8 март – празник, извоюван със силата на човешкия дух
Най-ранното честване на Деня на жената, което се и казва „Национален ден на жената“, се провежда на 28 февруари 1909 г. в Ню Йорк, организирано от Социалистическата партия на Америка по предложение на активистката Тереза Малкиел (на снимката горе). Въпреки че има твърдения, че денят е по повод протест на работничките в цеховете за женски дрехи в града от 8 март 1857 г., изследователите определят това като мит.
През август 1910 г. се организира Международна социалистическа конференция за жени, която предшества общото събрание на Втори интернационал на социалистите в Копенхаген, Дания. Вдъхновени отчасти от американските социалисти, германските делегати Клара Цеткин, Кейт Дюнкер, както и други предложиха създаването на ежегоден „Ден на жената“, въпреки че на тази конференция не беше посочена конкретна дата за евентуалния празник. Делегатите (100 жени от 17 държави) се съгласиха с идеята като стратегия за насърчаване на равни права, включително за правото на жените да гласуват.
На следващата година на 19 март 1911 г. Денят на жената е отбелязан за първи път от над 1 милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария. Само в Австро-Унгарската империя имаше 300 демонстрации. Във Виена жените излизат на Рингщрасе и носят знамена в чест на мъчениците от Парижката комуна. Жените поискаха да им бъде дадено право на глас и право да заемат публични длъжности. Те също така протестираха и срещу дискриминацията по пол по отношение на заетостта.
Американците продължиха да празнуват Националния ден на жената през идните години в последната неделя на февруари.
Членовете на федерацията на австралийските строителни работници маршируват на Международния ден на жените 1975 г. в Сидни. През 1913 г. руските жени отбелязват първия си Международен ден на жената в последната събота на февруари (по юлианския календар, използван тогава в Русия).
През 1914 г. в Германия се проведе Международният ден на жената на 8 март, вероятно защото този ден беше неделя. Сега, както знаем, той се провежда винаги на 8 март във всички страни. Отбелязването на Деня през 1914 г. в Германия беше посветено на правото на жените да гласуват, което обаче жени в страната си извоюват чак през 1918 г.
В Лондон също имаше поход, от Боу до площад Трафалгар, в подкрепа на правото на жените на глас на 8 март 1914 г. Активистката Силвия Панкхърст беше арестувана пред станцията на Чаринг Крос, докато е на път да изнесе реч на площада.
На 8 март 1917 г. по григорианския календар, в столицата на Руската империя Петроград, жените, които работят в фабриките за текстил, излизат на демонстрация, която обхваща целия град. Това поставя началото на Февруарската революция, която наред с Октомврийската революция съставлява Руската революция. През този ден жените в Санкт Петербург стачкуваха за „Хляб и мир“ – искайки прекратяване на Първата световна война, прекратяване на недостига на храна в Русия и края на царизма. Революционният водач Лев Троцки пише: „23 февруари (8 март) беше Международният ден на жената и съответно бяха предвидени конкретни срещи и действия. Но ние не си представяхме, че този Ден на жената ще започне революцията. Революционни действия бяха предвидени, но без конкретна дата. Но сутринта, въпреки нарежданията за обратното, текстилните работнички напуснаха работата си в няколко фабрики и изпратиха делегати, за да поискат подкрепа за стачката… което доведе до масови стачки… всички излязоха на улиците.“ Седем дни по-късно цар Николай II абдикира и временното правителство предоставя на жените право на глас.
След октомврийската революция болшевишка Александра Колонтай заедно с Владимир Ленин превърнаха датата в официален празник в Съветския съюз, но той остана работен ден чак до 1965 г. На 8 май 1965 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Международния ден на жената беше обявен за неработен в СССР „в памет и заради изключителните заслуги на съветските жени в строителството на комунизма, в защитата на отечеството си по време на Великата отечествена война, в техния героизъм и безкористност и също така за отбелязване на големия принос на жените за укрепване на приятелството между народите и борбата за мир. Денят на жената трябва да се чества като другите празници.“
След официалното му приемане в Съветска Русия след революцията през 1917 г., празникът се чества предимно в комунистическите страни и от комунистическото движение по целия свят. Комунистическата лидерка Долорес Ибарури ръководи женски марш в Мадрид през 1936 г. в навечерието на Гражданската война в Испания.
Този празник се отбелязва и от комунистите в Китай от 1922 г. През 1927 г. в китайския град Гуанджоу се провежда поход от 25 000 души в негова подкрепа, включително жени и мъже, включително и представители на Гоминданта, Световната асоциация на младите момичета и трудови организации. След основаването на Китайската народна република на 1 октомври 1949 г. Държавният съвет на 23 декември провъзгласява 8 март ще бъде направен официален празник в Китай като дамите ще получат половин почивен ден.
Денят остава предимно комунистически празник до около 1967 г., когато е възприет от феминистките от втората вълна. Денят отново се превръща в ден на активизма, понякога известен в Европа като „Международния ден на борбата на жените“. През 70-те и 80-те години към женските групи се присъединяват левичари и трудови организации с призиви за равностойно заплащане, равни икономически възможности, равни права пред закона, репродуктивни права, субсидирани грижи за деца и вземане на мерки срещу насилието над жени.
Организацията на обединените нации започна да чества Международния ден на жената през Международната година на жените, 1975 г. През 1977 г. Общото събрание на ООН кани държавите-членки да обявят 8 март за Ден на ООН за правата на жените и мира по света.
…
Международният ден на жената предизвика насилие в Техеран, Иран, на 4 март 2007 г., когато полицията пребива стотици мъже и жени, които планираха митинг. (Предишен митинг по случая се проведе в Техеран през 2003 г.) Полицията арестува десетки жени, а някои бяха освободени след няколко дни изолация и разпити. Шади Садр, Махбубех Абасголизадех и още няколко обществени активисти са освободени на 19 март 2007 г., с което приключва и петнадесетдневната им гладна стачка.
През 21 век на Запад Денят все по-често се спонсорира от големите корпорации и се използва за популяризиране на добри чувства, а не за радикални социални реформи. През 2009 г. британската маркетингова фирма Aurora Ventures създава уебсайт „Международен ден на жената“ с корпоративно спонсорство. Този сайт популяризира хештаговете свързани с празника.
