„Госпожа Баухаус“, която промени света около нас, но остана в сянката на мъжа си

На 19 май 1970 г. близо 100 души имат повод да се съберат в сградата на една архитектурна фирма в Кембрдиж, Масачузетс, САЩ. Честването е в памет на Валтер Гропиус, един от основателите на школата „Баухаус“, починал преди една година, на 5 юли 1969 г. Партито, което се провежда ден след рождения ден на архитекта е организирано от неговата вдовица – Изе.

Седемдесет и три годишният писател, редактор и творец прилича на видение в своята черно бяла вечерна рокля и метална корона, направена от перки за вентилатор. Тя се забавлява, разлива шампанско и го гарнира с пресни ягоди. Според статията в The New York Times от следващия ден, на партито са присъствали артисти, дизайнери, и 15-метров дракон с подскачащи очи с размер на бейзболни топки.

„На съпруга ми много щеше да му хареса“ казва Изе на репортера. „Точно като партита, които организирахме по времето на баухауса.“

Днес милиони хора по света знаят името на Валтер Гропиус. Мъжът има ключова заслуга за съвременната архитектура и дизайн. Тази година се чества стогодишнината от неофициалното „създаване“ на тази школа в изкуството. Но истината е, че неговата съпруга и дългогодишен бизнес партньор има също толкова важна роля в изграждането на империята Баухаус. Ако беше жива днес, славата й щеше да е съизмерима с тази на съпруга й.

Валтер и Изе Гропиус

Но Изе е родена във времето, когато от жената се очаква да стои зад, а не до мъжа си. Тя трябва да помага на мъжа в неговите битки, да пише на пишещата машина вместо него и да му приготвя вечерята. Изе прави всичко това и много повече. След смъртта й през 1983 г., медиите я описват като „вдовица на архитекта Валтер Гропиус и архивен работник, преводач и разпространител на неговото творчество. “ В рамките на 4 параграфа, само последното изречение не съдържа информация за Валтер. То гласи: „След нея остават дъщеря й Ати Форберг Йохансен Гропиус от Бруклин и внучка й.“

Въпреки това Изе е забележителна и то не защото съпругът й е бил такъв. Това е една смела жена, с въображение, която живее изцяло според своите вкусове. Всичко от ръчноизработените й от самата нея рокли до градината и експерименталната фотография. Целият живот на Изе е изкуство.

Изе Франк среща Валтер Гропиус през 1923 г. по време на лекция в Хановер, Германия. Тя е типичното буржоазно момиче, което трябва да се венчае след няколко дена. Една вечер отива на лекция, посветена на ново движение в изкуството, наречено Баухаус. Въпреки че семейството разчита на Изе да закрепи финансовия им статут чрез брака си, тя се увлича неспасяемо по Валтер Гропиус. Очевидно не само тя, а и той е увлечен, тъй като започва да я преследва. Усилията му, каквито и да са били те, са в правилната посока. Изе разтрогва годежа си, без дори да е представила Валтер на родителите си. Рискува бъдещето си заради нещо много несигурно.

Двамата се женят и Изе Франк вече е Изе Гропиус. Въпреки това приятели и близки ще й сложат прякора „госпожа Баухаус“.

„Изе беше ключовата женска фигура зад мъжа. Наричаха я госпожа Баухаус, защото тя самата беше приела тази роля. Играеше я изключително активно.“ казва един от кураторите във фирмата на Баухаус. Дълбоко в себе си Изе просто вярва в баухауса и неговите идеи: взимането на обикновени предмети от ежедневието и усъвършенстването на дизайна, обединявайки форма и функция.

Къщата на семейство Гропиус в Масачузетс

Самата тя започва да се облича според философията на баухауса, превръщайки се в ходещо олицетворение на стила. Завладява я истинска мания по това течение. Личното й пристрастие скоро се премества и професионалната сфера и тя започва да работи с мъжа си. Поема ролята на интериорен дизайнер на известната Masters’ House в Десау, където двамата живеят за кратко през 20-те години преди да се преместят в Берлин. Няколко години по-късно, ужасени от възхода на нацистите, двамата бягат от Германия под претекст, че отиват на кратко пътуване до Италия за филмов фестивал. (Националсоциалистическото движение затваря прогресивното Баухаус училище за архитектура през 1933 г.) След като прекарват малко време във Великобритания, двамата отиват в Америка през 1937 г. Валтер започва работа като професор по архитектура в Харвард и със жена му се установяват в Линкълн, Масачузетс. Това е мястото на което кариерата на Изе ще процъфти.

