Жените, които не бихте искали да срещате (ЧАСТ 2)

Колко опасна може да бъде една жена? Отговорът на този въпрос дават редица психолози, както и историята: много по-опасна от мъжа. Във втора част от кратката хронология на жените-убийци ще ви разкажем за някои от най-опасните дами в света, които не само надминават най-жестоките главорези, но и се измъкват по-добре от тях. В края на 19 век, златната ера на световния научен напредък и засилената урбанизация, бродят удушвачки на бебета и убийци на безпомощни старци, които са готови на всичко, за да се измъкнат от закона и да продължат да убиват.

Амелия Дайер ( 1837-1896)

Амелия Дайер е позната като убийцата на бебета. Макар да е обесена само за едно от тях, твърди се, че е отнела живота на над 400 пеленачета. Тъй като Амелия живяла по времето на Джак Изкормвача била заподозряна и за някои от убийствата на проститутки, но не били намерени доказателства за това.

Амелия израснала в занаятчийско семейство и получила добро обучение. Детството й било помрачено от психичното заболяване на майка й, която получавала пристъпи и буйствала. След смъртта на родителите си Амелия станала медицинска сестра, а нейната приятелка акушерка й разкрила лесен начин за печелене на пари. Амелия превърнала дома си във популярните за викторианска Англия ферма за бебета – убежище за бременни жени без брак, чиито деца били оставяни за гледане там срещу заплащане.

Амелия убивала пеленачетата почти веднага след раждането. Измъквала се от полицията в продължение на 20 години. Удушавала бебетата с връв или шивашки метър. Увивала трупчетата във вързоп и ги хвърляла във водите на река Темза. Моряк открил едно от удушените бебета. При претърсването били открити още 5 пеленачета.

По време на процеса Амелия признава, че обичала да гледа бебетата с връв около врата, но бебетата умирали твърде бързо.

Мария Шваненбург (1839-1915)

Мария Шваненбург е датска убийца, осъдена за смъртта на най-малко 27 души и заподозряна за още 90. Хората я наричали Добрата Мий, защото се грижела за хората от бедните квартали. В последствие било установено, че тя е отровила най-малко 102 от тях с арсен, 27 от които умрели. Това се случило между 1880 и 1883 година. Добрата Мий убивала жертвите си, за да получи застраховките или наследството им. Първата й жертва била собствената й майка. Малко след това тя убила и баща си. Била хваната докато се опитвала да отрови семейство през 1883 година. Тя била осъдена да живее в поправителен дом, където умряла през 1915 година.

Джейн Топан (1857-1938)

Джейн Топан, чието рождено име е Хонора Кели, е американска серийна убийца. Признала е за 31 убийства през 1901 година. Мечтата й била да убие колкото се може повече безпомощни хора, повече от всеки друг убиец на Земята. Джейн израснала в мизерия, баща й често лежал в психиатрични клиники. Тя била оставена в приют и след това осиновена от семейство Топан.

Момичето мислело, че ще намери уют и любов, но осиновителите й се държали с нея като с прислужница. Записала се да учи за медицинска сестра. Още тогава връстниците й забелязали, че Джейн има маниакален интерес към аутопсиите. След завършването си, тя започнала работа в болницата на Кеймбридж. Използвала пациентите си за опитни мишки. Упоявала ги и лягала до тях, а това й доставяло сексуално удоволствие.

Джейн не мразела жертвите си, напротив. Тя мразела само доведената си сестра Елизабет и я отровила със стрихнин. След това ликвидирала съпруга й и се преместила при семейство Дейвис. За кратко време отровила някои от членовете му. Оцелелите близки сигнализирали в полицията и Джейн била арестувана. Тя признала, че изпитвала възбуда, когато убива.

Не била осъдена, защото била обявена за невменяема. Джейн Топан живяла до 84 годишна възраст в лудница. Дълго време отказвала да се храни, защото твърдяла, че се опитват да я отровят. Нямала никакви признаци на лудост освен крясъците „Дай малко морфин, скъпа, и ела с мен в отделението. Ще се забавляваме да ги гледаме как умират”.

Твърди се, че Джейн Топан е прототип на „Безподобната Беси Денкър” – героиня от романа на Уилям Марч „Лошо семе”, както и на медицинската сестра от филма „Американски кошмар”.

Бел Гюнес (1859-1908)

Бел Гюнес е родена в Норвегия. Известна е като Красавицата на Ада. Тя пускала обяви в местната преса, представяла се нещастна любяща вдовица и омайвала богати мъже. Имала много ухажори и любовници, които ликвидирала един по един и след това слагала ръка на имането им. Жертвите й са над 40, като сред тях са доведените й деца и съпрузите й. Гюнес успява да избегне правосъдието с хитър план и следите й се губят.

