Хари Худини отива на съд
Хари Худини е роден Будапеща като Ерих Вайс, но след като семейството му емигрира в САЩ името му бавно се преобразява в Хари, минавайки през Ehrich и Ehrie. Той напуска училище след трети клас и бяга от вкъщи на 12-годишна възраст. Променя името си на Хари Уайт, а докато е в Ню Йорк, се запалва по магията заради книгата след като прочита книгата „The Memoirs of Robert-Houdin“, френски магьосник. От там идва и фамилията му, негов приятел му казва да сложи „и“ накрая, защото „Худини“ на френски означава „като Худин“, което въобще не е вярно, но така си му остава. По време на турне, за да рекламира шоуто си, Хари минава през местния полицейски участък и кара полицаите да го закопчаят с белезници, от които успява да се освободи. Именно тук започва днешната ни история.
Картичка, подписана от Хари Худини, на която той се опитва да отключи чифт белезници. Дано да е успял.
През 1901 в Кьолн, Германия, вестникът Rheinishe Zeitung (RZ), публикува история под заглавието „Махането на маската на Худини“, в която шефът на полицията, (Schutzmann) Вернер Граф, обвинява Худини в опит да го подкупи, за да уреди полицаят бягството му от градския затвор, както и в това, че плаща на друг мъж, господин Лот, за да му помогне да организира фалшивото магическо представление.
Гневен (и пред заплаха за цялата си империя), Худини наема най-добрия адвокат в Кьолн, господин Шрайбер, с чиято помощ да повдигне редица контраобвинения в клевета.
По обвиненията в подкуп, които се разглеждат в града на 26 февруари 1902, Граф свидетелства, че Худини му е предложил 20 марки, в замяна на които е поискал да му даде ръчно изработения му катинар, както и дубликатния ключ. Граф също така казва, че Худини имал втори човек (споменатият вече Лот), който ще му даде друга верига, с която да се покаже пред публиката след номера все едно тя е тази, от която се е измъкнал, докато всъщност (според Вернер Граф) той просто е разрязал истинската.
Разбира се Худини отрича всички обвинения и твърди, че Граф всъщност се е опитал да го измами като му е дал неотключваем (или „мъртъв“) катинар и понеже Лот е разкрил опитът за измама на Вернер, Худини му е дал пари като форма на благодарност за тази разбираемо ценна информация.
Свидетели се викат и от страна на защитата, и от страна на ищеца, но въпреки това не било възможно да се стигне до ясно крайно отсъждане. Затова, за да се разреши случая окончателно, съдията иска Худини да направи демонстрация. Магьосникът е завързан с вериги и заключен с катинари. Той първо почуква с един от катинарите около краката му по метална плоча, което отпуска пружината и съответно му позволява да го отключи лесно. След това Хари и съдията се усамотили в един от ъглите на съдебната зала (за да запази все пак Хари някои от магическите си тайни), където шоуменът показва на съдията как точно се освобождава от оковите. Съдията, както и съдебните заседатели са убедени в правотата му и отсъждат в негова полза.
Непримирим, Граф повдига второ обвинение пред по-висш съд – пред Наказателния съд – и второто производство се състои на 26 юли 1902. На това делото присъстват някои от най-висшите граждани на Кьолн и свидетелстват в полза на защитата. Представя се и катинар, изработен от майстора механик Крош, за който той се твърди, че „веднъж заключен нищо не може да го отключи – дори и самият му ключ“. Худини е заключен с този катинар и според записките от делото:
„Той влязъл в стая, специално избрана от съдебните заседатели, където да работи необезпокояван. След 4 минути, с тиха усмивка на лиже, се върнал отново в съдебната зала и подал на съдията въпросният катинар отключен“
Худини спечелил и това дело.
Граф обаче посяга отново – този път в най-висшия съд на Германия: Апелативния съд. Там третото дело се провежда на 26 септември 1902 и Худини отново печели. Граф от своя страна е признат за виновен в „открита клевета“ и му е наложена глоба от 30 марки. Хари Худини получава парите за разходите му по делото, както и допълнителна сума, която да се компенсират загубите му от отложени представления (и двете са платени от Граф). Той също така получава и „Почетно извинение“, което е е изказано публично.
