Бумът на хавайската риза, когато хората искаха лекота и безгрижие
Континентална Америка отдавна разчита на Хаваите за почивка и развлечение. В разгара на Първата световна война, когато САЩ се присъединява към конфликта, хавайската музика е изключително популярна. През 1916 г. се продава повече хавайски песни от който и да е друг жанр, а укулелетата са толкова разпространени в общежитията на колежите и по нощните клубове от по-горния ешалон, че New York Tribune пуска илюстрация на цяла страница, която изобразява „Площ-ад Укулеле, хавайският квартал на Ню Йорк“. Така по време на Голямата депресия американците отново хвърлят поглед към Хаваите, коптирайки още едно парче от хавайската култура: ризата алоха.
Въпреки че точният й произход е изгубен в историята, ризата алоха (още известна като хавайска риза) за пръв път се появява на Хаваите през 20-те или 30-те години на миналия век, вероятно когато местните японски жени са започват да правят мъжки ризи от платове за кимоно. Ризите постигат известна популярност сред туристите на острова, но когато се появяват и на континента в средата на 30-те години, търговският им успех рязко скача. По онова време Америка е обзета от мъка и безпокойство, като много мъже остават без работа, а тези които имат, се мъчат да я запазят. Може би в отговор на това на мода става хипермачовщината – популярността на бодибилдинга скача, създаден е героят Супермен.
Може да изглежда парадоксално, че мъжете по това време паралелно с това и харесват дреха с такава женствена привлекателност. „По-добре вземете две или три, защото със сигурност дъщеря ви, сестра ви, съпругата или дори майка ви ще ви откраднат тази риза с ярки цветове веднага щом я видят“, закачат се в един брой на Los Angeles Times през 1936 г. Това не спира обаче мъже да си купуват шареното облекло. До 1940 г. алоха ризи правят повече от 11 милиона долара годишно (в днешните пари).
Една от причините мъжете да приемат дреха, която изглежда по-подходяща за гардероба на дамите, е, че богатите и известни мъже я носеха. Хората, които посещават Хаваите през 30-те години на миналия век, са доста богати, а самите ризите се рекламират и продават от известни личности, на които американците всеки ден се стремят да подражават. Национални герои от трикратния олимпийски шампион по плуване и пионер в сърфа Дюк Каханамоку до певеца Бинг Кросби даваха имената си на определени марки. Тези реклами, казва Дейл Хоуп, историк и автор на „Aloha Shirt: Spirit of the Islands“, имат „огромен ефект върху хората, които купуват тези ризи“. Ако можехте да носите това, което хората, недокоснати от Депресията, носеха, няма значение дали е женствено, защото изглеждахте като някой, който няма нужда да се тревожи за мъжествената си.
След като ризата достигна до по-обикновените магазините, обикновеният работник вече може да има само за един долар това, което преди е изисквало доста дълго пътуване и много средства. Мъж в алоха риза, с изобразени на нея традиционните за Хавай танци хула и вечеринки луау – „символи на удобство, веселие и живописност“, както казва един журналист през 1939 г. – вече може да изглежда също толкова весел и безгрижен.
Представата, че Хавай е тих и спокоен рай, е разбита през 1941 г. с нападението на Япония над Пърл Харбър, след което производителите на алоха ризи, подобно на останалите в шивашката промишленост, се насочват към снабдяването на военните. Когато производството на ризата се възобновява, повлияните от японската култура дизайни, които бяха често срещани – с вишневи цветя и светилища – временно излизат от мода като са изместват от дизайни, подчертаващи културата на Хаваите. Военните, които се връщат в САЩ от Тихия океан, правят емблематичното облекло по-популярно от всякога.
До 60-те години ризата се разпространява из цялата държава. Много бизнеси определят петъците като дни, в които официалното облекло може да се смени с алоха риза. Всички я носят – от ярки идоли Елвис до много сериозни хора като Ричард Никсън. С течение на времето, може би неминуемо, тя става типично облекло за чичковците.
…
Но само през последните пет години модните списания като че ли завръщат хавайката, а модни брандове от най-висок клас като Gucci я извеждат до нови висоти, с щампи, вдъхновени от японския дизайн от ранните дни на дрехата. Междувременно някои от старите производители на ризата на Хаваите все още съществуват и продават. Kahala, основана през 1936 г., е една от първите марки, произвеждащи алоха ризи, отваря архивите си, за да преоткрие дизайни от 30-те години на миналия век – включително някои, популяризирани от Дюк Каханамоку, за когото споменахме. „Хората искат да внесат малко светлина, цвят и жизненост в живота си“, казва Джейсън Морган, генерален мениджър на Kahala. „Мисля, че това е необходимо сега повече от всякога. Ако ризата може да помогне за подобряване на нечий ден, мисля, че това е доста силно.“
