Денят, в който Елвис посрещна Бийтълс
Има едно неписано правило, че човек никога не трябва да среща своите герои. Съществува риск от насищане с разочарование. През 60-те години на миналия век, една скромна британска банда с името „Beatles“ настоява много за среща с Елвис Пресли. Англичаните, вече са разпознаваеми и правят световни турнета, но пък са били повлияни от творчеството на краля, следователно една среща би помогнала за следващата крачка в музиката. Нека не забравяме, че от една среща между Дейвид Бауи и Фреди Меркюри, получаваме песен като „Under Pressure“.
Тук историята е малко по-различна. Джон Ленън не е очарован от своя идол и даже изразява негативи по негов адрес, защото вместо музика, Пресли е избрал да участва в холивудски филми. Въпреки това, след кацането в САЩ, самият Джон заявява, че иска да се срещне единствено с Елвис. Съответно, докато господата са в Лос Анджелис се подготвя и специална среща между музикалните величия. Впрочем г-н Паркър принуждава краля на рока да направи срещата.
Въпреки всичко, има и редица правила, които трябва да се изпълнят за да се случи чудото:
1. Не са позволени никакви фотографи.
2. Журналистите нямат право да присъстват.
3. Срещата се случва изцяло при затворени врати.
Пресли изобщо не се опитвал да впечатлява своите гости, посрещнал ги в семпла червена тениска и джинси, косата му била добре оформена и след като се настанил на трона си, забелязал 4 хлапетии да го гледат в очите така, сякаш са виждали божество. 30-годишният изпълнител вече знаел, че е произведен в такова. Разменените погледи между Джон и Елвис били достатъчни, за да стане ясно, че има много години разлика между тях, която се изразява не само в творчеството, но и в успехите на двамата. Неудобната тишина е разчупена след като американският рок крал заявява:
„Момчета, ако наистина смятате само да ме гледате и да мълчите, отивам да си лягам!“
Разчупването на леда е успешно, четиримата амигос започват да говорят за музика, Елвис свири на китара, Пол се опитва да коментира бас китарата, Джон се шегува с престорен немски акцент, имитирайки Питър Селърс. Самият Елвис не разбрал хумора, но кой наистина разбира английският хумор. Джордж пък бил достатъчно напушен, за да осъзнава изобщо къде се намира – специално занимание, извършено много преди срещата. Ринго пък бил привлечен от някои приятели на домакина от Мемфис Мафията. Всеки взел малка част от тази среща, но самият Пол винаги щял да помни телевизора на краля с дистанционно управление – за онова време е абсолютен феномен.
Не е ясно защо господата решили да не пеят, явно е имало някакъв сблъсък на интереси, но китари се раздавали между музикантите, използвани са рок-н-рол рифове. С напредването на нощта, Елвис ще получи и предложение за песен. Джон и Пол са готови да напишат творба за краля. Практиката на двамата била да правят песни, които по-късно да дават безвъзмездно на приятелите си. След време Пресли ще изпее на някое друго участие песни като „Get Back“ и „Yestarday“.
Групата си тръгва и кани Елвис да дойде на тяхното частно парти в наетата къща в Лос Анджелис след концерта им. Елвис така и не уважава поканата, с което остава впечатлението, че не е харесал своите английски гости, цялата вечер е достатъчно напрегната, за да завърши с успех, че и с песен от ранга на „Under Pressure“. Приятели на Джон помнят, че вечерта на партито, Ленън седял с чаша уиски и имитирал много добре Пресли с познат немски акцент: „Sanks for ze Muzik, Elvis, Long live ze King!“.
Вокалистът на буболечките ще признае, че без Елвис нямаше никога да стане творец, може би точно това е била причината за неговото разочарование. С времето ще стане ясно, че срещата не е била лоша и всеки от групата е успял да вземе нещо свое, но въпреки това, Ленън не е очарован от своя герой и ще признае, че е изпил доста горчилка след тази среща. Дори след това ще разказва, че е харесвал краля преди завръщането му от армията, защото в онзи период е творил, а сега не бил нещо по-различно от надут гъсок. И да, няма обща песен, макар и мнозина да биха желали да я чуят, но когато има сблъсък между творци и огромно его, дори сеизмографите ще отчетат труса.
