Фалшивият герой Джон Ленън и порочната му фантазия във време на пандемия

През 1960 г. в Ливърпул просвирва британската поп/рок група Бийтълс. Зад нея стоят лица като Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар. Всичките са дали своя дан за музиката и бързо променят хода на историята с продаването на повече от 600 милиона продадени албума (общо) в света. Музиката им и до днес може да се представи като истински хит, класика, пътека за бъдещите музиканти и вдъхновение за още много други. Звученето също е иновативно и до днес звучи мелодично, завладяващо и до някаква степен балансиращо.

Албумът „Sgt. Pepper`s Lonely Hearts Club Band“ е един от най-успешните и се издига до нивото на съвършеното музикално изпълнение, което някога се е раждало и има защо. Все пак бандата използва достатъчно иновации през 60-те години, но и до днес се твърди, че Ленън има най-малко участие в създаването.

В последните няколко дни, когато в САЩ започнаха да се налагат извънредни мерки за борбата с пандемията, забелязахме колко бързо се появиха холивудски звезди, които решиха да вдъхнат надежда с песента „Imagine“ на Джон Ленън. Какво лошо има или какво толкова пречи на хората да пеят, за да мотивират останалите? Всичко се прави с добри намерения, но нека не забравяме, че дори пътят към ада е постлан с добри намерения. След като звезди като Майкъл Джексън разкриха своята тъмна страна, мнозина започнаха да гледат много по-критично на своите идоли.

По една или друга причина се родиха достатъчно доказателства за много сериозни слабости в лицето на звездата, които водиха към порочния кръг на педофилията. И сякаш толкова дълго време всички бяха достатъчно слепи или просто не искаха да говорят по тази тема. Да се върнем една стъпка назад към музикалния гуру и водеща фигура в Бийтълс. След като групата се разпада и то благодарение на Ленън, всеки музикант тръгва по свой собствен път и се реализира значително по-добре от самия него. Впрочем имаме историята за раздялата тук.

Нека се върнем на порочната песен „Imagine“, която идва единствено и само от творчеството на Ленън в албума със същото име „Imagine/Its hard“. За мнозина е ясно, че след разпадането на Бийтълс, Ленън изпитва съвършени затруднения да пише музика и да компонзира такава, но до някаква степен успява да направи това. В следващите редове ще обърнем внимание на лириките и посланието и най-вероятно ще разберете колко неподходяща може да бъде за една пандемия.

„Imagine there’s no heaven
It’s easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people living for today“

Зад прикриването на един семпъл и изчистен от терзания живот, защото всяка религия има свои изисквания за правилно и грешно, някак си се прокрадва пълното отричане от всякакви вярвания. Имайки предвид, че именно религията е помогнала за създаването на общество от зората на цивилизацията, все още е трудно да кажем, че атеистите са повече. Да си представим хората, които живеят за днес. Очаква ли се да няма утре? За много пациенти в тези моменти е достатъчно трудно да се опитат да си представят утре, особено ако са борят с толкова популярния вирус.

И ако животът се ограничава точно до днес, тогава къде отиват дългосрочните планове? Изпяването на подобна „мотивираща песен“ определено ще стопли сърцата на страдалците. Облекчаването на страданието под някаква форма на рай е отменено, не се тормозете, Ленън вече е фантазирал, че такъв няма. Живеем за днес под голямото небе и не мислим за утре. В процес на предстояща икономическа криза, изпяването на този стих от холивудски актьори, чийто най-голям проблем е най-вероятно дали новите им филми ще бъдат пуснати в Netflix, сякаш минава границите на разумното. Продължението следва във втория куплет:

„Imagine there’s no countries
It isn’t hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people living life in peace, you“

Подозираме, че отдавна не е трудно да видим как границите паднаха и всеки може да пътува свободно. Да, глобализацията е факт. С нея пътуват стоки от всяка точка на света, не е трудно да си го представим. Освен това можем да видим как пътуват и редица вируси. Това също не е фантазия. Няма страни, няма религия, няма за какво да се убива и умира. След като един човек ще се смята за еднодневка, тогава защо изобщо да се занимава с убиване и или умиране, нима това няма да се случи? Мнозина критикуват Ленън за факта, че проповядва създаването на едно централизирано правителство, в което големият брат ще дърпа конците.

И разбира се всички хора ще живеят в мир, докато живеят за деня, консумират и се отричат от висши идеали, защото дори животът по религизони канони може да се смята за висш идеал, а и със сигурност не трябва да се разглежда като лесен. Имайки предвид, че във времето, в което пише тази песен, САЩ официално няма граници и всеки може да пътува от щат в щат, същото важи и за СССР, където всеки жител може да пътува до друга страна с малко повече документи, тогава определено не е било трудно да се представи свободното движение. Въпросът е в живот без граници, кой контролира всичко? Кой поддържа мира? Този отговор няма да получите от Джон Ленън, той е лирик и музикант, който иска мир, нали?

