На 94-годишна възраст почина Валери Петров

На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров, предаде БНР. Той беше приет в петък във Военномедицинска академия в столицата в тежко състояние след прекаран инсулт.

Той беше човек на надеждата и автор на прекрасни стихове. Казваше, че най-голямо удоволствие му е доставяло да седи в театъра и да слуша как децата се смеят или са в захлас от думите, които изрича актьорът и на които той е автор. Валери Петров ни остави и още нещо уникално – един пълен съвременен превод на творчеството на Шекспир, смята Светослава Кузманова от националното радио.

Всъщност Валери Петров е псевдоним на Валери Нисим Меворах, писал поезия, книги за деца, сценарий за филми, пиеси. Превеждал е от английски, руски и италиански. Ще го запомним като непоправим оптимист.

Надявам се, че ще преодолееме трудностите. Как точно, не мога да кажа. Не съм нито икономист, нито политик, но съм човек на надеждата. Не може да сме свидетели на краха на една нация. Няма да стане тая работа, казваше той.

През 2010-та прибави към колекцията си от награди и отличието от Българското национално радио „Сирак Скитник“ за цялостно творчество. Това беше в годината, в която навърши 90. На връх рождения си ден в интервю за „Хоризонт“ ни завеща да не губим духовността си.

Тази духовност е главната черта, която ни отделя от нашите предшественици в стълбицата на природата. Самото съществуване, самият живот е нещо невероятно. Дар Божи, дар на природата, подчерта той.

Малцина знаят, че през 44-та Валери Петров се дипломира като лекар и известно време практикува професията. Работил е и в радио „София“, но писането е неговата страст. Още на 15 Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“.

А ние си спомнихме за това:

Радост

Толкова радост извика писмото с добри новини!

Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен,

листчето, с радост богато, е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва понякога черен светът.

Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!