Афантазия: Когато мозъкът не може да си представи изображения

Според ново изследване мозъкът на хората с афантазия може да са окабелени доста нестандартно. Проучването показва, че при тях зрителната кора все още е активна и произвежда визуална информация. Единственият проблем е, че тези образи не могат да се възприемат съзнателно.

Афантазията е едно от нещата, които могат истински да бъдат разбрани само от хората, които ги изпитват. За останалите, които можем да виждаме картинки в ума си, е трудно да си представим липсата на тази способност.

Онагледени начини, по които хора с различни способности за визуализация могат да си представят ябълка в съзнанието си. Първият образ е ярък и фотографски, нивата от 2 до 4 показват все по-прости и по-избледнели образи, а последният – пълна афантазия – не показва никакъв образ.

„Ако се опитате да си представите плаж, вероятно можете да го „видите“ в ума си. Хората с афантазия не могат“, обяснява съавторът на доклада професор Джоел Пиърсън от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни.

Терминът е въведен едва през 2015 г., давайки научен етикет на преживяване, за което много хора изобщо не са знаели, че е рядко или необичайно. Ранната работа на невролога от Университета в Ексетър професор Адам Земан пък отваря цял нов свят на изследвания, тъй като невролозите се опитват да разберат какво прави мозъка на хората с афантазия различен и как това може да повлияе на други аспекти на мисленето.

В последното проучване участват 14 души с афантазия и 18 души от контролна група. И двете групи са подложени на тестове за визуални образи, преди да им бъде направен функционален магнитен резонанс (фМРТ) на мозъка. Докато са били в скенера, те са били помолени да гледат или да си представят цветни ивици. ФМРТ измерва промените в нивата на кислород в кръвта, които показват повишена активност в различни части на мозъка.

Анализът показва, че при хората с афантазия сигналът за мозъчна активност е намалял, докато те само са гледали ивиците, в сравнение с контролната група.

Когато били помолени да си представят шарки, мозъците на хората с афантазия били активни в зрителната кора, както обикновено бихме очаквали. Учените дори успели да „разкодират“ тези модели на активност, за да получат представа какви образи са се опитвали да си представят. Но от решаващо значение е, че самите участници въпреки това не са „виждали“ нищо в съзнанието си.

„Резултатите ни показват, че когато някой с афантазия се опитва да си представи нещо, мозъкът му все още изглежда създава представяне в зрителната кора. Сякаш мозъкът им прави математически изчисления, но прескача последната стъпка – да покаже резултата на екрана“, казва професор Пиърсън.

„Това ни подсказва, че мисловните образи не са просто „запалване“ на мозъка, а как тази активност се форматира в нещо, което действително можем да изпитаме.“

Все още има много неща, които не разбираме за афантазията. Тя не е просто странност, която се среща при някои хора – невробиологията, която стои в основата ѝ, може да има връзка с редица различни мозъчни състояния и може да ни помогне да научим фундаментални неща за това как мозъкът ни създава образи.

„Искаме и трябва да знаем повече за това как мисловните образи са централни за много психологически терапии и как свръхдетайхлните образи са свързани с разстройства като шизофрения и болест на Паркинсон“, казва професор Пиърсън, поради което сега е необходима по-нататъшна работа с по-големи групи хора.

„Това изследване преодолява пропастта между видимото и невидимото“, добавя професор Пиърсън. „Невероятно е откритието, че хората с афантазия все пак имат невронен план за образи, дори и да не могат съзнателно да ги „видят“.“