„You may say I’m a dreamer
But I’m not the only one
I hope some day you’ll join us
And the world will be as one“

Мечтател ли е Ленън? Със сигурност не, предсказанията се сбъднаха до голяма степен, като изключим войните. Въпросът е към какво изисква лирическият герой да се присъединим? Генерален поглед на цялата песен много сериозно напомня на един специфичен политически режим, в който всичко се гарантираше от диктатура и почти никога нямаше допитване до обществото.

И разбира се, Ленън никога не е бил единственият, който мечтае за подобни режими. Можем да добавим хора като Сталин, Пол Пот и още много други. Утопичното представяне на един цял и завършен свят е твърде невъзможно, особено след като тази песен се проповядва от милионер в Манхатън. По тази линия лайт мотивът на звездите, които в момента пеят същата песен е изпълнен. Да не говорим, че дори и с постоянното проповядване на религия, Ленън продължава да е обсебен от хинду религиите и ги изучава много старателно. Но продължаваме, защото идва финалния куплет.

„Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or…“

Благодарение на случващото се отдавна можем да видим хора без собственост. Впрочем в YouTube може да откриете достатъчно влогъри, които живеят с един лаптоп и обикалят света, защото няма граници. Можем ли да си представим такива хора? Няма нужда, те са навън и може да се видят. Нуждата от завист е нещо, което не можем да си представим по ред причини. Особено пък в положението на изпълнител, който разполага с милиони и няма нужда да завижда, след като може да си позволи всичко.

Впрочем това е подтикнало и Марк Дейвид Чапман да дръпне спусъка. Неговият идол се оказва фалшив герой, но мнозина не прозирали истината. Той споделя, че не можел повече да вярва на един неизвестен гуру с редица провинения, скривани под килима, да продължава да проповядва мира, да отрича всичко, включително блага и идентичност на обществото, а същевременно никога да не се е докосвал до тъмната страна на Луната. Въпросът тук е защо продължава тази песен да обикаля света и да се смята като символ на мир и висши идеали, след като е отрицание на абсолютно всичко?

Нека не забравяме, че музиката е била перфектна сцена за проповядване на идеологии във времето, когато глобалните методи за комуникация в лицето на интернет още не са достъпни за всички. Джон Ленън изиграва своята перфектна роля, проповядвайки всички абсурди с помощта на нежни мелодии за минаване под радара. Зад изпълнителя ще открием човек с редица присъди, слабости, музикална инвалидност, ако попитате останалите членове на Бийтълс. А и нека бъдем коректни, лесно е да си мечтаеш за мир от върха на охолството.

И забавната страна на нещата е, че когато актьорите на Avengers решават да вдъхновят хората с подобно изпълнение, за да говорят за живот без граници, пропускат факта, че докато целият свят е под карантина, те спокойно могат да се качат на самолета си и да пътуват до всяка точка на света, но подсказват на всеки от нас да си го представя, докато те могат спокойно да го живеят. Няма нужда от завист, нали? Няма нужда от собственост и имущество, особено след като го имаш.

Снимка: Снимка: By Roy Kerwood – Photo by Roy Kerwood.Previously uploaded to en: with same image name May 11 2006., CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5494172

В моменти на пандемия едва ли има човек, който има нужда точно от слабите и твърде пошли лирики на човек, който през цялото време се бори със зловещи комплекси и се опитва да прескочи сянката на музикалното чудовище Бийтълс, в което е участвал. По всичко личи, че и родните звезди, които повториха примера и решиха да се включат, без дори да помислят какво проповядват имат определено лош музикален вкус. И след като за финал щяхме да коментираме други алтернативи, на които може да обърнем внимание и са малко по-подходящи за изпълнение, особено в такива смутни времена, ето нашите предложения:

1. Pink Floyd – Mother

„Ooh, ah
Mother should I build the wall?
Mother should I run for President?
Mother should I trust the government?
Mother will they put me in the firing mine?
Ooh ah,
Is it just a waste of time?“

2. Metallica – For Whom The Bell Tolls

„For whom the bell tolls
Time marches on
For whom the bell tolls“

3. Blue Oyster Cult – (Don’t Fear) The Reaper

„All our times have come
Here but now they’re gone
Seasons don’t fear the reaper
Nor do the wind, the sun or the rain, we can be like they are“

4. Slowly Rolling Camera – Two Roads

„Are you searching for the answer
Looking for the divine
Fate will be your master
According to how you cross the line
But you need something to cling to
The purpose you left behind“

В тежките времена именно музиката помага на човек да направи крачка встрани от случващото се. Именно музиката е върховно постижение на човечеството, но дори и тя може да подведе и подхлъзне слушателя. В настоящата ситуация можем да разглеждаме това изпълнение като изключително лош вкус, липса на каквато и да е информация относно творчеството на Ленън и живота му, както и още много други подробности около живота му. А и сме сигурни, че мнозина биха искали всички страдания поне да се компенсират с нещо на финала, било то Рай или друга далеч по-приятна фантазия. Благодарим на творците, но може би избраха най-неподходящата песен за вдигането на морала.