СЕМ недоволни, че Роджър Санчес говори на английски по радио Нова
На свое заседание в началото на месец март, Съветът за електронни медии провежда среща с представители на Радио Нова (юридическото име е Радио Контакт България). Проблемът, според СЕМ, е излъчването на популярното предаване на Роджър Санчес на английски език.
Публикуваме пълната стенограма от заседанието. Правописът е запазен.
Георги Лозанов: „Добър ден, уважаеми колеги! Срещата днес има за цел не разрешаването на един конкретен казус, а конструирането на един важен за медийната среда проблем. Проблемът е свързан с разпоредби (чл. 12, ал. 1) от ЗРТ, които изискват програмите, лицензирани по ЗРТ и регистрирани, да се създават на български език.
Има няколко изключения. Казусът, който обсъждаме не попада в тези хипотези. Изключенията са свързани с образователни цели, с насоченост към аудитория за която българският не е майчин език и т.н. Случаят не е такъв. Случаят е предаване, в което има ди джей, който говори на английски, което е нарушение на буквата на закона. Това е едната страна.
Другата страна е традиционната практика песните на английски или на други езици да не се превеждат, което също може да се приеме, като нарушаване на законовата разпоредба. Т.е. имаме допуснато и в някакъв смисъл не разпознато, като проблем от законодателя нарушаване на тази разпоредба в цял един сегмент от съдържанието. Къде е границата, в която може да има някакъв тип компромис на влизането на чужд език в български програми? Това е много важен въпрос, защото има изключителен риск, ако СЕМ се отнесе прекалено либерално към приложението на тази норма, ефирът да се напълни с чуждоезични послания. Аз не оценявам това дали е хубаво или лошо, казвам че законодателят категорично го е санкционирал.
Например сега започва да има много руски туристи и не само туристи и граждани, които си купуват имоти на морето и те искат, поне аз съм чувал за такова намерение, рекламите да са на руски език. За мен това би било странно и неприемливо от гледна точка на ЗРТ. Като член на ЕС, английският език се е превърнал в масов и хората имат склонност да комуникират на него, готови са да представят по-добре собствената си мисъл на този език. Но ако това стане практически българският език ще престане да бъде защитаван в медиите, в медийната комуникация. Ние сме малък език заплашен от изчезване и в този смисъл законодателят е търсил такава защита, да не забравяме, че различните езици са и част от нашата „греховна съдба”.
Скъпо сме платили за това да говорим на много езици и трябва да го пазим. Тази среща е по-скоро един експертно-професионален разговор, колкото до закона, той тежи на съвестта на тези петимата от СЕМ, които сме тук, на тази маса. Каквото и да направим, преди това е хубаво да сме в диалог са производителите на съдържание, да чуем техните доводи, защото регулацията в никакъв смисъл не трябва да възпрепятства това производство.”
Атанас Генов: „Вие започнахте разговора с малко по обща насоченост. Проблемите за които говорите са свързани не само с руския език, но и с други езици. Българският език е защитен и по нормите на ЗРТ, защитен е и по нормата на конституцията. Не трябва да се пропуска и факта, че английския език е официален за ЕС и подписването на договора между България и ЕС ни кара да приемем този език като официален, независимо от това че в ЗРТ това не е отразено.”
Георги Лозанов: „Не само английския, там има много официални езици.”