Твърди се, че злото в Гюнес се отключило, когато била ударена в корема от мъж. Това довело до загубата на първото й дете. След инцидента Бел заминала за САЩ. Там работела като домашна прислужница. Омъжила се и скоро родила. Направила застраховки на цялото семейство, след което всички починали. Гюнес събрала всички пари от застрахователните полици и се омъжила повторно.

Няколко дни след сватбата доведеното й дете починало докато Бел се грижела за него. Вторият й мъж издъхнал от странна рана в главата. Гюнес отново станала бенефициент на застраховките и се преместила в друг град. Малко преди инцидента 14-годишната й доведена дъщеря признала пред съученичка, че майка й е убила баща й като го ударила с животински бут. Бел била извикана пред местния съд, но дъщеричката й се отрекла от думите си.

Малко след това имението на Бел избухнал мистериозен пожар. Сред останките, под кочината на прасетата, били открити скелетите на доведените й дъщери, няколко отровени трупа и едно обезглавено тяло. Всички помислили, че Бел е сред загиналите в пожара. За смъртта бил обвинен бивш работник на Бел, безнадеждно влюбен в нея. Той не издал любимата си, но скоро станало ясно че Бел е истинската убийца. Сметките й били празни, а тя изчезнала безследно.

Амелия Сах (1867-1903)

Британката Амелия Сах работела в тандем с Ани Уолтърс. Двете държали ферма за бебета във Финчли. Те осиновявали пеленачетата срещу 30 паунда и обещавали да се грижат за тях. След това ги отравяли с морфин. Двете съучастнички са единствените жени, увиснали на бесилото в съвременната история. Те били заловени, след като хазяинът на фермата им за бебета, който бил полицай, ги заподозрял. Бебешките дрешки били много повече, отколкото бебетата. Започнало разследване. Предполага се, че двете убийци са отнели живота над 40 пеленачета.

Ейми Арчър Гилигън (1868-1962)

Ейми Арчър Гилигън е дребна брюнетка, която тровела богати старци в дома си за възрастни хора „Сестра Ейми”. Тя отворила санаториума през 1901 година в Нюингтън, щата Кънектикът. За шест години старческият дом се разраснал заради слуховете за добрите грижи, които предлагали там. Ейми и съпругът и се преместили и отворили още по-луксозен старчески дом с името „Арчър”. Внезапно пациентите започнали да измират . В картоните им пишело, че са си отишли от естествена смърт.

Внезапно починал и съпругът на Ейми, а вдовицата прибрала тлъстата застраховка. Оженила се повторно, но и вторият й съпруг умрял от „естествена смърт”.

По това време близките на починалите от старческия дом направили собствено разследване. Те открили, че пациентите на Ейми умирали след като подпишели пълномощни, с които й давали достъп до пенсионните им сметки. Полицията погнала Черната вдовица. В складовете на старческия дом били открити шишенца с арсен. Тялото на последния починал пациент било ексхумирано и организма му открили убийствени количества от отровата. Ейми Арчър Гилигън била осъдена на доживотен затвор.

Енрикета Марти (1868-1913)

Испанката Енрикета Марти отличала и сводничила на децата, след което ги убивала и правела мехлеми. Тя бродела по улиците на столицата Барселона, която след Испанско-Американската война се превърнала в център на разврата в Европа. Навсякъде имало публични домове и проститутки, повечето от които малолетни.

Енрикета дошла в града, за да работи като бавачка, но много скоро започнала да се продава. Междувременно подмамвала изоставени деца от бедните квартали на Барселона. Лъжела ги, че ще им стане майка, след това ги карала да проституират или ги убивала. През цялото време сводницата водела двойнствен живот, като през деня просела, а вечерта ходела на балове, облечена в скъпи тоалети.

През 1909 година тя била арестувана в апартамента си за това, че е сводничила на деца на възраст между 3 и 14 години. Започнал процес, но благодарение на дебелите й връзки в елита папките по делото били изгубени.

Освен работата й като сводничка, Енрикета работела и като знахарка. Тя правела мехлеми от останките на децата, които убивала. Използвала всичко от труповете на сирачетата и пробутвала мазилата като лекарства срещу нелечими болести като туберкулозата. Енрикета убивала и експлоатирала деца в продължение на 20 години. Била арестувана в апартамента си, където имало 12 трупа на деца. Смята се, че Енрикета е най-садистичната убийца на Испания. По нейно време имало и случаи на отвлечени бебета.

