Изчезналите, мъртвите и неактивните езици в САЩ
Eзиците не са вечни. Комуникационните системи на няколко култури в САЩ (често индиански племена) вече са в списъка на мъртвите или изчезналите, а много други са на път да изчезнат. Всъщност според National Geographic „на всеки 14 дни умира по един език“…
Но мъртвият език не е непременно това, което си мислим: Според уебсайта Babbel мъртъв език е „език, който вече не е роден за дадена общност от хора“; от друга страна, изчезнал език е език, който вече не се говори изобщо. Според друг уебсайт пък, Ethnologue, има и „спящи“ езици – които „не се използват в ежедневието, но все пак има етническа общност, която се асоциира с неактивния език и го разглежда като символ на идентичността си „.
Ето още изчезнали, мъртви или спящи говори. И някои, които намират нов живот.
Еяк
През януари 2008 г. на 89-годишна възраст умира жителката на Аляска Мари Смит Джоунс, за която се смята, че е последният пълнокръвен еяк и единственият останал човек, за когото се знае, че владее свободно езика еяк. Джоунс се опитва да помогне за запазването му, като участва в създаването на речник и описването на граматическите правила на езика; тя също така изнася две речи в ООН за значението на запазването на езиците на коренното население на американските континенти. За съжаление, езикът не се е запазил сред голяма група хора – дори деветте ѝ деца не са го научили, защото когато са били малки, се е смятало за неприлично да се говори нещо друго освен английски.
Днес няма нито един човек, който да го знае като майчин, но са предприети действия в посока това да се промени. Онлайн проект, наречен dAXunhyuuga’ eLearning Place, има за цел „да помогне на потомците еяк, където и да живеят, да намерят начини да упражняват езика и културата си по начин, който е стойностен за тях“. А през 2016 г. в. „Кордова таймс“ съобщава, че 100 души го използват, включително 40 коренни жители на Аляска от племето еяк.
Тиламук
Езикът тиламук, говорен от едноименното племе в Орегон, е част от семейството на салишанските езици, което първоначално се състои от 23 езика. Въпреки че последните свободно говорещи го си сътрудничат с учени, за да го запишат и запазят – между 1965 и 1970 г., езикът не оцелява: Според някои последният известен негов носител е Мини Сковел, която умира през 1972 г.
Сускеханок
Сускеханок е изчезнал от много време. Той е бил част от ирокезкото езиково семейство, но почти всичко, което знаем за него, е от кратък (100 думи) речников справочник, събран от шведския мисионер Йоханес Кампаниус през 40-те години на XIX век. През 1608 г. изследователят Джон Смит среща и описва народа на сускуеханок, като ги нарича „гигантски“ и пише, че езикът им „може да се похвали със същите размери, звучейки гърмовно от тяхната уста“.
Жестовият език на Мартас Винярд
От началото на XVIII в. до средата на XX в. населението на глухите хора в изолираното градче Чилмарк на остров Мартас Винярд е толкова голямо, че по оценки на The Atlantic то е „1 на всеки 25 души“ в града. Жителите, които общуват с жестомимичния език на Мартас Винярд, е още по-голямо и включва почти всички както от общността на глухите, така и от общността на чуващите. По много причини – повечето от които са свързани с относителната изолираност на острова, която приключва в средата на XIX в. – езикът започва да замира. Последният глух човек, който го владее, умира през 50-те години на ХХ век. Няма никакви официални негови записи и съответно той не се предава на по-младите поколения.
Нидерландски от Джърси и нидерландски от Олбани
След като заселници от Нидерландия идват в Америка през 1600 г., варианти на нидерландския започват да се появяват в североизточната част на континента. Както пише Уилям Шетър в броя на American Speech от 1958 г., северноамериканските версии на нидерландския „оцеляват забележително дълго, но към края на XIX в. той се използва активно само около Олбани, Ню Йорк, и в най-северната част на Ню Джърси“. Наречени съответно „олбански холандски“ и „джърси холандски“, Шетър пише, че в началото на 1900 г. тези езици също тръгват по пътя на „додо“ и „започват да привличат вниманието като колекционерски предмети“. През 1910 г. благодарение на лингвиста и политик Дайнели Принс са запазени около 700 думи на нидерландския език от Джърси.
Пенобскот
Пенобскотският език, диалект на източния език на абенаките, е използван от племето пенобскот в щата Мейн до смъртта на последния му носител в началото на 90-те години на ХХ век. Франк Сиберт започва да съхранява езика от 30-те години насам, а през 1982 г. наема Карол Дана, член на племето, за свой научен сътрудник. Двамата работят заедно, за да запишат възможно най-много от пенобскот, а Дана научава за езика чрез материалите, които Сиберт е събрал. Въпреки че не говори свободно, Карол в крайна сметка знае повече за него от всеки друг и го преподава на следващото поколение.
Източен Атакапа
Всичко, което ни е останало от източния атакапа, са 287 думи, записани през 1802 г. от човек на име Мартин Дуралде. Хората, които са го говорели, са живели близо до съвременния град Франклин, Луизиана. Доколко е различен от по-добре записания западен атакапа е предмет на спорове; някои смятат, че са достатъчно различни, за да бъдат различни езици, а други – че са достатъчно сходни, за да бъдат един и същ. Но дори и да е второто, нито един от двата не оцелява след началото на 20 век.
Сиуслау
Езикът сиуслау от тихоокеанското крайбрежие на Орегон изчезва през 70-те години на ХХ век, но е запазен доста добре за всеки, който иска да се опита да го подхване отново. Съществуват речници, плюс аудиозаписи и няколко книги. Но въпреки целият този архив, в момента малцина го говорят свободно.
