Закрилницата на Париж с 8-вековна история

Катедралата „Парижката света Богородица“, „Нотр Дам“, е един от най-устойчивите и значими паметници на френската столица. Една от най-важните катедрали на територията на Европа, символ на католическата вяра и ярък символ на готическата архитектура.

Историята на катедралата беше завинаги променена вчера, след като пожар унищожи голяма част от нея. За милиони парижани 850-годишният паметник с двете фронтални кули, издигащи се на брега на Сена, е символ на града.

„Нотр Дам“ условно може да бъде определена за катедралата на френските катедрали. Тя притежава една от най-дългите и най-богати истории. Това е мястото на редица кралски сватби, коронацията на Наполеон Бонапарт и канонизирането на Жана д’Арк за светица.

Getty Images

Именно в „Нотр Дам“ през 1431 г. Хенри VI е коронован за крал на Франция, а Джеймс V, крал на Шотландия, се жени за Мадлен дьо Валоа през 1537 г. На същото място са се пеели и песни в чест на президенти като Шарл дьо Гол и Франсоа Митеран.

Несъмнено един от най-важние приноси за популяризирането на катедралата има френският писател Виктор Юго, който я увековечава в романа си „Парижката Света Богородица“. В по-късни времена мястото ще стане обект и на редица популярни филми, сред които класиката на Disney, „Гърбушкото от Нотр Дам“.

Строежът на катедралата „Нотр Дам“ е поръчан от крал Луи VII, който е искал да построи символ на парижката политическа, икономическа и интелектуална мощ. По това време градът е център на властта във Франция и се нуждае от религиозен монумент, който да отразява и олицетворява тази мощ на редица нива.

Мястото, което кралят избира е в източния край на Ile de la Cité (от фр. Островът на града). Там има базилика, която бързо е съборена до основи и на нейно място се предвижда да застане внушителната катедрала. По това време Сена е основният път на търговията и всеки, който идва, минава или си отива от града става свидетел на внушителната гледка, която по онова време е била сред най-високите сгради на това място.

Заедно с краля, зад проекта застава и епископът на Париж, Морис дьо Сюли. Той се свързва с архитект, чиято самоличност и до днес е неизвестна и така се слага началото на дългия процес по построяването.

Getty Images

Основите са положени през 1163 г. в присъствието на папа Александър III, но до завършването на строителството минават близо 200 години. Катедралата е проектирана да бъде дълга 130 метра и широка 48 метра. Двете кули на западната фасада възлизат на 69 метра височина и са издигнати в началото на XIII век. Олтарът на катедралата е осветен през 1182 г., а дьо Сюли умира през 1196 г., почти 150 години след окончателното завършване на мястото. Строежът на катедралата е каузата, на която той посвещава живота си.

Според първоначалния проект, поради тежката покривна конструкция, е трябвало носещите стени на катедралата да бъдат много стабилни. Това изискване намалява допустимия брой на прозорците, а оттам и степента на естествено осветляване на вътрешността. През 1220 г. обаче, се прави промяна. В архитектурата на катедралата е вкарано едно от най-значимите архитектурни въведения на готическата архитектура – сводестият покрив с кръстосващи се ребра, които да държат покривната конструкция. Това съответно намалява натиска върху външните стени и позволява направата на много повече отвори.

Първият архитект на „Нотр Дам“, за когото знаем, е Жан дьо Шел, който приключва строежа на основната зала и двете кули на северната фасада. Следващият архитект, Пиер дьо Монтрьой надзирава монтажа на трите известни розовидни прозореца на южната, северната и западната фасада.

Последните щрихи са положени през първото десетилетие на XIV век. Това са страничните опори на сградата, друг важен елемент на готическата архитектура. Тяхната функция е да поемат натиска на стените и покрива на катедралата.

Към XIX век, по време на Френската революция, катедралата запада и е била наполовина разрушена отвътре. По това време новите революционни движения виждат този огромен монумент като символ на монархията, затова унищожават редица от скулптурите, които са част от интериора и екстериора.

Pixabay

Короноването на Наполеон за император и успехът на романът на Юго (публикуван през 1831 г.) обаче насочват вниманието към паметника и към средата на века започва мащабната му реставрация. Парижани се струпват около катедралата, повлияни от романа на Юго и осъзнават значението на този паметник. Реставрацията отнема около 25 години. По това време е издигната на ново и централната кула, разрушена по време на френската революция. Малко по-късно същия век, по време на изграждането на новия градоустройствен план на Париж, къщите около катедралата са съборени и на тяхно място е направен площад отпред.

Като туристическа атракция северната кула е отворена за посетители, които трябва да изкачат 387-те стъпала, а в южната са разположени 10-те камбани на катедралата. Най-известната и най-тежка от тях, носеща името „Еманюел“, е била на най-важните събития за Франция, като коронацията на крале, посещения на папи и краят на двете световни войни. Камбаните бият и по повод срутването на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.

Getty Images

До вчера „Нотр Дам“ беше туристическия и национален паметник, привличащ 13 млн. туристи ежегодно. Днес единствено знаем, че тя ще бъде реставрирана. „Не могат да бъдат оценени щетите на тази загуба…. „Нотр Дам“ трябва да живее. Не трябва да абдикираме в това наше задължение…. това е наследство на цялото човечество.“ каза снощи бившият кмет на Париж, Бертран Деланое. Защото в случая става въпрос за Закрилницата на Париж с 8-вековна история.