Берта Гифорд (1872-1951)

Берта Гифорд е фермерка от Мисури. Тя убила 17 души от местните жители, като се нарежда на трето място в американската история на жените серийни убийци след Лидия Шърман и Джейн Топан.

Всичко се случва около 1928 година. Берта се прочула в селцето с кулинарските си умения и грижите си за болни съседи и роднини. Била арестувана и съдена за три убийства, след като ексхумацията на телата доказала, че болните са отровени с арсен.

Гифорд застанала пред съда, но била обявена за невменяема. Затворили я в психиатрична клиника до смъртта й.

Джийни Уебър (1874-1918)

Джийни Уебър е родена в рибарско градче в северна Франция, но заминала за Париж на 14 години. Тя удушила 10 деца, сред които и собственото си. Била съдена за убийство и обявена за луда. Обесила се десет години, след като била затворена в психиатрия.

Джийни била алкохоличка. На 2 март 1905 година тя гледала детето на доведената си сестра – 18-месечната Жоржет. Момиченцето внезапно се разболяло и умряло. Имало странни белези по шията, но никой не обърнал достатъчно внимание.

На 11 март Джийни отново дошла в дома на доведената си сестра, за да гледа 2-годишната Сузан. Момиченцето не оцеляло, а докторът описал смъртта като причинена от необясними гърчове.

На 25 март Джийни трябвало да се грижи за 7-годишния син на брат си. Момченцето преживяло нещо като задушаване, но било живо, когато родителите му се върнали у дома. По врата си имало червено-сини белези. Когато на другия ден Джийни отново дошла да се грижи за него то умряло, като лекарите решили, че смъртта е причинена от дифтерия.

Фатален край имал и синът на самата Джийни – Марсел, който също умрял 4 дни по-късно със странни следи по врата, на които отново никой не обърнал внимание.

На 5 април 1905 година Джийни поканила две от доведените си сестри на вечеря и останала сама с 10-годишния си племенник Морис, докато те пазаруват. Когато жените се върнали, сварили Джийни с озверяло лице да се опитва да удуши момченцето. На 29 януари 1906 година Джийни била изправена пред съда за 8 убийства, но имала силен адвокат, който успял да я измъкне.

Година и два месеца по-късно в град Вилдю се появила детегледачката Мадам Мулине. Малко след това 9-годишният Август, за който тя се грижела бил открит мъртъв, с белези по шията. Първоначално лекарят описал смъртта като причинена от внезапни гърчове. После обаче променил мнението си и полицаите заловили Мадам Мулине, която се оказал Джийни Уебър. Същият мастит адвокат измъкнал удушвачката отново.

Джийни се покрила в дома за деца в друг град. Работела под името Мари Лемоан, но след по-малко от седмица била спипана докато души дете. Джийни била освободена, но инцидентът отново бил покрит.

Удушвачката била арестувана в Париж и пратена в лудница, но лекарите я освободили, защото смятали, че е нормална. Джийни станала проститутка, оженила се и била заловена на души 10-годишният син на хазяина си с кървава носна кърпичка. Бащата на детето трябвало да удари удушвачката 3 пъти в лицето, за да пусне бездиханното тяло на момчето.

Леонарда Чанчули (1894-1970)

Италианката Леонарда Чанчули е една от най-известните жени-серийни убийци. Наричат я Сапунджийката от Кореджо. Родена е през 1893 година в Монтела ди Авелино, била е нежелано дете, родено след изнасилване на майка й.

Омъжва се за чиновник и се местят в Кореджо, където отварят семеен магазин. Има 10 деца, но само 4 оцеляват. Когато най-големият й син трябвало да отиде в армията, Леонарда превъртяла. Решила да принесе в жертва друг човек, за да не изгуби сина си. Подмамила една стара мома, като й казала да замине на пътуване, за да срещне бъдещия си съпруг. Упоила наивната жена с приспивателни и я заклала с брадва. След това заляла тялото със сода каустик и направила старата мома на сапун, който продавала в магазина си. От кръвта на жертвата направила кексчета, които също пласирала в бакалията. Когато продуктите свършили, Леонарда получила видение – трябвало да принесе в жертва някой, за да запази децата си. Следващата жертва била съседката на Леонарда.

Сапунджийката била хваната, когато близки на третата й жертва разкрили съмненията си пред полицията. Леонарда признала и била осъдена на 30 години затвор. В музеят в Рим се пазят някои от сапуните, направени от телата на убитите от самата Леонарда.