„Обиталища” ІV в галерия „Средец”
Изложбата „Обиталища“ ІV на художника Светломир Мариновски ще бъде открита в 18.30 ч. днес в галерия „Средец“ на Министерството на културата. Експозицията ще гостува в галерията до 24 януари. На откриването ще присъства и заместник-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова, съобщава пресцентърът на МК.
„От няколко години работя върху цикъл рисунки и живопис, техника акрил върху хартия, който нарекох „Обиталища“. За да не бъда сам, неподреден и отчужден, през август 2011 г. представих три етапа от цикъла в Националната художествена галерия в София, през май 2012 г. – в галерия „Хан Хаджи Николи“ във В. Търново, а през юли 2012 г. – в Българския културен център в Париж. Сега намирам убежище и закрила в четвъртия, създаден през 2014 г.
От уроците на учителите приех необходимостта да търся нови форми и значения на миналото, без да надскачам сянката на онези, чийто авторитет ме е водил през годините.
Тълкувам обиталището като място за подслон и на забрава, убежище и закрила. То е интимна територия, предпазена от чужд поглед. За съществата, привлечени от пещерите, няма минало, не искат бъдеще, защото отговорите са пред тях. Те не желаят безпокойство, хаос, тревожни сърца и свити гърла, а просто наслада и сигурност. Обиталището е място на срещите на телесното в неговата принадлежност или отчужденост.
В композициите присъстват зоо- или антропоморфни тела и предмети, свободни от конкретна събитийност или персонаж, тръгнали откъдето и да е и откогато и да е, спазматични в сянката на желанието. Подредени от Вярата или разпръснати по волята на случая каменни плочи, съдове и плодове, понякога с озадачаващи форми, обвързват видимостта на предметния свят.
Оскъдната светлина ми напомня за нещо случило се. Редувам петна, прозрачни и плътни, сгъстени с динамични жестови силови линии. Разчитам и на случайността, защото е изобретателна.
Надявам се на тълкувания, далеч от абстрактното. По-скоро телесни или неволни представи, синхрон на прегрешения в едно илюзорно пространство“ – това е посланието на Светломир Мариновски към посетителите на изложбата.
