Библиотеката, която събира забранени книги

В най-отдалечената и изолирана общност в щата Мейн, една барака, превърната в библиотека, проповядва толерантност, като запълва рафтовете си с най-противоречивите и скандални книги в САЩ, съобщава Абигейл Къртис за Bangor Daily News.

Брегова линия на остров Матиникус

Разположен на 35 километра от брега на Мейн, остров Матиникус е дом на около 100 души, според Асошиейтед прес (АП). В такава малка общност философията „живей и не пречи“ е централна за жителите, казва доброволецът от библиотеката Ева Мъри пред Bangor Daily News, и именно това прави местната библиотека идеален дом за най-предизвиканата литература в страната.

Класики като „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Лий, „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд и „Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек могат да бъдат намерени на рафтовете на библиотеката, както и модерни четива като „И с Танго стават трима“ на Питър Парнел и Джъстин Ричардсън. Библиотеката също се надява да получи копия на „Маус“ от Арт Шпигелман.

Службата за интелектуална свобода на Американската библиотечна асоциация води записи на опитите за премахване на конкретни книги от библиотеки, училища и университети в САЩ. Според асоциацията „Да убиеш присмехулник“ е забранена поради расистко и сексуално съдържание. „Гроздовете на гнева“ е забранен заради използването на ругатни и „сексуални препратки“. Междувременно „И с Танго стават трима“, базирана на истинска история за двама мъжки пингвина, които отглеждат заедно малко пингвинче в зоологическата градина на Сентръл парк, е една от най-предизвикателните книги в страната заради представянето на еднополова двойка. Мъри се сдобива копие от книгата с картинки при скорошно пътуване до континенталната част на страната, според АП.

„Купуваме забранени книги, за да противодействаме публично на практиката да се забраянват книги и да кажем: „Ако вие не я искате в библиотеката си, ние я искаме в нашата“, казва Мъри пред Bangor Daily News.

На такъв уединен остров достъпът до книги не е особено лесен подвиг за местните. Преди съществуването на библиотеката те споделят и търгуват с книги помежду си, доставят им книги с помощта на програмата Books by Mail на Щатската библиотека на Мейн или търсят из сметището и центровете за рециклиране на острова за книги, изхвърлени от техните съседи, според Bangor Daily News. Преди повече от 40 години местни тийнейджъри дори създават своя собствена краткотрайна програма за размяна на литература.

Въпреки тези усилия, островитяните в крайна сметка решават, че се нуждаят от по-сериозна официална библиотека.

Такава на остров Матиникус се основава през 2016 г., след като Мъри и група местни жители ремонтират навес с размери 2,5 на 3,2 метра, дарен им от жител, след като той вече не се нуждае от него, съобщава Bangor Daily News. Библиотеката получава статут на предприятие с нестопанска цел и сега рафтовете са пълни с най-различни ръководства и дарени книги в добро състояние.

С безвъзмездно финансиране от Фондация Стивън и Табита Кинг, частна организация също с нестопанска цел в Мейн, фокусирана върху подкрепата на общностни инициативи, библиотеката добавя прилежащ навес през 2020 г. Там миналото лято е отворена детска стая, за голяма радост на малчуганите и техните родители, съобщава Bangor Daily News.

Библиотеката си няма щатен библиотекар, а се управлява единствено от доброволци, които работят както им е удобно, казва Мъри пред новинарския сайт. Книгите се дават единствено на доверие като посетителите записват сами какво заемат в тетрадка. Известно е, че дори туристите на острова, които случайно са забравили да върнат някоя книга и са си я прибрали вкъщи, я изпращат обратно без да са подканени от библиотеката.

Едно такова начинание се откроява в нация, която става все по-нервна и разногласна, когато става въпрос за това дали определени книги трябва да бъдат забранени или не. Американската библиотечна асоциация заявява, че е получила „безпрецедентните“ 330 сигнала за проблеми със съдържанието на конкретни книги миналата есен, което е над двойно повече от общия брой сигнали от 2020 г., съобщава Елизабет Харис и Александра Алтър за New York Times през февруари. Книгите са атакувани „с темпове, невиждани от десетилетия“, добавят те.

Веднъж предмет на заседанията на училищните съвети, днес сигналите за някои книги стигат до ниво правоприлагане, закони и политическите кампании, според New York Times. Мишените на такава цензура обикновено са книги за раса, пол и сексуалност. Много от сигналите произтичат от „морална истерия относно защитата на децата“, пише Клеър Армистед за The Guardian.

„Политизирането на темата е което е по-различно от нещата, които са се случвали в миналото“, казва Бритън Фолет, главен изпълнителен директор по съдържанието във Follett School Solutions, един от най-големите доставчици на академични книги в страната, пред New York Times. „То се задвижва от законодателството, той се задвижва от политици, които застават на едната или на другата страна на дебата. И в крайна сметка библиотекарят, учителят или възпитателят са хванати по средата.“

Въпреки тази тенденция, мисията за събиране на забранени книги не е обект на спор на остров Матиник, според Bangor Daily News.

„Ние сме в привилегированото положение да кажем: „Ние не забраняваме книги“ и че приветстваме предложенията на хората за книги“, казва Мъри. „Това е целта на стартирането на библиотека тук. Можете да правите добро, без първо да искате от някого разрешение.“