Жените, които не бихте искали да срещате (Част 3)

Колко опасна може да бъде една жена? Отговорът на този въпрос дават редица психолози, както и историята: много по-опасна от мъжа. В трета част от кратката хронология на жените-убийци ще ви разкажем за някои от най-опасните дами в света, които не само надминават най-жестоките главорези, но и се измъкват по-добре от тях. Вече сме на границата между IX и XX век, когато вилнеят кръвожадни дами, които тровят децата си и избиват съпрузите си заради подозрения в изневяра. Снимки може да разгледате в галерията.

1. Дагмар Овербие

Дагмар Йохана Амали Овербие е серийна убийца от Дания. Само за 7 години Дагмар убила близо 25 деца – сред жертвите й е и нейното собствено. Дагмар извършвала престъпленията по ужасяващ начин. Тъй като работела като детегледачка, тя оставала сама с поверените малчугани. Дагмар ги душила, давила и ги изгаряла, пъхайки ги в зиданата печка. След това кремирала трупчетата, зарязвала ги или ги криела на тавана.

На 3 март 1921 година е осъдена на смърт. Делото срещу нея е един от най-зрелищните наказателни процеси в историята на Дания. Престъпленията на Дагмар станали повод за редица законови промени, които регламентирали и въвели изисквания за детегледачеството. Адвокатът на Овербие се опитал да смекчи наказанието на клиентката си, като използвал за основа на защитната си пледоария факта, че Дагмар е била жертва на тормоз като бебе. Съдията обаче бил безкомпромисен. Дагмар Овербие е една от трите жени, осъдени на смърт в Дания през 20-те години на XX век. На по-късен етап смъртната присъда на Овербие е променена на доживотна, както и на другите две жени. Дагрмар умира в затвора, а бележки от разследването на престъпленията й са изложени в Историческия музей в Копенхаген. Писателката Карен Колдсте пише роман, базиран на живота на Дагмар, по който е създадена и пиесата „Историята на една майка-убийца”.

2. Тили Климек (1876 – 1936)

Отила „Тили” Климек е полякиня, серийна убийца, живяла в Чикаго, САЩ. Тя твърдяла, че има ясновидски сънища, които предсказват смъртта на хората. В действителност, тя самата насрочвала смъртта им и ги убивала. Въпреки че Тили съобщавала със смях на любовниците си, съпрузите и съседите си, че ще умрат, тя не била освидетелствана.

През 1895 година се омъжва за Джон Миткивич. През 1914 година той умира след кратко боледуване. Лекарят смята, че смъртта му е причинена от инфаркт. Тили бързо се омъжва за следващата си жертва- Йозеф Русковски – неин съсед. Той не оцелява за дълго, както и следващият приятел на Тили.

Необичайното поведение на Тили било забелязано по време на брака й с третия й съпруг Франк Купчук. Докато той лежал болен в апартамента им, който преди това убийцата обитавала с бившия си приятел, Тили започнала да разказва с усмивка на съседите как Франк си отива от този свят и че няма да живее дълго. Подигравала се на самия Франк като всяка сутрин го поздравявала с думите: „Това няма да продължи още дълго, скоро ще умреш” и се шегувала със съседите си като казвала, че той е на „2 инча живот”. Ушила си сама трикотажна траурна шапка, докато седяла край леглото на Франк, а той я гледал. Със същата шапка Тили се явила и на съдебния процес срещу нея. Тили дори помолила хазяйката си за разрешение да съхранява изгодно намерения ковчег за Франк в мазето. Смята се, че това нейно поведение създало легендата, че Тили „предсказва” смъртта.

След смъртта на Франк тя се омъжва за Джоузеф Климек и заживява с него. Не след дълго той се разболява, лекарите подозират отрова с арсеник и тестовете потвърждават това. Тили е арестувана, а на служителя, който я отвежда, казва: „Следващият, на когото искам да сготвя вечеря, сте вие”. Малко след задържането на Тили, полицията арестува и братовчедката й – Нели, тъй като Тили твърдяла, че двете са действали в съучастие. „Ще се отърва от Джоузеф, но не с развод”, казала Тили, а самата Нели дала на съпруга й „доволна“ порция от отрова за плъхове.

След ареста й станало ясно, че още няколко роднини и съседи на Нели и Тили са починали. Двама от комшиите, с които Тили имала пререкания, отишли в гроба, след като се почерпили с шоколадовите й бонбони. Куче, което дразнело Тили, също било отровено с арсен. Братовчедите на Тили и Нели починали след семеен обяд в дома им. В крайна сметка списъкът с жертвите на Тили достигнал до 20, 14 от които не успели да се спасят от отровата и загинали. Вестниците наричали Тили „жрицата-убийца от бандата на Синята брада, която вилнее в полския квартал на Чикаго”.

Разследването установило на по-късен етап, че Тили направила животозастрахователни полици на всичките си съпрузи, които усвоявала след смъртта им.

През март 1923 година Тили е обявена за виновна за смъртта на третия си съпруг Франк. Местните репортери отбелязват в дописките си, че за разликата от другите съпруги-убийца, Тили не била красива, нито чаровна, а по-скоро „прегърбена” жена, която говорела на развален английски, въпреки че живее в Америка от бебе. Осъдена е на живот в най-суровия затвор. Получава най-суровата присъда в историята на окръга Куук Каунти. Братовчедката Нели е оправдана, след като лежи година в затвора. Тили я дразнела в килията, като в убеждавала, че всеки момент ще я отведат, за да я обесят. Отровителката умира в затвора на 20 ноември 1936 година.