Тя открива експерименталната фотография и правенето на бижута. В същото време полага усилия да подбира дрехите си, така че да й стоят добре и да отразяват характера на баухауса. Още докато живее в Германия, пише есета за дизайна, модата и технологиите. Изе е добър редактор и комуникатор, знае как да направи така че гласът на съпруга й да се чуе, а също така има и своите идеи как да разпространи творчеството му. Жената се надява да продължи да работи като автор в Америка, но една случка я наранява дотолкова, че нейни мечти са разбити изцяло.

В края на 40-те години тя изпраща своя статия на списанието Atlantic Monthly, озаглавена „Баба беше кариеристка“. В текста се изтъкват предимствата на това да си работеща жена. Според архивите на Баухаус, статията не просто е била отхвърлена, но и от редакцията отговарят, че нямат желание да дават гласност на тази „ужасяваща идея“. От там насетне Изе не се опитва да публикува соите статии, а вместо това се съсредоточава върху редакцията на статиите на мъжа си.

В този период Изе също така превръща дома на семейството в сборен пункт на арт средите в тази част на САЩ. По това време приятелският кръг на семейството включва артисти като Василий Кандински, Йозеф и Ани Алберс и Паул Клее. Въпреки че няма самостоятелна кариера, тя продължава да работи в посока разпространяването на течението „Баухаус“.

Къщата на семейство Гропиус в Масачузетс

Изе име основна роля в обзавеждането на дома в Линкълн, който днес е регионална туристическа атракция – Gropius House. Всичко от мебелите до шапките на Изе е част от облика на къщата. Килерите са оставяни винаги отворени, за да могат посетителите да видят гардероба на домакинята. Модерните кухненски уреди, студената, но все пак удобна мебелировка и колекцията от творби на изкуството… всичко отразява личния вкус и естетика на Изе и Валтер.

След смъртта на Валтер Изе продължава да поддържа къщата все едно тя е музей. Въпреки че тя не е официално отворена за посещения, домакинята организира обиколки, в които развежда хора из този рай на баухауса. Също така тя организира т.нар. Grope Fest, съгласно последното желание на покойния й съпруг.

Къщата на семейство Гропиус в Масачузетс

„Кремирайте ме, но не вземайте прахта. Почитта към някаква пепел е половинчато нещо. Стига с това. Не изпадайте в траур. Ще бъде чудесно, ако всичките ми приятели от настоящето и миналото се съберат за кратка фиеста – а ла Баухаус – да пият, да се смеят, да се обичат. Тогава аз със сигурност ще се присъединя, това би било по-голямо от живота. Много по плодовито от почвата в гробищата. Любовта е смисълът на всичко. Изе, теб, когото съм обичал най-силно, моля те, подреди и управлявай цялото ми духовно наследство, а колкото до имуществото, разпореждай се с него както намериш за добре.“

Дори в скръбта си, Изе е щастлива да направи това. Десет години след смъртта на Валтер, тя решава да дари къщата, която е наричала „малко, но перфектно нещо“, и всичките вещи вътре на Historic New England (неправителствена организация, чиято цел е да съхранява важни за региона сгради).

Къщата на семейство Гропиус в Масачузетс

Изе и Валтер Гропиус са част от важна група експериментатори в изкуството и дизайна на ХХ век. Във време, в което обществото има нужда от нещо ново, иска да се отърве от колониализма и викторианската ера веднъж завинаги, те дават тази свобода. Дори днес редица дизайни от баухауса доминират ежедневието ни. Вече не забелязваме дизайна на тостера или простотата на бравата. Но именно в тях е наследството на Изе и Валтер. В извивката на четката за коса, облегалките на креслото, черната чиния за хранене.

Всичко това е Валтер Гропиус и неговата „госпожица Баухаус“.