„Не четете книги!“ – Дзен песен от 12 век
Обичаме книгите и някак си не е редно да сложим песен срещу четенето. Но в случая не е важно, срещу какво е песента, а за какво е.
Книгата като източник на знания често е романтизирана и надценявана, също както и „начетаните“ хора, които могат да бъдат безпрецедентно глупави. Твърдението че да се четат книги е просветителско и интелектуално преживяване, което стои срещу вулгарността на ежедневието, понякога ни действа смешно, когато си спомним някои глупави книги, които са ни попаднали под ръка. Плюс това, четенето е добро, но още по-добри са ребрата около скарата край реката.
До подобни изводи стига и китайският поет Ян Ванли през 12 век. Неговата песен говори за четенето на книгите, като излизане от същността на будисткия път на духовното присъствие в настоящето.
Не чети книги!
Не рецитирай песни!
Когато четете книги
очите ви болят изскачайки от очните кухина.
Когато рецитираш песни
сърцето бавно ти изтича
с всяка дума.
Хората казват, че четенето на книги е удоволствие.
Хората казват, че рецитирането на песни е забавно.
Но ако устните непрекъснато издават звук
като насекомо, което бръмчи през есента,
ти просто ще станеш груб старец.
Дори и ако не станеш груб старец,
на други ще им бъде досадно да те слушат.
Много по-добре е
да си затвориш очите,
да седнеш в стаята,
да пуснеш пердетата,
да изчистиш пода
да запалиш пръчки.
Помага да слушаш вятъра,
да слушаш дъжда,
разходи се, когато си изпълнен с енергия,
и когато си уморен да заспиш.
