Средновековно въртящо се колело, украсено със свастики бе открито в Норвегия

Археолози откриха средновековен въртящ се камък в Тонсберг, Норвегия, на чиято повърхност има няколко ясни символа: три свастики. Но макар да свързваме този символ с нацистите, всъщност той има много по-стара история сред различни култури и е използван като украса през желязната епоха и Средновековието.

През лятото и есента на 2024 г. археолози от Института Норск фор Културминефорскнинг (NIKU), независим изследователски център за културно наследство, правят разкопки на обект в Тонсберг преди да започне работа, свързана с модернизирането на местната улична канализация. По време на разкопките екипът открива останки от сграда, която според тях е била „vevstue“ – сграда, в която са се извършвали текстилни работи.

Изследователите искат да подчертаят, че това е било пространство, в което са се извършвали занаятчийски дейности, но и че това не означава непременно, че тези дейности са били част от някаква мащабна или професионална индустрия.

Вътре в сградата, която е датирана към около XIII в. от н.е., археолозите откриват множество предмети, свързани с тъкането и текстила, включително 5 тежести от древен тъкачен стан, 6 колела за предене, напръстник от медна сплав и украсен предмет, изработен от еленов рог, който може да е бил част отново от стан.

Тежестите

Но сред тези предмети е и една въртяща се витка – тежък предмет с дупка в средата. Целта на предмета е да дава импулс при завъртане на вретеното. Това давало възможност за изработване на нишки от животински и растителни влакна и по същество било отправна точка за всички текстилни изделия.

Тези инструменти се използвали за предене на конци от желязната епоха до XVII в., когато колелото за предене станало по-разпространено.

Витката от Тонсберг е изработена от червен пясъчник и както виждате на основната снимка горе, от едната страна са издълбани четири свастики, три от които са насочени надясно, а една – наляво.

Противно на това, което някои смятат, свастиката е много по-стара от символа, възприет и до голяма степен опропастен от нацистите. Всъщност това е древен символ, който се появява самостоятелно в различни култури от целия свят. В индийската будистка традиция свастиката се свързва с късмета и е пряко свързана с Буда. Тя се появява и в ранното християнско и византийско изкуство, както и сред изкуството на маите в Южна и Централна Америка, на индианците навахо и други култури.

При скандинавците символът е използван още през желязната епоха, а археологическите находки показват, че той се появява върху всичко – от златни гривни до краката на легла.

„Свастиките“ например са открити в резба в Карстад в Стрин, върху текстил от гробни находки в Снартемо в Агдер и втъкани в текстил в находката Осберг от Тонсберг. Всички те са от желязната епоха“, казва в изявление Хане Екстрьом Йордал , археолог и ръководител на проекта в NIKU.

В други контексти свастиките са открити като графити по църковните стени в църквите Каупангер, Ролдал, Рингебу и Рейнли.

Въпреки че за момента това е сравнително уникална находка, символът се появява често върху текстилни предмети от желязната епоха и Средновековието.

Първоначално значение на този символ в скандинавския контекст е неясно, но той се свързва със слънчеви лъчи или концепцията за цикличност, което би могло да обясни защо е изобразен именно на витка.