3. Вера Рензи (1903? – ?)

Вера Рензи, за която е спорно дали е унгарска или румънка, е признала за над 35 убийства на съпрузи, любовници и на собствения си син. Всички са отровени с арсен през 20-те години на XX век. Най-ранният доклад по случая е публикуван в САЩ през май, 1925 година. Няма почти никакви достоверни данни за ранния живот на ревнивата Вера. Говори се, че убийствата са извършени някъде около Беркеркул, Югославия (днешна Сърбия). Изследователи от „Гинес” допускат, че историята за Вера Рензи може да са градска легенда.

Според някои доклади, Рензи е родена в Букурещ около 1903 година. След смъртта на майка си Вера живее при баща си във Войводина, Северна Югославия. Когато навършила 15 години, често бягала от дома си с многобройните си гаджета – всички по-възрастни от нея. По описания на познатите й, Вера имала паталогично желание да има връзка, но била изключително ревнива и подозрителна. Малко преди да навърши 20 години тя се омъжила за гаджето си – заможен австрийски банкер на име Карл Шик – много по-възрастен от нея. Родила му син на име Лоренцо. Вера започнала да подозира Карл в изневяра и една вечер, в пристъп на гняв, му дала отровно вино. След това разказал на близките и приятелите им, че Карл я изоставил. След година вайкане, Вера съобщила, че получила трагична вест- Карл загинал в катастрофа.

Малко след това Вера се омъжила повторно – изненадващо за неин връстник. Отново последвала бурна връзка и скандали от ревност. След няколко месеца новият жених изчезнал. Рензи се отдала на безразборни връзки с женени и свободни мъже. Всички те изчезвали, а Вера плачела пред хората, че са я изоставили.

Рензи била разкрита от ревнива съпруга, която проследила мъжа си до дома й. Когато той не се върнал повече, жената уведомила полицията. Органите на реда намерили 32 поцинковани непогребани ковчега в избата на имението й. Във всеки имало тяло на мъж в различен стадий на разлагане. Вера признала, че отровила любимите си с арсен, защото смятала,че й изневеряват и не я обичат. Признала и че обича да стои в креслото си сред ковчезите и да им се любува.

Сред жертвите на Вера е и собственият й син Лоренцо. Вера признала,че отнела живота му от страх, че той скоро ще се ожени и ще я изостави, затова поискала да бъде последният човек, който го е прегърнал.

Вера е осъдена за 35 убийства и умира в затвора. Дълго се спекулираше в арт средите, че историята на ревнивата Вера вдъхновила Джоузеф Кеселринг за филма му „Арсеник и стари дантели”. Впоследствие се оказва, че прототипът на героинята е Ейми Арчър Гилигън, за която ви разказахме в „Жените, които не бихте искали да срещате (Част 2).

4. Дейзи де Мелкер

Дейзи де Мелкер е известна като черната вдовица от Южна Африка. Работи като медицинска сестра. Убила е двама водопроводчици, за да ги наследи. По време на брака си с трети водопроводчик, тя отравя сина си и насочва подозренията към починалия брат на съпруга си. Обвинена е за убийствата и обесена в Йоханесбург през 1932 година, след като си признава. Дейзи използва стрихнин за убийствата. Тя е втората жена със смъртна присъда в историята на Южна Африка.

5. Миюки Ишикава

Миюки Ишикава е японска акушерка, която е убила рекорден брой бебета с помощта на няколко съучастници през 40-те години на 20-ти век. Жертвите й са между 85 и 169 пеленачета. Миюки е арестувана и получава смешната четиригодишна присъда от Върховния съд. Смята се, че Ишикава е най-жестоката от всички серийни убийци в Япония. В доклад за детския център Rainbow писателят Кенджи Ямамато смята, че Ишикава е най-кръвожадната жена в света, а извършеното от нея – непоносимо.

Миюки е родена в Кунитоми, префектура Миазаки. Дипломира се в университета в Тoкио и се омъжва за Такеши Ишикава, но нямат деца. Била е директор на болница в Котобуки и е обявена за една от най-опитните акушерки в района. Убила е най-малко 103 новородени. През 1940 година десетки бедни жени раждат децата си в болницата на Миюки, но не могат да ги отглеждат. Самата тя не може да осигури финансово грижите, които са нужни на пеленачетата. За да реши проблема, Ишикава решава да лиши от грижи по-голямата част от новородените, вследствие на което те умират. Другите акушерки са отвратени от действията в болницата и напускат. По-късно Миюки в тандем със съпруга си Такеши започват да рекетират родителите на вече починалите деца. В отвратителната схема бил замесен и доктор, който издавал фалшиви смъртни актове на бебетата – Широ Накаяма. Полицията арестува жестоката двойка през 1948 година. Открити са 5 трупа на бебета, загинали от насилствена смърт. По-късно в близък храм са открити още 40 тела, а 30 в дома на погребален агент.

Преди смъртоносната серия на Миюки, Япония е изправена пред няколко подобни случая с убийства на изоставени бебета. Правителството обаче неглижира ситуацията. До този момент родителите имат право да решат дали детето да живее или умре. Случаите на насилие над пеленачета се третират като телесна повреда довела до неочаквана смърт. Едва през 1907 година се приема закон, който да криминализира убийството на бебета от родителите им.