Ето какво не знаете за Удсток

От 15-18 август 1969 г. около 400 000 зрители се изсипват на Удсток – едно безумно музикално събитие, проведено в Бетел, Ню Йорк, което бързо се превръща в централен моменти в контра-културното движение на епохата.

Свирят около 30 изпълнения в продължение на 3 (4) дни – сред които Grateful Dead, The Who и Джими Хендрикс, който закрива фестивала.

За да научим повече за този крайъгълен камък в историята на музиката, сега ще разгледаме някои от най-любопитните факти за него.

Удсток не се провежда на първоначалното си място заради тоалетни

Удсток е замислен в началото на 1969 г. от тогава двадесет-и-няколко-годишните Арти Корнфелд, Майкъл Ланг, Джоел Розенман и Джон Робъртс. През януари същата година четиримата мъже – Корнфелд и Ланг като ветерани в музикалната индустрия и Розенман и Робъртс като инвеститори – формират компанията Woodstock Ventures, кръстена на града в Ню Йорк, в който Корнфелд и Ланг възнамеряват да построят звукозаписно студио. Удсток отдавна е известен като място на творци на около 2 часа северно от Ню Йорк и дори има собствено „Творческо гробище“.

Първоначалното място на фестивала е трябвало да бъде индустриалният парк Хауърд Милс в Уолкил, близо до Мидълтаун, Ню Йорк. След преговори със собственици на земя четиримата решават, че са постигнали споразумение. Но жителите на Уолкил отхвърлят идеята, защото се опасяват, че напливът от посетители – вероятно под въздействието на алкохол или наркотици – би бил потенциално проблематичен. Така градската управа отказва да даде разрешение с измисления аргумент, че преносимите тоалетни на концерта не отговарят на правилата и на практика забранява фестивала да се провежда там едва месец преди планираната начална дата на 15 август.

Удсток е спасен от фермер

Слкед като Уолкил се фръцва, промоутърите се обръщат към Бетел, Ню Йорк – малък град с едва 2366 жители, където фермер на име Макс Ясгур притежава млечна ферма. Както и в Уолкил, жителите на Бетел не са особено ентусиазирани да им се организира концерт под прозорците, който да привлече значителна тълпа. Но Ясгур не споделя опасенията им. Въпреки че е далеч от хипи културата, той уважава желанието на посетителите на концерта да споделят съвместно преживяването и позволява на организаторите да използват имота му срещу заплащане от $50 000. Той дори в един момент излиза на сцената, за да се обърне към тълпата, като ги поздравява за събирането. Твърди се, че получава толкова бурни овации, колкото Джими Хендрикс.

Удсток не е замислен като безплатен концерт

Корнфелд, Розенман, Робъртс и Ланг плащат за музикантите, производствените разходи, земята на Ясгур, както и други разходи с надеждата да спечелят от продажбата на билети. Входът за един ден е $7, а посещението и на трите (които се проточват до ранната сутрин в понеделник поради дъжд и технически забавяния) е $18. Но тъй като хората започват да се появяват в Бетел дни преди планираното начало, инфраструктурата все още е незавършена – трябва да се издигнат огради и да се поставят будките за билети. Без да имат лесен начин да отблъснат тълпите, организаторите решават да направят събитието безплатно за хора, които не са закупили един от 100 000 билета, които са били предварително продадени. От 400 000 души, които в крайна сметка идват, 300 000 влизат безплатно. (Общият брой на присъстващите вероятно щеше да е повече, ако по пътищата към фермата полицията не беше сложила бариери.)

След разходите съдружниците са на минус и двама от тях – Корнфелд и Ланг – продават дела си в Woodstock Ventures. Робъртс и Розенман в крайна сметка стигат до скромна печалба, след като идват други източници на доходи, като филма „Удсток“ от 1970 г.

Фермата на Макс, 1999 г.

Сред публиката има много крави

Фермата на Ясгур е съвсем функционираща и съответно прииждащите тълпи са сред пасищата на добитъка. Работниците се опитват да приберат животните в оградена зона, но толкова много хора се изсипват (и си опъват палатки), че те решават просто да оставят кравите да се разхождат сред тях. Един от служителите на Ясгур, Джордж Пиви, казва пред Юнайтед Прес Интернешънъл, че кравите и музикалните фенове „изглежда се разбират добре“.

Джими Хендрикс получава 18 000 долара за участието си

Записването на големи имена не е евтино. Джими Хендрикс е най-добре платеният изпълнител на Удсток, като взима 18 000 долара (приблизително 125 000 днешни пари). Creedence Clearwater Revival, първата резервирана група, получава 10 000; The Who получава 6250 (въпреки че според други източници сумата е 11 200), а Джо Кокър прави сравнително нищожните 1375. Sha Na Na – 750, а Quill е най-скромна с 375.

Изпълнителите трябва да бъдат докарани с хеликоптер

Трафикът към събитието е толкова ужасен, че Sweetwater, които трябва да открият фестивала, не успяват да започнат по график. Вместо тях излиза Ричи Хейвънс, а бандата е качена до терена с хеликоптер, за да забият след него. Редица други изпълнители също пътуват по въздух, за да избегнат проблемите с трафика.

Публиката всъщност се държи изключително добре

Въпреки опасенията на Уолкил и на Бетел относно евентуалното лошо поведение на присъстващите, на практика няма съобщения за насилие от фестивала. Когато ползват телефони, за да се обадят до дома, местните оператори в телефонната централа са изумени, че всички казват „благодаря“. Лу Янк, началникът на полицията в близкия град Монтичело, ги обявява за „най-учтивата, внимателна и добре възпитана група деца, с които съм имал контакт през 24-те си години полицейска работа“. Единствената лошотия идва в резултат на недостига на храна, което кара някои от присъстващите да плячкосват близките земеделски земи за царевица и зеленчуци.

Въпреки че органите на реда са могли да арестуват много, много хора за притежание на марихуана, те са решили да не го правят. Както каза един сержант от щатската полиция, „няма да има достатъчно място в окръг Съливан или следващите три окръга, за да ги настаним“.