Какво носят книгите на душата (4 психологически функции на литературата)
Представяме ви 4-те психологически функции на литературата според философът и писател Алан де Ботън и неговия екип от „The School of Life“. Дружеството се занимава с различни услуги, засягащи качеството на живот, удовлетвореността от работата и разбирането на съвременния свят.
1. Книгите пестят време. На пръв поглед изглежда, че книгите изискват много време, но всъщност те са най-съвършения инструмент за пестене на този толкова ценен ресурс. Това е така, защото литературата ни дава достъп до емоции и събития, които, за да изпитаме директно, ще са ни необходими години, десетилетия, дори хилядолетия. Литературата е машина, която може да ни накара да изпитаме повече емоции, отколкото е физически възможно в реалността.
2. Книгите ни правят по-добри. Литературата упражнява магията да ни представя дадени събития през гледната точка на друг. Кара ни да преосмислим последиците от нашите действия върху другите – нещо, което често пропускаме да направим. Дава ни пример за добри, щедри и съпричастни хора. Литературата твърдо стои срещу системата, чийто основни ценности са властта и парите. Писателите издигат идеи и чувства, които са забравяни в силно нашия комерсиален и циничен свят.
3. Книгите са лек срещу самотата. Ние сме по-странни, отколкото признаваме. Понякога не можем да обясним какво се случва в умовете ни. Но в книгите намираме описания на това, което сме всъщност. Четем за неща, за които трудно се води обикновен разговор. В най-добрите книги сякаш писателят ни познава по-добре, отколкото ние самите се познаваме. Авторите намират думите да опишат това, което изпитваме. Те отварят нашите сърца и умове и ни дават карти към собствената ни същност, като ни позволяват да вървим по пътя си в живота без толкова параноя и безпокойство.
4. Книгите ни подготвят за случаите на провал. В целия ни живот един от най-силните страхове, който изпитваме, е този от провал. Страхуваме се да не се превърнем в, както масовите медии го дефинират, „лузъри“. Всеки ден научаваме за ситуации, в които някой се е провалил. Провалът е основен мотив в литературата. Много велики книги, поеми, пиеси, са за хора, които са забъркали някоя каша. Великите книги не осъждат по този повърхностен и безкомпромисен начин, по който го правят медиите.
Литературата заслужава своя престиж заради едно нещо преди всичко друго – тя е инструмент, с помощта на който живеем и умираме с повече мъдрост, доброта и здрав разум.
