Наистина ли има капани в пирамидите

Всемогъщите фараони на Египет често били заравяни заедно с буквално цяло съкровище – съкровище, което, както можете да си представите, те силно биха искали да запазят. В такъв случай използвали ли са всъщност някакви изключително находчиви методи (а’ла „Сам вкъщи“), за да предпазят ценностите си след смъртта?

И да, и не. Но що се отнася до капани и гатанки, както ни показва Холивуд и поп културата като цяло – определено не.

Пирамидите в Гиза

За начало, трябва да отбележим, че ценностите на фараоните се крадяли най-вече от приближените им.

Фараонът има до голяма степен абсолютна власт и може да прави каквото си иска. В резултат на това много фараони ограбват гробниците на предшествениците си като понякога дори използват откраднатите предмети при собственото си погребение. Някои от тях дори безцеремонно изхвърлят мумията на споминалия се, за да използват саркофага.

Това се правело най-вече в трудни времена, когато египетската аристокрация никак не се свени да посегне на покойното място на някой роднина, защото от тяхна гледна точка тези предмети в гробницата са техни.

Има най-различни предимства именно ти да измисляш и налагаш правилата. Тези роднински похищения на мъртви владетели от живите владетели в древен Египет били напълно толерирани. Набезите на гробници от простолюдието обаче – ни най-малко. И за такава дързост имало доста неприятни наказания. Те варирали от публично налагане с камшик до директна смърт в зависимост от това колко важна била похитената крипта и на каква стойност били откраднатите предмети. За метод на смъртното наказание бил избран изгарянето на клада. Защо? Защото, освен че е особено мъчителен начин да умреш, така крадецът се обрича на бродене из нищо за вечни времена – в древността се е смятало, че ако умреш без тяло, не можеш да започнеш задгробния си живот.

Обезглавяването също било добре прието като метод, защото също толкова ефективно няма да позволи осъдения да премине в отвъдното. И не само това – египтяните вярвали, че така духът на обезглавения е завързан за мястото на екзекуцията завинаги.

Цар Собекемсаф

Проблемът с наказанията е, че в тогавашния очевидно паянтов обществен морал е лесно да се измъкнеш. Ето, например, какво казва професионалният крадец на гробници Аменпануфер през 11 век пр. н. е. за това как си е решил проблема с наказанията и какъв е маниерът му на крадене:

„Отидохме да крадем от гробниците, както правим по принцип, и попаднахме на гробницата на цар Собекемсаф, която не е като пирамидите на другите благородници, каквито сме свикнали да посещаваме. Извадихме медните си инструменти и си проправихме път в гробницата на този цар и със запалени свещи в ръце тръгнахме към долните стаи.

Намерихме го да лежи в края на стаята, където са го погребали, а до него беше погребана царица Нубхаас, съпругата му, като мястото беше защитето с мазилка, покрита с чакъл.

Отворихме саркофазите им и при краля видяхме, че е погребан с меч. Имаше и голямо количество амулети и бижута от злато на врата му като той носеше и златна шапка. Всехме каквото намерихме и след това запалихме ковчезите им.

След няколко дни местните полицаи научиха, че сме крали и ме арестуваха и ме заключиха в офиса на кмета на Тива. Взех 20-те дебенаа златко, които бяха моят дял, и ги дадох на Кхаемопе, писаря на кейовете в Тива. Той ме пусна и аз отново се присъединих към колегите си, които отново ми дадоха дял. Така започнах да правя набези по гробници.“

Тези грабежи били толкова разпространени из обществото, че обвиненията получавали дори хора, които участвали в строежа на самите гробници, както и хората, които погребвали мъртвите.

За съжаление обаче капани нямало – това е единсвено измислица на Холивуд. Както казва Емили Тийтър, експерт по египетски и нубийски антики в Университета в Чикаго: „Наистина съжалявам да го кажа, но ако оставим проклятията настрана, няма нищо злокобно. Холивуд превърна стандартни архитектурни елементи като плъзгащи се блокове решетки, шахти и зали, пълни с пясък, в символи на самия ужас.“

Това, разбира се, незнайно защо не пречи на разни експерти да пишат, че египетските пирамиди били пълни с всякакви капани от остри жици, опънати на нивото на главата, до отровни змии. Всички тези твърдения са били отхвърлени от истински експерти.

Това, което трябвало да спира крадците, са огромни гранитни блокове и други предмети, които да препречват пътя. Също така се използвали и множество празни стаи, за да се обърка евентуалния похитител. Физическите препятствия били от такъв старомоден тип, а към тях се добавяли само проклятия, които би трябвало да обрекат душата на лошия на вечни мъки, страдания, агония и така нататък.

Ето, например, това проклятие от гробницата на фараон Аменхотеп, поставено от един от първосвещениците, който увещава евентуалния крадец, освен други неща, и да: „загуби земните си позиции и почести, да изгори ритуално в пещ, да се преобърне и да се удави в морето, да няма наследници, да не получи своя собствена гробница и погребални дарове, а тялото му да изчезнат, защото ще гладуват без храна и костите ще изчезнат…“

Но тези проклятия още тогава не се взимали сериозно. Понякога дори кълнящят бил залавян да ограбва пирамидата, която проклина…

Фараон Аменхотеп

Фараон Аменхотеп е толкова раздразнен от цялото това безобразие с кражбите, че заповядва да се построи място, което се казва Сет Маат – буквално „Място на истината“. То е селище с военнослужещи, натоварени със задачите и да строят, и да пазят пирамидите. Идеята е понеже в селището те зависят от държавата – за заплата и дом – ще бъдат силно мотивирани към лоялност и изпълнителност в работата си.

Честите закъснения в доставките на храна и вода, както и на изплащането на въпросните заплати, мотивирало работниците точно в обратна посока и те използвали знанията за гробниците и съдържанието им не както се очаквало.

Въпреки изолирания характер на селцето, наемниците монетизирали плячката си в близкия град, където след това тя тръгвала по каналния ред на претопяване и създаване на нови предмети, които не могат да се проследят.