„Робин Худ“ уцели право в целта!
Канадският режисьор Мишел Лаприз ни беше обещал един „Робин Худ“ поетичен, неочакван, изненадващ. Можем да добавим модерен, иновативен, оставящ без дъх, зашеметяващ. Още с премиерата, в четвъртък вечер в Palais des Congrès в Париж, мюзикълът не само изпълни всички очаквания, но ги надмина неколкократно. „Нещо невиждано“ така описаха спектакъла френските медии. А празникът беше двоен за М. Pokora, който отпразнува по триумфален начин своя 28-и рожден ден.
Носен на крилете на ентусиазма на младата трупа, спектакълът впечатлява с акробатични изпълнения. Дуелът между Робин Худ и нотингамския шериф и противопоставянето на техните два свята са брилянтно поставени на сцената, чрез страхотни костюми и чудесни декори, допълнени с много свежи и модерни идеи от родения в Квебек режисьор.
А музиката от спектакъла вече е намерила своето място в сърцата на публиката. „Le jour qui se rêve“, „Un monde à changer“ и всички останали песни от мюзикъла отдавна са познати. Някои от тях имат клипове, а дискът получи наскоро двойно платинено издание.
Всъщност премиерата на мюзикъла съвсем не е началото на авантюрата и точно в това се крие успеха. Работата по спектакъла започва преди година, а освен репетициите, трупата има още куп задължения свързани с промоцията на шоуто.
Така се работи, поне в нормалния свят. Промоции, турнета, участия навсякъде. Телевизионни програми, концерти, музикални награди, риалити формати, благотворителни инициативи. Трупата на Робин Худ изцяло заема мястото на популярните и не чак толкова популярни изпълнители М. Покора, Нико Лилю, Каролин Коста, Марк Антоан,Стефани Бедар, Саша Тан и Дюме. За повече от година те забравят кариерата си и личния си живот и стават „Робин Худ – Мюзикълът“. Всяка по-значима публична проява, всяко телевизионно предаване, всеки град ги очакват. Концерти, заснемане на клипове, автографи, интервюта се редуват с репетициите.
Затова спектаклите са продадени почти на 100% далеч преди премиерата. Защото „Мюзикълът Робин Худ“ е завършен продукт далеч преди повдигането на завесата. И ще бъде продукт, който се продава далеч след падането на завесата на последния планиран спектакъл.
А всички участвали в него са вече едно голямо семейство, колкото и клиширано да звучи това. Защото когато една година споделяш умора и трудности, сълзи и луд смях, това остава за дълго време.
Аз имах късмета да гледам първото пробно „представление“ (всъщност това е нещо като пред-репетиция) за напасване на костюми, декори и песни. И все още го виждам пред очите си. Моя позната от продукцията ми каза онзи ден „Премиерата беше хиляди пъти по-добра“. Е, аз имам обещанието, че като отида в Париж ще го гледам на 100%, а вие ако имате път към Франция в близките месеци проучете дали случайно няма да намерите билети, няма да съжалявате.
А ето и още няколко снимки от „Авантюрата Робин Худ“. Знам със сигурност, че този пост ще е интересен на няколко човека, а за мен беше истинско удоволствие да го напиша. А ако съм накарал поне един да си пусне песента и да потърси останалите и още един да се поинтересува дали има билети, когато пътува до Франция, то целта ми е постигната.
Знам, че за момента можем само да си мечтаем така да се работи и у нас. Но все някога хората на изкуството трябва да започнат да се учи как се прави. Че не се правят 10 представления, на две, на три, а се работи дългосрочно. Иначе ще продължаваме да си ревем срещу чалгата, която обаче трябва да признаем е единствения бранш в шоу бизнеса ни, където има някаква, макар и слаба стратегия. Но аз ще продължавам да си мечтая и да разказвам как се работи в нормалния свят. Защото дори една крачка да бъде направена от някого, то това ще е крачка напред, вместо тъпчене на място.