Атанас Генов каза, че разговорът е свързано конкретно с прилагането на чл. 12, ал. 1 от ЗРТ и конкретно предаване. Изтъкна спецификата на предаването, определяйки го като авторско произведение, което е добре познато на публиката, като отбеляза, че диджей Родъжър Санчес е с многобройни награди. По тази причина предаването трябва да бъде излъчвано в непременен вид. Дружеството не би могло да се намества в съдържанието на предаването, поради неговия авторски характер и за запазване на неговия оригинален вид и качество. Същото така посочи, че радиото се е задължило към продуцентите на предаването да предава неговият продукт в непроменен вид. 3 Отбеляза, че в състава на разпоредбата (чл. 12, ал. 1 от ЗРТ) се поставя изискване програмата да се излъчва на официалния език, а не съответното предаване, а според § 1, т. 4 от ЗРТ „предаване” е самостоятелна част от програмата. Припомни, че в по-голямата си част програмата на радиото е музикална и произведенията в нея са в оригиналния им вид и целта е предаването да бъде препредадено и възприето от аудиторията в своя автентичен вид. Преводът на отделни предавания е немислим, защото аудиторията очаква да чуе оригиналните звукозаписи, както и самото предавания. То е със специфична тематика и не е възможно да бъде превеждано, с цел запазване на автентичността му. Акцентира и на специфичната аудитория в часовия диапазон, в който то е излъчено, а именно: 20.00ч. – 22.00ч. Каза още, че в такъв вариант и такъв формат предаването се излъчва и в други страни, като Испания и страни членки на ЕС. Допълни, че английският език е един от езиците на ЕС и целта на закона е да се осигури свобода на информацията и достъп до световни съвременни културни ценности. Подчерта, че цялото предаване се излъчва на български език. На чужд език се излъчва само елемент от него.
Мария Стоянова: „Когато става въпрос за официални езици на Европейския съюз, се налага уточнението, че официални езици в Европейския съюз са всички национални езици на страните членки, а също така ЕС уважава езиковия плурализъм в общността. Работните езици на ЕС са три, с акцент върху два от тях. Единият работен език е английският, другият работен език е френският. Надявам се, това да не ви даде повод в скоро време да пуснете предаване и на френски, заради някой друг ди джей. А иначе, третият официален език, казвам го разбира се с голямо удоволствие е немският, но той не се радва на голяма популярност. Толкова за работните и за официалните езици на общността. Много интересен пример дадохте преди малко, който би ме облекчил при вземането на решение по този казус. Имам предвид примера с Испания, защото една държава като Испания, въпреки че има световен език, държи изключително много на езиковата си независимост. Аз бих искала да ви помоля, ако имате възможност да ни предоставите откъс от това предаване в испанското радио. Знам, колко са стриктни в това отношение колегите там и ако това е допуснато в Испания, то това за мен лично като член на Съвета би ми дало основание да взема решение в полза на предаването. Би било добре да се види на какъв език в различните страни е излъчвано то.”
Представител на Радио Контакт България: „Искам да обърна внимание, че според нас чл. 12 и строгата забраната, би следвало да се тълкуват и принципите за предоставяне на медийни услуги, които са заложени в чл. 10 от ЗРТ и по-скоро с принципа за достъпа до информация т.е. целта на чл. 12 е да гарантира на аудиторията достъп до информация. В тази връзка следва да се тълкува в този случай информацията, която търси аудиторията е достъпът до този ди джей и неговото оригинално предаване т.е. няма противоречие с чл. 12, ал. 1.”
Георги Лозанов: „Но този достъп е ограничен!?”
Представител на Радио Контакт България: „Не, българският език би следвало да удовлетвори правото на информация, по-скоро такава би следвало да е връзката с чл. 12, ал. 1, а не да забрани или да ограничи правото на информация по някакъв начин.”
Анна Хаджиева: „Когато разглеждахме този така наричан от вас „елемент от програмата” на „Радио Нова” споменах един пример от моята практика много отдавна – всъщност това беше първият за българското радио самостоятелен блок на ди джей. Беше отдавна, нямаше закон и не правя никакви паралели, само казвам, че това е съвсем различен тип поведение пред микрофон, говорът на ди джея е нещо съвсем 4 различно от обикновеното водене. Той знае кога да влезе, кога да излезе и наистина говори в ритъм, не в дисонанс с музиката, която звучи в момента. Оставям настрана очевидното друго авторство в миксирането и подбора на музика. Това говорене, за разлика от говоренето на водещия не накърнява музикалното произведение, а напротив го дообогатява и в този смисъл моето разбиране е, че тук става въпрос за по-различна гледна точка отколкото типично поведение на радиоводещ. Музика и текст са по-скоро едно цяло и това е смисълът, заради който това е ценно за аудиторията на това радио. Това е изцяло в профила му.”
Георги Лозанов: „Благодаря Ви! Ще потърсим и практика на регулаторите в другите страни на ЕС, където подобни предавания звучат. Ще очакваме информацията от Вас. За да може да се стъпи на практики, но в същото време да не отваряме врата за чужди езици, които да заплашват българския.”
