Хати Макданиел – първата афроамериканка, която печели Оскар
През 40-те години на миналия век в Холивуд Хати Макданиел създава история. Тя се появява в повече от 300 филма, има собствена радио поредица – „Beulah“ – и става първият чернокож човек, получил Оскар. Но Макданиел също е и противоречива фигура за своето време и често получава критики за това, че участва във филми, които представят афро-американците по расистки начин.
Усилията й да бъде успешна чернокожа актриса в Америка, където действат расистките закони на Джим Кроу, заслужават внимание.
Хати Макданиел е родена на 10 юни 1895 г. в Уичита, Канзас. Тя е 13-ото дете на бившите роби, Сюзън Холбърт и ветерана от гражданската война Хенри Макданиел. Семейството се премества в Колорадо, когато Макданиел е на 6 и именно там тя научава, че иска да бъде актриса: „Знаех, че мога да пея и да танцувам… майка ми дори понякога ми даваше по 1 цент, за да спра“, казва Макданиел. На 15 г. тя напуска гимназията, за да продължи актьорската си кариера, но не е единствената в семейството със склонност към шоу бизнеса. Според виртуалната библиотека в Колорадо, Макданиел тръгва на път заедно с брат си Отис, когато той се присъединява към пътуващ карнавал.
През 1914 г. тя прави женско предаване за музика със сестра си Ета Гоф, наречено McDaniel Sisters Company. За да се издържа, Хати работи и допълнително като прислужница и перачка. След това през 1929 г. Макданиел хваща микрофона като певица солистка в Melody Hounds на Джордж Морисън, популярен джаз оркестър със седалище в Денвър. Турнетата им я довеждат до Холивуд, където получава и първата си роля – във филма „The Impatient Maiden“ през 1932г.
Две години по-късно тя вижда името си във финалните надписи за първи път – във филма „Judge Priest“. Но то е написано погрешно като „Макданиелс“. Това може би предвещава противоречията, които ще изпита в кариерата си.
Хати Макданиел продължава да играе второстепенни роли и през 30-те години. Но като повечето афроамериканци във филмов бранш от онова време, тя основната й роля е на прислуга. Всъщност тя играе прислужница 74 различни пъти през цялата си кариера.
И накрая, тя прави най-силната си и запомняща се роля в епоса за Гражданска война от 1939 г. „Gone with the Wind“. Филмът постига огромен успех и ролята на Хати Макданиел като Майчето – мъдрата глава на робите в южна плантация – предизвиква възторжени отзиви и от чернокожи, и от бели критици.
Въоръжена със купищата положителни мнения, Хати Макданиел се среща с Дейвид О. Селзник, продуцента на филма. Посланието, което иска да предаде, е ясно: Тя си заслужава място сред колегите си актьори за номинация за Оскар. Селзник, който първоначално няма намерение да представи името й за разглеждане за наградата, няма какво да каже и я предлага в категорията Поддържаща актриса.
Така през 1940 г., на 44 години, Хати става първата чернокожа жена, получила Оскар.
Облечена в красива тюркоазена рокля, украсена с камъни и с бели гардении в косите, Хати Макданиел приема своя Оскар. Репортажи от същата нощ описват залата, завладяна от емоция и гордост, докато бурни аплодисменти придружават Хати Макданиел на сцената, за да приеме статуетката.
Но дори и след като актриса печели такава страхотна чест, тя продължава да е третирана като човек втора ръка заради расата си. Нощният клуб Coconut Grove, където се провежда церемонията, е част от хотел Ambassador, който е само на бели. Селзник трябва да се обади и да иска услуга, за да се увери, че на Макданиел ще й бъде позволено да влезе на церемония.
Когато пристига в хотела, тя е придружена до „малка маса, поставена до далечна стена“, където прекарва остатъка от нощта с чернокожия си придружител Ф. Йобер и нейният бял агент Уилям Мейкелйон. Не й е позволено да седи с колегите си, които всички са бели.
Никой друг чернокож актьор няма да спечели отново Оскар в продължение на две десетилетия – до 1963 г., когато Сидни Поатие взима приза за най-добър актьор.
Въпреки успехите си в изцяло белия Холивуд, Макданиел постоянно е критикуван от афроамерикански активисти за ролите, които играе. От 300 филмови участия на името й, около 75 процента са карикатури на чернокожи жени. Дори след Оскара тя продължава да бъде избирана за подобни унижаващи роли и дори е накарана да направи турне след церемонията като персонажа си от филма – като рекламна кампания, организирана от студиото, за да се възползват от нейния успех.
Националната асоциация за развитие на цветнокожите хора отрича Макданиел заради ролите й в „Judge Priest“ и „Song of the South“, които изобразяват расистки стереотипи към чернокожите, дори по стандартите на онова време.
През 1947 г. Макданиел се защитава публично с текст, публикуван в The Hollywood Reporter, в който казва: „Няколко пъти съм убеждавала режисьорите да прескочат диалекта от снимките. Те се съгласяваха с предложението. Казвали са ми, че поддържам жив стереотипа на негърския слуга в съзнанието на хората. Вярвам, че моите критици смятат, че обществеността е по-наивна, отколкото всъщност е.“
„Предпочитам да играя прислужница, отколкото да бъда прислужница.“
