Преди да ходим в Гърция на море…гръцката армия нахлува у нас

Една кратка и малко известна война, продължила само 10 дни, се води между България и Гърция през ХХ в. Но за разлика от повечето останали от този период завършва благополучно и без последствия за нас.

Това е така нареченият Петрички пограничен инцидент от октомври 1925 г.

Как се стига до него?

Български войник прави изкоп за кладенец близо до пограничен пост в планината Беласица. При него идва гръцки войник, обвинявайки го, че копае окоп, което е забранено на България по Ньойския договор. Между двамата възниква свада, която бързо прераства в бой. От съседните постове и от двете страни дотичват още войници и накрая избухва престрелка, при която двама от гръцките граничари са убити.

Когато в Атина узнават за случилото се директно дават заповед на дислоцираните наоколо войски да нахлуят в България.

Над 100 000 гръцка армия пресича границата и се насочва на север към Петрич, опожарявайки крайграничните села по пътя си. Авиацията им дори прави разузнавателни полети над Петрич, а артилерията им обстрелва жп гарата и близките села. През това време в ок. 80 километровия участък от границата, по който настъпват гърците има едва около 300 български граничари, а зад тях идват подкрепления от не повече от 5000 души, редовна войска и четници на ВМРО. Положението изглежда наистина критично.

В случая българските политици като никога успяват да вземат достатъчно бързо и адекватно решение за възникналата криза. След като явно вече са се наиграли на войници в четири войни и две национални катастрофи, този път те избират да уредят проблема изцяло по пътя на дипломацията.

Веднага сезират ОН (обществото на народите) в Женева за гръцката интервенция и докато чакат арбитража му, започват евакуация на населението от конфликтния район към вътрешността на страната. На армията й е наредено да избягва контакт с гръцката докато не дойде решението на ОН. Единствено няколко картечни роти заедно с артилерия преграждат шосето за София и застават барикадирани там с фронт на юг. Но и на тях е наредено да не откриват огън освен ако не настъпи крайна необходимост от това.

Четите на ВМРО в района обаче решават да игнорират заповедта на правителството и нападат гръцките войски. По склоновете на Беласица пламват поредица от сражения между тях.

Докато това се случва и въпреки че България току що е загубила световната война и на нея никак не се гледа с добро око, от ОН оценяват високо желанието на българското правителство да реши проблема по мирен път. Това се оказва един от много редките случаи, когато всичките Велики сили застават изцяло на българска страна. Гърция е строго смъмрена, наредено й е незабавно да изтегли всичките си войски от българска територия, както и да изплати обезщетение на България в размер на 30 милиона лева.

На фона на репарациите от Първата световна война това не са много пари. Но на фона на това, че инцидентът минава почти без цивилни жертви и реално се изплащат щети за запалени селски къщи, обори, отмъкнат добитък и дребно имущество, са си цяло състояние.

Отделно и местните селски тарикати успяват дебело да намажат при изплащането на обезщетенията, лъжейки съставената за случая българска комисия, че гърците им били отмъкнали по няколко хиляди овце и какво ли още не. На хората от въпросната комисия разбира се им е било ясно, че плащат за въображаеми овце, но на никой от тях не му е пукало за това, след като са ги плащали с гръцки пари.

Все пак, освен спекуланти сред обезщетените потърпевши от областта се намират и патриотични и обществено отговорни хора. Много от тях се отказват от изплатените им обезщетения и ги даряват на общината. С техните пари е построена например сградата на Петричката гимназия и други публични сгради в града.