Време е за българския „Петдесет нюанса сиво”

Запознайте се с Мартина Дечевска, тя е журналист и блогър, известна с работата си за медии като VICE, Maxim, Дневник и културното предаване на БНТ „БунтАРТ“, а към този момент е кореспондент на bTV в Ню Йорк. Отскоро Мартина е и нещо повече – тя е момичето, което реши да напише роман. Но не просто какъвто и да е роман, а онова, което се определя като българския вариант на „Петдесет нюанса сиво”.

Романът се нарича „С@МОТ@” и Мартина започва да го пише като статия свързана с BDSM практиките и изобщо садо-мазо секса. Преди близо 7 години авторката започва серия от интервюта с жени, практикуващи садо-мазо секс, които подготвя за статия, преди да осъзнае, че темата изисква по-задълбочено представяне, а не просто излагане на фактите. „Реших, че предпочитам да покажа какво се случва в главите на тези момичета, отколкото да ги превърна в журналистическа сензация”, разказва Мартина. И така се ражда идеята за роман. Близо осем години по-късно се появява „С@МОТ@”.

Романът вече набира популярност, особено във фейсбук, където има собствена група. В нея може да прочетете откъси от романа, стига да искате. Феновете на самата Мартина, която е и блогър, пък чакат излизането на дебютната й книга с нетърпение.

И за да няма объркване, ето и част от сюжета на „С@МОТ@”:

Студентката по психология Роберта е отвлечена и държана в плен от кибер социопат, който й поставя нелек избор – да накара трима души в социалната мрежа ImageBox да се самоубият със силата на думите си или тя самата да умре бавно и мъчително.

Мартина започва да пише романа още през 2008 година в Тунис, но действието в нея се развива в София. А жанрът е определен като смесица между кибер пънк и чиклит. Дали това е българският вариант на „Петдесет нюанса сиво” или нещо съвсем ново и различно, оставяме всеки да прецени сам за себе си. А за по-нетърпеливите и любопитните, пускаме и откъс от романа тук:

„Работа, сън, снимки, пиене. Всичко вървеше спокойно и като цяло монотонно, докато не й се обадеше Той. Звънеше на мобилния, когато му скимне, веднъж на месец-два, понякога по-често, понякога по-рядко, но когато телефонът извибрираше с думичката Master на дисплея, Валерия знаеше, че ще чуе строгия му, плътен глас, изискващ безкомпромисно и абсолютно подчинение.

„Тук ли си, кучко? Имам нужда от теб. Ела тази вечер точно в 23:30 на ъгъла на „Мадрид” и „Черковна”. Искам да ми служиш, разбра ли?

„Да, Господарю”, отговаряше Валерия като хипнотизирана и моментално краката й се подкосяваха.

Знаеше, че той ще я удря, щя я дърпа за косата, ще я обижда. Че на следващия ден ще я боли гърлото и вероятно вратът, сигурно ще има и някоя и друга синина. Но това бяха редките й мигове на удоволствие. Мигове, в които се отдаваше изцяло, подчиняваше се и това й доставяше неописуем екстаз…

…В 23:35 Валерия беше на уреченото място. Пресечката на Мадрид и Черковна. С къса пола, тънък черен чорапогащник, закопчана до горе бяла риза и нашийник с халка, който показваше нейното положение във връзката. Той вече беше там и я чакаше.

– Закъсня, кучко. Сега ще понесеш своето наказание, нали си наясно с това?
– Да, Господарю – прошепна смирено Валерия и наведе глава.
– Добре, тръгвай. – Той закачи кучешка каишка към халката на врата й и я задърпа към „тяхното местенце”, което беше съвсем наблизо.

Когато влязоха, я накара да целуне пръстена му. Беше изработен от масивно сребро… „

Премиерата на „С@МОТ@” ще бъде на 9 март, когато всеки желаещ да си я купи може да я намери в родните книжарници. Може да прочетете повече за романа в профила му във фейсбук

А много скоро очаквайте и ревю на книгата в Chronicle.bg.