9 полезни факта за историята на ръкописа
Въпреки че преди е било признак на социален статус човек да може да пише и чете, а днес вече имаме машини, които пишат вместо нас, през по-голямата част от човешката история писането е било ръчно занимание. И има хора, които са изключително запалени по идеята това да се запази така (включително и ние). Училища все още имат в учебните си програми като изискване да се пише на ръка, въпреки че каквито положителни резултати има от изследвания за ползите от писането на ръка в сравнение с на машина, те не са достатъчно значителни, а някои изследвания установяват, че курсивът в частност, не е по-добър от другите методи за изписване на думи.
Но писането на ръка има дълга и богата традиция в човешката история и дори само поради тази причина то няма да изчезне скоро. В чест на Деня на светите братя Кирил и Методий ви предлагаме няколко факта не за славянската писменост конкретно, но за писмото през вековете.
Шумерски надписи в монументален архаичен стил, 2600 г. преди Христа
Първата писмена система в света е била много мъничка
Клинописното писмо, шумерската писмена система, възникнала в Месопотамия преди 5000 години, обикновено е била гравиранa върху глинени плочки, които често са били широки само няколко сантиметра. Повечето от клинописните таблички, с които се занимават учените в библиотеката и музея „Морган“ в Ню Йорк, са били само половината от размера на мобилен телефон.
Средновековната писменост е била регионална
След падането на Римската империя на регионално ниво се развиват различните писмености, тъй като писарите украсяват и усъвършенстват съществуващите системи, за да създадат свои собствени стилове. Това обаче прави книгите им малко трудни за четене от хората, които не са били образовани в точно тази писменост. Всички книги са били написани на един език, да – латински – но буквите били толкова различни, че много писари не могли да разчитат писменост от други региони.
Неспособността да разчетем нечии почерк не е рядкост
Не се чувствайте зле, ако не можете лесно да разшифровате чуждо писмо. „Истината е, че повечето от нас вече не могат да прочетат над 99% от историческите записи“, пише Ан Трубек в книгата си „Историята и несигурното бъдеще на ръкописа“. Палеографите учат с години, за да се специализират в определени писмености от определени местности, използвани в определено време и в определен контекст, като например средновековните книжни шрифтове или юридическите документи от XVIII век. „С други думи,“ пише Трубек, „дори човек, чиято работа през целия му живот е посветена на разчитането на ръкописи, не може да прочете повечето ръкописи.“
Карл Велики
Карл Велики е бил привърженик на писмото
Императорът, който собствено е бил до голяма степен неграмотен, постановява през IX в. да се използва една и съща писменост в цялата Свещена римска империя – област, която тогава обхваща по-голямата част от Западна Европа. Наричана „каролингски минускул“, тази унифицирана писменост доминира във Франция, Германия, Северна Италия и Англия до XI век. Готическата писменост, която днес свързваме със Средновековието, е производна на нея като се появява през XII век. По-късно, през XV в., минускулът се възражда и става основа на западната типография.
Брижински паметници от Словения — един от първите славянски писмени паметници. Изпълнени с каролингски минускул
Монасите не са били почитатели на печатарските машини
Монахът от XV в. Йоханес Тритемий защитава необходимостта от ръкописно писмо в есето си „Във възхвала на писарите“. В него той твърди, че докато писмеността може да издържи 1000 години, печатната книга е „вещ от хартия и за кратко време ще се разпадне напълно“. Печатането ще направи книгите неугледни и ще внесе правописни грешки и той предсказва, че историята ще оцени „ръкописната книга като по-добра от печатната“.
Всъщност Мартин Лутер се е оплаквал от книгите по същия начин, както днес хората се оплакват от качеството на писането в интернет, като казва, че „множеството книги е голямо зло. За тази форма на писане няма мярка или ограничение“.
Първият шрифт е бил много подобен на ръкопис
Първите печатни книги са били проектирани така, че да приличат много на ръкописите от онова време, за да не шокират хората с някакъв новоизмислен дизайн. Йоханес Гутенберг и наетите от него занаятчии ръчно издълбават сложен готически шрифт от общо 290 уникални знака за печатарската машина, който позволява на печатаря да пресъздаде всяка главна и малка буква, както и препинателните знаци, така че да изглеждат точно като тези, който би направил един писар. Първите букви на всеки нов параграф са дори червени, точно както повелява стилът на ръкописа.
В исторически план специалистите по ръкописни текстове кариерно са се издигали доста
Когато книгопечатането лишава пишещите от работа, те стават учители, които дават уроци и пишат учебници по писане. Така тези майстори на четмото и писмото стават заможни професионалисти – нещо, което никога не успяват да направят като обикновени писари. По-късно, когато предприятията и правителствата за първи път започват да наемат секретари, които да приемат диктовки и да владеят няколко различни писмености, това се превръща в необичайно ефективен начин тези хора да се издигнат в класовите редици в средновековна Европа. Папският секретар бил най-високата длъжност, която един обикновен човек може да заеме в обществото.
През XVII в. почеркът е израз на личността
През XVI и XVII в. различните почерци се превръщат в нещо повече от знак за това къде се е образовал човек. Създадени са специфични писмености за класите и професиите и дори за пола. Заможните европейци използвали един шрифт за личната си кореспонденция и друг за юридическата и бизнес кореспонденция. В Англия са създадени множество шрифтове само за съдебна употреба, които правят много документи напълно нечетливи за всеки, който не е обучен в този специфичен стил на писане.
Препинателните знаци са рядкост до XVIII век
Преди грамотността да се разпространи широко, правописът е варирал значително при различните хора и нищо не е било стандартизирано. С течение на времето той се уеднаквява, а първите речници са публикувани едва през XVII век. Дори и тогава стандартизираният правопис не става общоприет в продължение на още 1 век. Пунктуацията е била още по-лоша, като според Трубек до XVIII в. тя е „до голяма степен нестандартизирана или напълно несъществуваща“.
