Паулу Коелю: Пътят към щастието в действителност се крие във взаимния компромис

От 18 юли, петък, на българския книжен пазар излиза „Изневяра“ – новият роман на Паулу Коелю. Предлагаме ви интервю с известния писател, предоставено от бразилското издателство „Sextante“. „Изневяра“ излиза с клеймото на „Обсидиан“. Преводач на книгата и интервюто е Вера Киркова-Жекова, lira.bg.

Защо избрахте изневярата за тема на новия си роман?

– Аз съм в постоянен контакт с моите читатели благодарение на социалните мрежи и започнах да чета все повече коментари за депресиите. Отначало мислех да подготвя просто една публикация по темата и, тъй като във форумите можеш да си анонимен, карах хората да ми споделят повече за проблемите си. За моя изненада те не ми говореха за болестта, а за измяната. Не бях си го и помислял, но водейки по-обстойни разговори, разбрах, че темата е благодатна. Точно тогава, макар и все още подсъзнателно, у мен започна да се заражда идеята за книга.

Как точно проучвахте темата?

– Когато влизах във форумите, в които се коментираше изневярата, аз не бях писателят. Отъждествявах се ту с жена, ту с мъж, ту с човека, който изневерява, ту с човека, на когото изневеряват. Така установих колко сложно и объркано е всичко в главите на хората. Изводът, до който достигнах, е, че те накрая се чувстват много наранени и се разделят. Като мнозина после съжаляват за това. Разбрах, че доста от случаите са свързани с кризите в брака, и реших да разработя сюжета на „Изневяра“ около онова, което ми се стори най-интересно. Написах книгата, сякаш беше готова в главата ми.

Какво беше усещането да пишете в първо лице, поставяйки се на мястото на жена?

– Аз често постъпвам така. Вече написах „Единайсет минути“, сякаш съм проститутка, а „Край река Пиедра седнах и заплаках“ сякаш съм жената, която търси своя любим. Свързвам се и се сливам с определени герои по такъв начин, че ми е трудно да се разгранича от тях, докато пиша книгата си.

За да си отговори на многото въпроси, главната героиня минава през редица изпитания. Предателството може ли да бъде път към щастието?

– Първо трябва да се даде дефиниция на думата „предателство“. Със сигурност то не е моят път към щастието. Пътят към щастието е да се проумее, че бракът не е нещо статично. Той е динамичен и непрекъснато се променя. Може някой мъж да е женен за една жена повече от десет години и да си въобразява, че е същата, каквато е била преди десет години, но тя не е. Тази жена се е променила, а и той самият се е променил. Пътят към щастието в действителност се крие във взаимния компромис.

Кое е препъникамъкът във връзката между двама души?

– Това е опитът да се „вампиризира“ тази връзка. Някой да реши, че може да я запази все същата завинаги. Ако си с някого, то е от любов – никой не може да ти го налага. Нито обществото, нито децата. Трябва да бъдеш с някого, защото това внася радост в живота ти. Без тази радост ще ти е трудно да продължиш напред. Изключително важно е да се проумее, че на връзките трябва да се гледа като на едно голямо предизвикателство.

Любовта всичко ли може да прости?

– Да. И най-големият пример за това е Исус Христос – прошката го спасява. Много е важно да се разбере същността на прошката. В една здрава връзка любовта може да прости всичко. Не казвам да приеме всичко, а да прости. Това очевидно включва и конфликти. Конфликтите са нормални и дори препоръчителни. Противно на онова, което се вижда на пръв поглед, те поддържат връзката жива. Аз самият съм женен от 34 години и до днес продължаваме да разговаряме и да обсъждаме всичко. Разбира се, че имаме трудни моменти, но продължаваме напред.

Съгласен ли сте с израза: „Сърцето не страда от това, което не вижда.“

– Не. Онова, което очите не виждат, сърцето усеща още по-силно. Хората явно искат да се заблуждават. Но е глупаво извинение. Да пазиш една тайна и да криеш нещо е доста по-трудно, отколкото да си искрен и позитивен.