Философия на шанса: Как случайността променя нашето възприятие за контрол и съдба
Възможно ли е да контролираме шанса? Самият въпрос звучи странно и дори налудничаво. Как изобщо може да ни хрумне, че е постижимо да обуздаем случайността и да я използваме в наша полза? Звучи като утопия, но въпреки това в историята можем да срещнем редица примери за това как хората се стремят да “опитомяват” късмета.
Към това ще се насочим след малко – нека първо да обясним двете понятия. Под случайност разбираме това резултатът от дадено събитие или процес да бъде практически непредвидим, тъй като броят на крайните варианти е толкова голям, че никога не можем да сме сигурни какво ще се случи. Въпросът е все пак дали имаме някакъв таван на възможностите, т.е. да могат да се преброят, дори и да са главозамайващо много. Ако отговорът е положителен, то в тази парадигма вече се включва и понятието шанс – то се свързва с потенциалната опция да се случи точно определен резултат сред огромното множество от варианти.
Кое е по-вероятно – да “ударите” шестица от тотото или да ви удари гръм?
Илюстрираме със сравнително известен факт – вероятността да спечелите шестица от играта 6 от 49 на спортния тотализатор е точно 1 на 13 983 816. Това 8-цифрено число изчерпва броя на всички възможни комбинации. Ако обаче пуснете не една, а четири колонки, то и шансът за успех се увеличава 4 пъти, макар и да остава изключително малък.
Няма как да пропуснем и едно сравнение, което беше анекдотично до неотдавна. Вероятността за шестица от тотото е осезаемо по-ниска от тази човек да бъде поразен от светкавица. И това се доказва на базата на статистика – според Националната метеорологична служба опасността индивид от вида homo sapiens да бъде поразен от мълния е приблизително 1 на 500 хиляди в рамките на една година, докато опаността за смъртен изход при такъв сериозен инцидент надхвърля 1 на 2 милиона, което все пак е по-вероятно да се случи, отколкото да се падне шестица дори при изцяло попълнен фиш от тотото с 4 колонки – там шансът е 1 на 3 495 954.
Каква роля играе оценката на шанса при хазартните игри?
Неслучайно даваме почти баналния пример с тотото, тъй като това е форма на хазарт, смятана от мнозина за възможно най-безобидната. А в съвременността почитателите на тръпката от търсенето на късмета имат буквално хиляди възможности на разположение. Така например в онлайн казино Alphawin на разположение на потребителите са стотици ротативки, както и множество игри на маса. И при всички тях на теория е ясно какъв е шансът да се запише успех, като потребителите трябва да са наясно на кои показатели трябва да обърнат внимание.
При слот машините, които са най-масовата категория в казиното, има две основни характеристики – средна възвръщаемост (RTP) и волатилност. Първата може да се обясни сравнително лесно, като се измерва в процента. Return to Player обозначава каква част от заложените средства на дадена ротативка се връщат към играчите под формата на печалби. Ясно е, че няма как да се достигнат или да се надхвърлят 100-те процента, тъй като това означава казиното да работи преднамерено на загуба. Това е изключено. Когато RTP на даден слот е по-високо от 96%, то това се смята за добра възвръщаемост. На всеки 100 заложени лева 96 се връщат при клиентите, а 4 остават за банката.
Един обаче може да заложи 100 и да получи 160, а друг да рискува също 100 и да си върне назад само 35-36. Затова говорим за средна възвръщаемост. И тук идва редът да се обясни що е то волатилност. Понятието се среща и в други сфери, като в общи линии измерва амплитудите между резултатите. При ротативките това се обяснява като честота на печалбите и на рундовете, които носят висока отплата.
При рулетката пък шансът се измерва по различен начин. Има двузначни залози като червено или черно, нечетно или четно, малко или голямо число. Това са две равни групи, т.е. еднакво възможно е да излезе единият или другият вариант, но вероятността все пак е под 50%. Защо? Защото в играта има и 0, която не спада към нито една от изброените групи – а в американската версия са дори два нулеви сектора. Иначе шансът да се падне най-голямата печалба от точно число е под 3 процента и при двете разновидности.
Илюзия ли е опитът да се контролира късмета?
Бързият и лесен отговор е “да”, въпросът е обаче защо се появява такава представа в главите на потребителите. При ротативките е ясно – там вариантите за разположение на символите са много, изходът е напълно непредвидим. Да, но като гледат средната възвръщаемост, играчите знаят приблизително какво могат да очакват и търсят “горещите” машини. А вече в много онлайн казина се дават показатели за това кои слотове са щедри в съответния момент и кои връщат много по-малко от обичайното – измерва се RTP за изминалите 2, 4, 12 или 24 часа, да речем.
При рулетката пък отново се фокусираме върху т.нар. side bets – тези на принципа “или-или”. Немалко играчи се опитват да следят как се развива играта, а и информацията не е тайна – обикновено се вижда какъв е бил изходът от предишните няколко завъртания. Така ако например в продължение на 5-6 рунда се падат само нечетни числа, то потребителят си казва “Време е за четно”. И започва да настоява в тази посока. Но въпреки че на теория е еднакво възможно да излезе четно или нечетно (респективно червено или черно, малко или голямо), няма гаранция, че серията ще спре в близките няколко хода.
Работят ли стратегиите при залозите?
Точно като опит за контрол за шанса са измислени разнообразни стратегии при хазартните игри. Не е случайно това, че доста от тях водят корените си от рулетката – именно заради споменатите двузначни залози и изплащане при тях в съотношение 1:1 (за всеки заложен 1 лев се добавя 1 лев печалба при успешно завъртане). Една от най-известните схеми се нарича Мартингейл – при нея се правят точно side bets, като при неточно предвиждане залогът се удвоява, а при успех играчът се връща на първа стъпка (или 2 стъпки назад, има различни версии). Т.е. залага на червено и стартира с 1 лев, при първото завъртане излиза черно, за второто слага 2, ако и при него няма късмет, продължава с 4, 8, 16 и т.н.
На теория това е стратегия, която в един момент задължително носи успех. На практика обаче тя може да разори играча, ако се натрупа продължителна негативна серия – при описаната прогресия ако се стигне до 10 поредни неуспешни рунда, за 11-ия вече трябва да се поставят 1024 лева! Нещата могат да ескалират много бързо и играчът да осъзнае, че усещането за контрол на късмета е просто илюзия.
Има, разбира се, и други стратегии, които не са толкова агресивни и разчитат на по-умерен подход. Огледалната Анти-Мартингейл например предвижда удвояване след успех и поставяне на двойно по-нисък залог при загуба. Срещат се и схеми за разпределяне на средствата за различни групи от предвиждания, за да могат да се покрият възможно по-голям брой от изходите.
Но всички подобни програми могат да се провалят тогава, когато се появи аномалия в хода на събитията, която контрастира рязко на средните показатели. Ако играта върви в спокойно русло, то потребителите имат усещането, че успяват да контролират съдбата. Малки флуктуации на фона на хилядите или милионите варианти – примерно 5, 10 или 15 рунда, обаче могат да сринат тази представа като къща от карти. А едно от най-важните неща при хазартните игри за всеки участник в тях е да знае кога да спре.
