Джесика Редмерски: „Миг преди винаги“ ще бъде повлияна от музиката (интервю)

На пазара излезе „Миг преди никога“ от Джесика Редмерски, за която вече писахме, каква е емоцията да бъдеш издаден нацтрадиционен носител и емоцията от издаването прочетете в следващите редове.

Мариз: Честито за невероятната сделка! Разкажете ми за деня, в който разбрахте, че книгата ви ще бъде издадена от Grand Central Publishing. Как празнувахте?

Джесика Редмерски: Благодаря ви, че ме поканихте на разговор отново! Както винаги, е страхотно удоволствие да се говори с вас. Бях облекчена и развълнувана, когато разбрах, че ще сключа сделка с Grand Central/Forever Romance. Ако трябва да бъда честна, да бъда издадена от традиционен издател (на хартия) е една от мечтите ми, която съм носила в себе си целия си живот, и не бих могла да бъда по-благодарна, че мечтата ми се сбъдна. Как отпразнувах? Гмурнах се направо в продължението!

М: О, страхотно е, че вълнението ви е вдъхновило да пишете повече! Бих искала да чуя повече за личното ви пътешествие като писател. Винаги ли сте знаели, че това е нещото, което искате да правите? Винаги ли сте носили в себе си наченките на различни истории? Имате ли някакви писателски спомени, които бихте искали да споделите?

Дж. Р.: Знам, че съм го казвала и преди, но пиша, откакто се помня – започнах първия си роман, когато бях на 13. Не мога да си представя да не пиша! Това е най-постоянното нещо в живота ми, като хоби и като кариера. Любовта ми към писането никога не избледня и аз никога не се отказах от него.

М: За наш късмет! Семейството ви чело ли е книгите ви? Каква беше тяхната реакция?

Дж. Р.: Някои от членовете на семейството ми прочетоха някои от книгите ми и страшно ги харесаха (разбира се, те са ми семейство, нямат избор!). Но по очевидни причини, почти ги молих на колене никога да не четат „Миг преди никога“. Ако го бяха направили, семейните празници щяха да станат доста неловки за всички ни!

М: (смее се) Разбирам ви! Но книгата е толкова добра! Вие сте ги лишили от голямо забавление. Обзалагам се, че всъщност всички са я чели тайно от другите. Само чакайте, ще видите при следващата семейна почивка. Вероятно ще има изчервени хилещи се хора, които изпитват нуждата да подвикват … някои неща по вас.

Да продължим нататък с втората книга, коя беше любимата ви сцена от „Миг преди винаги“?

Дж. Р.: Мисля, че любимата ми сцена беше един момент, който включва плаж, с елементи на халюцинации… няма да казвам нищо повече!

М: Плаж! Винаги има романтика на плажа. Залези, морски бриз, вълни се разбиват, пясък… влиза на разни места. Добре, а сега ни кажете коя ви беше любимата затрогваща сцена?

Дж. Р.: В „Миг преди винаги“ сигурно трагедията.

М: Трагедия?! Какво се опитвате да направите с нас? Ще очаквам с нетърпение този момент. Аз така или иначе очаквах с нетърпение книгата, а сега вече ще ме накарате да будувам цяла нощ, докато не излезе. Ще споделите ли откъде взехте вдъхновението за историята?

Дж. Р.: Всичко, което мога да кажа, е, че взех историята оттам, откъдето тя трябваше да бъде взета.

М: О, не! Наистина се опитвате да ни причините нещо! О хайде де! Добре, добре, по-сериозно сега (въпреки че бях сериозна в паниката си). Не бих искала да знам предварително и оценявам вашата нужда да водите героите си в посоката, в която те трябва да бъдат отведени, така че каквото и да се случи, бройте ме вътре! Хвърлям сърцето си на масата.

Има ли сцени или герои, вдъхновени от истинския живот?

Дж. Р.: Точно както в „Миг преди никога“, продължението – и герои, и събития – бяха вдъхновени от една друга моя мечта, да обходя целия свят с раница на гърба си. Не мога да говоря много за „Миг преди винаги“, без да издам нещо важно, но мога да разкрия, че когато трагедията се случва, не самата трагедия, но нещо, предизвикано от нея, е вдъхновено от лична моя история, близка до семейството и дома ми.

М: Разбирам. Искам да ви поздравя, че отдавате толкова много от себе си в историите, които пишете – може би това ги прави толкова живи и истински за нас, читателите. Всичко, което се случва, и емоциите, които героите влагат, са наистина реалистични и сега знам защо.

След като героите са уловени в такава вихрушка от събития по време на пътешествието си в „Миг преди никога“ (пътешествие и по пътищата, и през тайните от миналото), какво можем да очакваме в книга №2? Какво ви вдъхнови да продължите своята история? Без да издавате спойлъри, какви неочаквани обрати очакват нас, читателите, на пътя?

Дж. Р.: Трудни въпроси! Ами, аз планирах да напиша продължение, още преди да завърша „Миг преди никога“. Имах цялата история предначертана в главата си, но след неочаквания успех на първата книга, писането на продължение много ме притесни. Страхувах се да не „разваля“ доброто впечатление. Но след като обмислих въпроса, реших, че ще бъде по-разочароващо да не продължа историята и да не позволя на читателите си да разберат какво се случва с Камрин и Андрю по-нататък. И да, мисля, че има нещо много неочаквано, което читателите могат да очакват.

М: Разбирам какво искате да кажете – че ви е страх да не съсипете нещо, което вече е признато за добро. За мен „Миг преди никога“ е почти… съвършено. Най-малко по отношение на това как историята продължава да ме преследва толкова месеци по-късно, аз все още се връщам към нея. Всяка книга, която може да направи това с мен, да ме накара да реагирам физически по такъв начин, заслужава да бъде препоръчвана на всеки срещнат и е съвършеното четиво.

Нещо, което помогна да направи историята толкова красива, е музикалното им пътешествие заедно. Внимателният, леко неуверен подход на Камрин, нежната подкрепа на Андрю, това как говорят един с друг, как са свързани помежду си толкова дълбоко чрез музиката. И на свой ред ние успяхме да се отъждествим с Кам и Андрю. Това ме накара да ги почувствам и да открия по-дълбока връзка с пътуването им. „Миг преди винаги“ също ли е повлияна от музиката? Можете ли да ни дадете предварителен поглед върху следващия списък с песни?

Дж. Р.: Толкова се радвам, че читателите ми могат да почувстват по-силна връзка с пътешествието, благодарение на музиката. Да, „Миг преди винаги“ ще бъде повлияна от музиката, защото това са Кам и Андрю и е правилно да съхраним традицията на техните отношения. Предварителен поглед, а? Хмм, Стиви, Дакс и Уидърс Надявам се, че това е достатъчна улика, за да продължите нататък сами!

Благодаря ви отново, Мариз, че ме поканихте на интервю!

М: Благодаря ви Дж. А. Редмерски!

За читателите и верните фенове на дуалогията „Миг преди никога“, можете да намерите допълнителна информация за книгата, за предстоящото продължение „Миг преди винаги“ и за автора на:

https://www.facebook.com/J.A.Redmerski

https://twitter.com/JRedmerski