Как Мей Уонг се справи със стария расизъм на Холивуд
Анна Мей Уонг е холивудската актриса от азиатски произход, която е първата китайска американка с водеща роля в американски телевизионен сериал. Играе в общо 50 филма както в страната, така и в чужбина, включително първият цветен, пълнометражен филм.
Но въпреки внушителното си резюме, яростният расизъм във филмовата индустрия успява да разклати кариерата й.
Подобно на мнозина, които са израснали в Лос Анджелис в този период (а и днес), Уонг е запленена от филмово изкуство – перспектива за кариера, по която нейните родители не желаят дъщеря им да тръгва. „Примерното китайско семейство не иска синът им да бъде войник, защото е много опасно, или пък дъщеря им да бъде актриса… по това време актрисите бяха приравнявани в най-добрия случай с куртизанки и по-често с проститутки“, казва биографът на Уонг, Греъм Ръсел Гао Ходжес.
Независимо от това, амбициозната актриса прекарва свободното си време в посещаване на снимачни площадки и спестява парите си за обяд, за да отиде на кино. Тя комбинира своето китайско и английско име, за да създаде псевдонима си Анна Мей Уонг.
На 14 години Анна вече е привлечена от агента Джеймс Уанг да играе статист във филма „Red Lantern“. Това е първият шанс на Уонг да е на екран.
След това Уонг получи още роли като статист и напуска дома си на 17-годишна възраст, за на ходи на повече прослушвания като се издържа, работейки като модел. И най-накрая прави големия си пробив – когато е избрана да играе главна роля през 1922 г. в „The Toll of The Sea“. Във филма Уонг е китайка на име Лотос, която се впуска в страстна любовна връзка с бял американец (игран от Кенет Харлан), когото тя спасява, след като го намира на брега на плажа. Двамата имат дете заедно и той обещава да я вземе в Америка със себе си, но я изоставя, жени се за бяла жена и заедно с нея и сина им се връща в Америка. Лотос отнема собствения си живот си като се удавя в морето.
„The Toll of The Sea“ е приет с радост в Холивуд като първият пълноцветен, пълнометражен, наративен филм. Той е уникален и по това, че включва азиатска американска актриса в главната роля. По онова време наемането на бели актьори да играят небели герои е често срещано.
Филмът има голям успех сред критиката и в боксофиса, но вместо да участва в още главни роли, Уонг се оказва често в поддържащи такива – дори във филми, чиято тема е източната култура.
Освен това героите й често са карикатури на това азиатските хора. Уонг е избирана за роли заради екзотиката на етноса й, като „екзотичната недокосвана красавица“ в „The Thief of Bagdad“, 1924 г., или „дамата на драконите“ в „Daughter Of The Dragon“, 1931 г.
„Защо на екрана почти винаги китайският персонаж е злодей?“, пита актрисата риторично по време на интервю през 1933 г. „И толкова суров злодей – убийствен, коварен, змия в тревата. Ние не сме такива. Как и бихме могли да бъдем като сме цивилизация, която е толкова много, много пъти по-стара от тази на Запада.“
Уморена от битката за добри роли в Холивуд, Анна Мей Вонг напуска.
Тя започва нов живот в Европа сравнително бързо, в началото на 30-те години, и си осигурява роли както на сцената, така и на екрана в Англия, Франция и Германия и играе с големи актьори като Лорънс Оливие и Марлене Дитрих.
В Лондон Уонг се смесва с британското висше общество и е известна като „една от най-добре облечените жени в Мейфеър“ поради изкусния си грим и изискан гардероб. Сред най-забележителните й европейски продукции е „Piccadilly“ на Андре Дюпон от 1929 г., в която тя играе миячка на чинии на име Шошо в нощно заведение, която се заплита в любовен триъгълник със собственика на заведението.
Филмът отвява цяла Европа. както Variety написа за него: „Piccadilly“ е супер и това се дължи на името на мис [Гилда] Грей и на Анна Мей Уонг, която успя да я засенчи.“
Анна Мей Вонг също посещава и голямото си семейство в Китай. Тя написва поредица от статии, отразяващи пътуването за New York Herald Tribune, споделяйки откровено ситуацията й, че е попаднала между две култури.
„Доста тъжно е да бъда отхвърлена от китайците, защото съм „твърде американска“ и от американските продуценти, защото предпочитат други раси да играят китайските роли.“
Въпреки таланта си и голямото си резюме, Уонг не е избрана за главната роля на китайски фермер, а вместо нея ролята е дадена на Луиз Райнер, бяла актриса. Студиото предлага на Уонг роля на екзотична наложница на име Лотос, но актриса отказва. „Вие молите мен – с китайска кръв – да изпълня единствената негативна за китайците роля във филм с участието на изцяло американски актьорски, които играят китайски персонажи“. Въпреки постиженията й като международна филмова звезда, беше ясно, че малко неща са се променили от заминаването й в Европа.
