Какво не знаете: Лондонската кула

Уилям Завоевателя, който става първият нормандски крал на Англия, построява Бялата кула през 1066 г. като част от огромната си крепост на Темза и символ на своята власт. През вековете конструкцията се разширява и се състои от 21 кули, а днес обектът е част от световното наследство на ЮНЕСКО и се посещава от милиони хора всяка година.

През годините крепостта е играла много роли, като е служила за кралски дворец, менажерия, затвор, монетен двор и хранилище за кралски документи и скъпоценности на короната.

Ето 7 факта, които може би не знаете за Лондонската кула.

Лондонската кула е държала известни затворници

От кралски особи, обвинени в измяна, и религиозни заговорници до крадци и дори магьосници – много хора са били затваряни в лондонския Тауър. Но преживяванията им са били различни – някои са били измъчвани и подложени на глад, а други са били пък обслужвани от слуги. А някои са били екзекутирани. През XVI в. в кулата са обезглавени три кралици. Елизабет I е само на 2 години, когато майка ѝ Ан Болейн е осъдена на смърт от съпруга си, крал Хенри VIII. По-късно кралят обезглавява и петата си съпруга Катрин Хауърд. Третата търкаляща се царска глава е на провъзгласената за кралица лейди Джейн Грей, известна още като „кралицата на деветте дни“, която е на 17 години, когато е обвинена в държавна измяна от Мери I.

През 1554 г. кралица Мери затваря в кулата и полусестра си Елизабет I, но тя избягва същата съдба като майка си поради липса на доказателства. През 1559 г., когато Мери умира, Елизабет се връща в кулата, този път за подготовката на собствената си коронация.

Последната екзекуция е извършена изненадващо наскоро: през 1941 г. германският шпионин Йозеф Якобс е изправен пред разстрел. През 1952 г. братята гангстери Рони и Реджи Крей вече са сред последните затворници, задържани в кулата.

Католически свещеник бяга от Лондонската кула, използвайки невидимо мастило

По време на управлението на протестантката Елизабет I преследването на католиците довежда до затварянето и измъчването на йезуитския свещеник Джон Джерард. Неговото бягство все още е чудо – той изпраща бележки на съкилийника си Джон Арден и на външни поддръжници с невидимо мастило, направено от портокалов сок, което разкрива написаното, когато се държи до източник на топлина. По-късно той използва въже, за да стигне до лодката, която го чака от другата страна на рова. Сериалът на HBO „Gunpowder“ представя това бягство от затвора във втория епизод.

Лондонската кула някога е имала зоологическа градина, която е била дом на вече изчезнал подвид берберийски лъв

През XIII век крал Джон създава кралската менажерия в лондонския Тауър, за да държи екзотичните животни, подарени му от други монарси. Тя се превръща в атракция за лондончани, които идват да видят пленени лъвове и бяла мечка, която редовно е извеждана до Темза, за да лови риба. Менажерията е затворена през 30-те години на XIX в., а кралските дарове са върнати в лондонския зоопарк. В знак на почит към тази история в кулата са изложени скулптури на животни, дело на художничката Кендра Хейст.

През 1936 г. разкопките около рова довеждат до интересно откритие: два лъвски черепа, датиращи от Средновековието. Генетичните данни сочат, че те принадлежат на подвид на варварския лъв, който някога е живял в Африка, но е изчезнал преди 100 години.

Лондонската кула организира възпоменание на Първата световна война с 888 246 мака

През 2014 г. 5 милиона души идват да видят художественото изложение на керамични макове в рова на кулата, всички създадени от художника Пол Къминс. Всеки мак представляваше британски военен, загинал във войната. Те бяха продадени за 23 млн. паунда (всеки отделен мак струваше съответно 25 паунда), за да се съберат средства за благотворителни организации на въоръжените сили. Въпреки това възникна спор, когато вестниците разкриха, че 15 млн. паунда от приходите са отишли за разходи (Къминс е спечелил 7,2 млн. паунда), докато благотворителните организации са получили 9 млн.

Два скелета на 500 години бяха открити под параклиса на Кулата през 2019 г.

Археолозите откриват два скелета – на възрастна жена и на дете, близо до същото място, където е положено и обезглавеното тяло на Ан Болейн. Смята се, че костите са погребани някъде между 1450 и 1550 г. и дават представа за живота на обикновените хора, живели в кулата през Средновековието и ранната модерна епоха.

Бийфитърите живеят в Лондонската кула със семействата си.

От епохата на Тюдорите насам Кулата се охранява от старшини (Yeoman Warders, известни още като Beefeaters). Облечени в характерна червена униформа, тези мъже и жени провеждат обиколки на крепостта и всяка вечер в 21:53 ч. те заключват вратите ѝ – 700-годишна традиция. Бийфитърите и техните семейства, общо около 150 души, живеят в Лондонската кула, а също така посещават тайна кръчма в крепостта.

Според едно суеверие, ако гарваните напуснат Кулата, кралството ще падне

Според легендата в средата на XVII в. крал Чарлз II бил предупреден, че короната ще падне, ако гарваните някога напуснат Лондонската кула – затова той наредил шест от птиците да бъдат държани в плен там по всяко време, тъй като вярвал, че те са символ на късмет. (Някои източници обаче твърдят, че тази история е викториански фолклор, а други – че легендата е създадена още по-късно, по време на Втората световна война.) Днес в лондонския Тауър, във волиера на територията на крепостта, живеят седем гарвана (един резервен). Основните и второстепенните крила на гарваните са грижливо подрязани, за да могат да летят, но да останат близо до дома, където се хранят с напоени с кръв бисквити и месо.