Кен Фолет: Думите трябва да са стъклени чаши, през които да гледате, а не – да гледате самите чаши
На българския книжен пазар е последната част от трилогията „ХХ век“ – „Прагът на вечността“ на Кен Фолет. С нея писателят приключва цикъла, започнат с „Крахът на титаните“ и „Зимата на света“. Фолет е роден през 1949 г. в Кардиф, Уелс. Дипломиран философ е от Лондонския университет.Няколко години работи като репортер в „South Wales Echo” и„Evening News”. През 1976 г. става заместник изпълнителен директор на малкото издателство „Еверест”, Лондон. Първият му роман „The Big Needle” излиза през 1974 г. Голяма роля в изграждането му на писател изиграва литературният агент Ал Цукерман. Успехът му идва постепенно с натрупването на опит. През 1977 г. със завършването на романа „Иглата” („Eye of the Needle“) Фолет решава да напусне работа и да изгради писателска кариера.
През 1978 г. напрегнатият и оригинален трилър „Иглата” е публикуван и веднага става бестселър в списъка на „Ню Йорк таймс”. През 1979 г. романът печели наградата „Едгар” за най-добър роман на годината. Книгата е филмирана през 1981 г. с участието на Доналд Съдърланд, Кейт Нелигън, Стивън Маккена и има изключителен успех. Историческият му роман „Устоите на Земята“, разказващ епичната история за построяването на катедралата в Кингсбридж, е публикуван през 1989 г. През 2010 г. е филмиран в едноименния мини сериал от братята Ридли и Тони Скот, с участието на Йън Макшейн, Матю Макфадиън, Руфър Сюъл и Еди Редмейн. Номиниран е за 3 награди „Златен глобус“. Има продадени над 100 милиона копия на своите творби. След излизането на последния му роман „Прагът на вечността“ репортер на „Ню Йорк Таймс“ се срещна с него за кратко интервю.
Коя книга в момента стои на нощното Ви шкафче?
– “Ten Cities That Made an Empire” от Тристрам Хънт. Това е оригинален и критичен поглед към историята на Британската империя. Освен това си доставям голямо удоволствие с „Мините на цар Соломон“ на Х. Р. Хагард, един истински шедьовър на викторианската приключенска литература. Има и сборник с помпозно брилянтните разкази на Хенри Джеймс.
Кой е любимият Ви писател?
– Йън Флеминг. Той създаде най-обичания литературен герой на ХХ век – Джеймс Бонд. Освен това създаде много свеж, жизнен и разнообразен стил на писане, който много добре пасва на героя му.
А любимият Ви съвременен писател?
– Стивън Кинг. Той съчетава безгранично въображение с богатството на езика на Дикенс. От 40 години се наслаждавам на работата му и всеки негов роман е свеж и завладяващ.
Коя книга очаквате с нетърпение да прочетете?
– Не мога да чакам вече да прочета „Нещо лично“ на Лий Чайлд. Джак Ричър е съвременният Джеймс Бонд – трилър герой, който никога не омръзва. И между другото, авторът наистина е много свястно момче.
В един момент от живота си Вие сте работил като журналист. Как това се е отразило на работата Ви като писател?
– Изградих си простичък и директен стил на писане. Според мен думите трябва да са простички стъклени чаши, през които да гледате, а не – да гледате самите чаши. Научих този стил от вестниците.
Какъв е ключът за създаването на много добър трилър?
– Трилърът винаги разказва за хора, които са в опасност. Ключът е да накараш читателя да сподели тревожността на героя. В популярната литература писателят трябва да цели читателят да изпита същите емоции, като тези на героя му. Това е, което кара хората да разгръщат страниците напред.
А кой е любимият Ви жанр? Да четете и да пишете…
– Обожавам викторианска литература: дълги, протяжни истории за семейства и съседи, романи, които не се притесняват да задават политически и морални въпроси. Последните 10 години много се наслаждавах да пиша исторически романи. Открих, че читателите харесват чувството на реализъм, което идва от добре проучения детайл.
Има ли някакъв вид книги, които не можете да четете? А и да пишете.
– Не мога да чета фентъзи. Никога не проумях Толкин. Ако няма правила и всичко може да се случи, то тогава къде е изненадата? Мразя елфите.
Какъв читател бяхте като дете? Кои бяха любимите Ви книги и герои?
– Обичах книгите. Един от първите ми спомени е, че много се дразнех, че още не мога да чета. Научих се обаче бързо и лесно, някъде на 4 години, и след това станах маниакален читател. Родителите ми не бяха бедни, но не бяха и богати. Но през 50-години във Великобритания никой нямаше сигурен доход, затова не притежавах много книги. За щастие имаше обществена библиотека, към която се присъединих на 7. Четях през цялото време. Спомням си, че децата ми се смееха, защото взимах книги, дори когато ходехме на басейн.
Ако трябва да посочите една книга, която Ви е направила това, което сте сега, коя би била тя?
– Израснал съм в християнско семейство, но като тийнейджър започнах да се съмнявам във всичко, на което съм бил учен. Изпаднах в истинска агония на този вътрешен конфликт. Тогава прочетох “Father and Son” от Едмънд Гос. Разказва се за млад мъж, който отхвърля религията на баща си. Книгата ми вдъхна куража да направя същото.
Коя е любимата Ви ваша книга?
– Особено съм привързан към „Устоите на земята“, защото някои хора не искаха да я пиша. Издателят ми ме заплаши, че тя ще разруши кариерата ми. Но досега са продадени 23 милиона копия от нея и все още е харесвана.
А кой сериал по Ваша книга харесвате?
– Отново „Устоите на земята“. Осем часа серии, които са точно толкова разноцветни и забързани, колкото книгите. С великолепни актьори като Ян Макшейн, Еди Редмейн, Хейли Атуел и Матю Макфейдън. Беше наистина справедлив сериал за книгата ми.
Коя е книгата, която Ви разочарова – уж трябваше да Ви хареса, а не се получи? Някога зарязвал ли сте книга по средата?
– Не ми пука за „Щиглецът“ на Дона Тарт. Не разбирам как може да те развълнува да четеш за хора, които са на тежки наркотици. Все едно да отидеш на купон с каменни хора.
Коя е книгата, която Ви се иска някой друг да напише?
– Сега, когато с комунизма е свършени и нямаме никакъв такъв конфликт, бих казал, че Карл Маркс е много успял философ, като Фройд и Дарвин. Той е променил начина на мислене на хората, на всички нас, дори на консерваторите.
Кого бихте избрали да напише Вашата биография?
– Честно да ви кажа, моят живот не е интересен. Прекарах последните 35 години, седнал на едно бюро в писане на книги. Всичко вълнуващо от живота ми е в тези книги.
Коя книга Ви е срам, че още не сте прочел?
– Запознат съм с поезията на ХХ век и разбира се с творчеството на Шекспир. Но има огромно количество поети от XVIII и XIX век, които почти не съм чел: Уърдсуърт, Коулридж, Байрон, Шели, Кийтс, Тенисън. Надявам се да доживея до 100-годишна възраст, за да мога да ги прочета всичките.
А коя ще е следващата книга, която ще прочетете?
– Харесват ми разказите на Джон Чийвър, но никога не съм чел романите му. Наскоро един приятел, чиито вкус уважавам ми препоръча „The Wapshot Chronicle”, цитиран от lira.bg
