните руски бойци правят дългата разходка до Европа, достигаме и до руската версия на Джеймс Бонд – д-р Зорге. Разбира се, вторият поне е по действителен случай. Не е трудно да открием, че това е темата, като изключим американците, които са готови да инвестират във всичко, което може да достави обратно средства.
И някъде тук, в цялата тематика на киното, откриваме и Турция. В същия период там има доста главоболия. На първо място в страната има наложена политическа цензура и при един неуспешен опит за преврат, турците внимават много за какво ще говорят, какво изкуство ще създават и още по-важното е, че самите средства за кино не са чак толкова много. Следователно още тук забелязваме проблемите – филмите трябва да бъдат неутрални и много по-отдалечени от политиката, в това число не може да се говори за войни, повечето турски режисьори решават да копират холивудските филми. Техният избор е насочен към по-успешните ленти. Копирането на една идея е незаконно, но преди да се появят авторските права и интернет, никой дори не подозира какво се случва.
В периода на 70-те и 80-те години, турците започват да правят копия на абсолютно всичко. Ще открием, че имат турска версия на „Роки“, „Рамбо“, „E.T.“, „Батман“ и още много други. Истината е, че всичко, което холивудските филми са изпратили някога за своите почитатели в страната, е получило и копие. И е повече от ясно, че много от лентите ще бъдат с изключително нисък бюджет, но използвайки логиката на локалния шовинизъм и факта, че билетите са значително по-евтини, а ефирът особено беден, всеки ще предпочете киното. Тази система работи изключително добре, поне в името на изкуството, докато не стигнем до трудното раждане на филма „Дюнай Куртаран Адам“ или „Човекът, който спаси света“. Това е официалното име, но истината е, че самият филм реално е едно от най-евтините копия на Star Wars.
И са по-евтини, поради простата причина, че Лукас инвестира около 11 милиона долара. Бюджетът на турския филм е 50 милиона лири или 300 хиляди долара – по това време, сумата е два пъти по-висока за всеки един филм в Турция. За да има още повече проблеми, Четин Инач веднага осъзнава, че още тук играе на загуба срещу империята на Лукас. Това обаче е без значение, средствата са дадени и заснемането започва. Техниците построяват няколко конструкции на космически кораби, села и други, но изборът им е нелогичен. Студиото решава да строи въпросните макети близо до плажната ивица.
Близо до Килиос има достатъчно място и преди да започнат да снимат, буря залива селото и унищожава всичко. Инач не може да поиска още средства, но пък има друга идея. Докато кината въртят Star Wars, той чака пред една от по-малките зали за края на последната прожекция. След това подкупва оператора и го моли да получи лентата за една вечер. Само за една вечер, като на другия ден ще я върне. Пристигайки в своето собствено студио, веднага започва да копира смело всичко, което му трябва за „Човекът, който спаси света“. Как обаче поставя актьорите пред екран? Отново има решение за този специален ефект. Инач прожектира филма пред екран и поставя своите герои пред екрана, като им казва какво да казват. Дори магическият шлем се оказва каска на един от служителите на сцената, която трябва да свърши работа.
Ясно е, че публиката бързо ще разпознае сцените, но това не е чак толкова фатално. Да не говорим, че продуцентът успява да вземе и някои от клиповете, които ни показват изстрелването на американски и съветски совалки в космоса. Повечето трябва да бъдат изрязани от новините. Злодеите са копия от други американски космически филми. Няма да открием силата на джедаите, защото турците разказват историята на двама космически изследователи, които се разбиват на непозната планета, чийто обитатели са само жени.
Главният злодей е магьосник на 1000 години, който контролира всички и се опитва да превземе Земята с помощта на щит от концентрирани човешки мозъчни влакна – това е идеята за „Звездата на Смъртта“. Следват редица бойни сцени, в които може да се чуе мелодията от кантината, бойни сцени срещу най-различни злодеи, но понеже няма как турците да използват светлинни мечове, заменят същите с детски играчки, които трябва да свършат работа. Би било трудно да се намери и място за озвучаването, но Холивуд отново ще помогне, този път ще се използва музиката от „Индиана Джоунс“ и други холивудски заглавия.
Що се отнася до костюмите на героите, те са доста забавни – повечето злодеи и мистични същества приличат повече на герои от „Улица Сезам“ и след всяка бойна сцена, екипът трябва да ги зашива отново. Турският Star Wars успява да направи странна комбинация от бойни сцени, магически истории и овладяване на очевидно турската сила, която идва с биенето на камъни и още много други. Освен още много проблеми, целият филм излиза с дължина от 2 часа и половина, а това е повече от оригиналния Star Wars.
Следователно се изрязват цял час от филма и с това приключва сагата по изработката. След като е пуснат в кината, филмът на Инак не се приема толкова добре, всеки един зрител вижда сцените от Star Wars. Нито един критик не е толкова мил, но това не е от особено значение. За много от подрастващата аудитория, точно когато космосът е една необятна цел, това е изключителен филм. Макар и студиото да си връща около 150 000 долара като печалба. Инак успява да си закупи лъскаво Alfa Romeo, директорът на киното получава достатъчно пари, за да се сдобие с Mercedes-Benz и лятна вила.
Днес същата лента се смята за един от най-лошите филми в историята, но тук има и един забавен момент – старее толкова добре и има толкова лоша слава, че много други почитатели бързат да го видят. Турският Star Wars е нещо подобно на американският филм „The Room“, който също се превръща в синоним на безумието на киното. Дори и след тези тежки критики, почитателите очакват продължение и то се ражда през 2006 г. Името е „Турци в космоса“ и отново показва една също толкова забавна и дори безумна история, като сцени за вдъхновение могат да бъдат открити от новите Star Wars поредици.
Този път не се налага да се копира Star Wars, защото технологията е достатъчно развита. Макар и филмът отново да се забелязва, нещо липсва в неговата основна идея, но това не е чак толкова фатално. Ако разгледате сцените, най-вероятно няма да е трудно да забележите и защо печели заглавието за един от много лошите филми.
