Бащата на моловете

Днес моловете са толкова разпространени, че ги приемаме за даденост. Но сега ще научим историята им, както и историята на техния създател, Виктор Груен – най-популярният архитект, за когото никога не сте чували…

През зимата на 1948 мъж име Виктор Груен има време за губене, защото заради буря полетът му от летището в Детройт, Мичиган, е отложен. Той си изкарва прехраната с проектиране на универсални магазини и затова, вместо да седи на летището или в някой хотел, отива да разгледа известния за града универсален магазин Хъдсънс. Мястото е чудесно (дори архитектът на сградата го развежда), но останалата част от центъра на Детройт е разнебитена. И нищо чудно – след две световни войни и една Голяма депресия, градът е силно залинял. Съответно цените на имотите в покрайнините са нищожни и излиза по-евтино за човек да си купи къща около града, отколкото да наеме апартамент в центъра му, което съответно отдръпва хората от магазините там.

Когато Виктор се прибира в Ню Йорк, той пише писмо до собственика на Хъдсънс, в което му обяснява именно това и изказва опасения, че трябва да се построят магазини и във външните части на града. Оскар Уебър също вижда нещата по такъв начин и предлага работа на Груен като консултант по недвижимите имоти. Двамата се отправят на път по околностите на Детройт, за да изберат сграда за новия магазин. Но подходяща така и не намират.

Консултантът стига до логичното заключение и предлага на Хъдсънс да построят своя сграда. И не само това – той предлага тя да е цял търговски център. Така собствениците ще могат да контролират кой да отваря магазини и съответно няма да допускат конкуренцията, ще развиват бизнеса си и в посока мениджмънт на недвижими имоти, няма да се разправят с хазяи, а една красива и добре поддържана сграда ще държи погледите на клиентите скрити от заобикалящата ги колеблива картинка. Идеята е приета и Виктор прави план за 4 търговски центъра.

Първи е Eastland Center. Груен слага магазина Хъдсънс точно по средата на сградата и го заобикаля от 3 страни с други по-малки магазинчета. Извън сградата е паркингът, което означава – и това е един от най-големите недостатъци на мола – че за да стигне човек до Хъдсънс, трябва да мине покрай по-малките магазини. Това е много важен детайл, защото следващият търговски център, Northland Center, ще има почти 100 малки магазина, които трябва да са доволни, за да виждат смисъл да плащат наем.

Northland е доста по-модерен и прилича колкото на търговски център, толкова и на парк със зеленина, фонтани, изкуство, пейки и така нататък, където хората могат да прекарват свободното си време. Той е изключително успешен и успява да надвиши очакваните прихода на магазина Хъдсънс с 30% като малките магазинчета също са доволни – за първата си година търговският център донася приходи от $88 милиона (около $700 милиона днес). Този успех утвърждава Груен като професионалист в сферата си.

Затова Дейтънс го наемат да създаде това, което ще се окаже първия истински мол в света.

Със сградата за Дейтънс, Груен развива опита си от Northland Center. Така тя става не само купчина магазини, а съдържа всичко, което може да се види в центъра на един град. Това е основната разлика между търговски център и мол – търговският център е просто много магазини един до друг, докато молът е място за прекарване на време.

С това пътят по създаването

Поглед върху малка част от Southdale Center днес

Изненадващо в последствие Виктор Груен, бащата на съвременни мол, става един от най-гласните му противници. Той се опитва да смени профила съм към градоустройство като целта му е да направи центъра на един град повече като мол, а не да строи молове в покрайнините му. Никой от проектите му обаче не се реализира.

През 1968 Груен спира с архитектурата и се връща обратно в родната си Виена… където открива, че магазинчета и кафенета, които го вдъхновяват за Northland Center, са застрашени от новопостроен мол. Той прекарва остатъка от живота си пишейки статии и изнасяйки речи, в които заклеймява моловете като „гигантски машини за пазаруване“ и грозни „морета от паркинги“. Той апелира към обществото да протестира срещу построяването на такива сгради. Но тези усилия до голяма степен са напразни – до смъртта му през 1980 само в САЩ са отворени над 1000 молове.

…

Днес Виктор Груен е забравен… но само до известна степен. Неговото име ще продължи да се чува в термина „Ефекта Груен“. Този термин се използва от дизайнерите на молове и описва чувството на объркване и загубата на ориентация, която клиентите получават заради целенасочено сложната подредба на елементите на сградата. Така те са по-склонни да обикалят повече и съответно да си купят повече неща. Този ефект е познат на всички ни.