Дянков: Предложих Плевнелиев, Трайков и Караджова

Участието в правителство на Бойко Борисов, раждането на еврото, влошаването на кризата в Европа и стремежа към финансова дисциплина, първият спасителен пакет за Гърция, ситуацията в Португалия и Кипър – това са част от темите и периодите, върху които се спира бившият финансов министър Симеон Дянков в своята книга „Кризата в Европа. Поглед отвътре“.

Официалното представяне на книгата ще се състои тази вечер от 18:30 в Софийската градска художествена галерия, предаде репортер на БГНЕС.

„В книгата си Симеон Дянков описва през какво минахме и как успяхме с цената на големи лишения и натрупването на много публични негативи да запазим стабилността на страната“, пише в предговора на книгата тогавашният и сегашен премиер на страната Бойко Борисов. Според него книгата на освободения от поста му и впоследствие върнат в края на мандата му финансов министър е не само икономическо четиво за кризата в Европа, но и четиво за управлението на кабинета. „Симеон Дянков прави паралели между събитията навън и събитията у нас, анализира връзките и разглежда в подробности защо едни решения проработиха, а други трябваше да отлежават. Книгата е за всеки, който иска да разбере каква са трудностите и компромисите на едно управление в условията на глобална икономическа рецесия“, пише още премиерът.

В своята книга Дянков посочва седем повратни точки от развитието на кризата, които проследява в хронологичен ред, обръщайки внимание на важните събития и политически инициативи, оформили дневния ред на Европа през четирите години от 2009 до 2013 година. Сред повратните точки според Дянков са изявлението на гръцкия министър-председател, че страната му е лъгала за бюджетния си дефицит и държавния дълг, срещата на Ангела Меркел и Никола Саркози в Довил, плановете за референдум в Гърция, изявлението на Марио Драги успокоило пазарите през 2012, решението за спасителен пакет за Кипър и други.

Веднага след въвеждащите глави Симеон Дянков се спира на участието си в правителството на България, като започва с първите си срещи и стига до момента, в който е изпаднал в немилост. Дянков разказва как е научил, че е станал министър в таксито от Банкя към София, спира се на магистралите и разкопките, запушването на дупки, случая с БАН и други.

Първи срещи

Бивш пожарникар с черен колан по карате и запален футболист, Борисов имаше звездна кариера начело на българската полиция в продължение на четири години. След това бе спечелил два пъти изборите за кмет на София. И всичко това още преди създадената от него ГЕРБ да е участвала в парламентарни избори. … В средата на май 2009 г. ми се обадиха дали мога да посетя България за няколко седмици и да помагам на икономическия екип за изборите. Вече следях новините и знаех, че се очаква трудна кампания. Социалистите, основната сила в тогавашното коалиционно правителство, използваха най-различни тактики, за да злепоставят Бойко Борисов. Старите машини за омаскаряване бяха включени на пълна мощност. И тъй като никога не съм харесвал комунисти, приех предизвикателството … Една сутрин Борисов се обади да отида при него на футболното игрище. На полувремето той излезе и каза: „Ако спечелим изборите, ще станеш министър на икономиката“. „По време на криза финансите са от по-голямо значение“, отвърнах. „Ще видим“, каза той и се върна в играта. ГЕРБ спечели изборите на 5 юли 2009 година и си осигури 117 депутати в 240-местния парламент. Три дни след това Борисов ме покани на сутрешно кафе в Банкя и ми предложи да поема Министерството на финансите. Благодарих му и казах, че трябва първо да го обсъдя със семейството си. „Така направи“, отвърна той. Половин час по-късно, в таксито от Банкя към София, чух по новините, че първият министър в новия кабинет вече е избран – Симеон Дянков, на финансите. Шофьорът на таксито отбеляза: „Дано тоя е по-добър от предишните. Но едва ли. Те всички са едни и същи“.

Създаване на правителството

Успях да дам предложения за министър на екологията – Нона Караджова и за министър на регионалното развитие – Росен Плевнелиев, номиниран също от няколко бизнес асоциации и от камарата на строителите. Предложих и икономически министър. Първата ми номинация беше Бисер Боев, но Борисов не го одобри заради предишната му работа в медиите. Тогава се свързах с Трайчо Трайков, който познавах бегло от университета, преди да замина да уча в чужбина. Той беше топмениджър в една от големите енергийни компании, беше работил и в чужбина. Отидохме заедно при Борисов. Бойко погледна Трайчо и каза: „Скъп костюм. Това е добре. Значи имаш достатъчно пари, за да не крадеш, като станеш министър“. Опитите ми да предложа министър на транспорта се провалиха. Подкрепих и кандидат за Министерство на земеделието и почти успях. Десислава Танева беше интелигентна жена с опит в сектора. Тогава за пръв път станах свидетел на „приятелски огън“. Наложи и се да оттегли кандидатурата си след медийна атака. На мен тепърва ми предстоеше да съм под приятелски огън. Това беше част от политиката в България.

Амбиции за еврозоната

През есента на 2009 година посетих държавите от еврозоната, за да убеждавам колегите си там, че България е готова да приеме еврото. Предходният трипартиен кабинет на два пъти се беше обръщал към Европейската централна банка и Европейската комисия с неформални заявки за започване на процеса по приемането. И в двата случая моят предшественик и управителят на БНБ са били информирани, че е твърде рано за кандидатура на България, въпреки добрите макроикономически показатели и стабилната фискална история. Вторият път приключил с леко недоразумение. Изтекла информация, че министърът на финансите Пламен Орешарски е в Брюксел за неформални преговори за еврозоната. Когато Орешарски излязъл от заседанието на ЕКОФИН, един журналист от международната преса го попитал кога България ще кандидатства за еврото. Моят предшественик отвърнал с пестелив английски „Next time, next time“, което на български значи „не ме занимавайте сега“. Ден по-късно няколко европейски вестника излязоха със заглавия „България в еврозоната от следващия месец“. … Еврозоната трябваше да е напълно сигурна, че няма да се окажем поредната страна, която изпълнява критериите от Маастрихт само временно, докато приеме еврото. Докладвах за тези разговори на Борисов по телефона от Брюксел. Но явно не беше писано. Правителството подаде оставка няколко дни по-късно. … И днес продължавам да съм убеден, че България трябва да се стреми към влизане в еврозоната.

Игра със сенки

В България не е имало лустрация, за разлика от повечето държави в Източна Европа. Хората, които бяха работили в системата на Държавна сигурност, продължаваха да са сред елита на страната. Бившите служби се бяха вкоренили в политическите партии, в медии, в банковия сектор и в индустрията. С течение на времето те отгледаха свои ученици и проблемът нямаш как да изчезне със смяната на поколенията. Използваха се същите методи, за които мислех, че са останали в миналото: подслушване, разпространяване на слухове, сплашване, изопачаване на информацията. Продължих да получавам подобни удари по време на мандата си.

Магистрали и разкопки

И до днес получавам укори, че е трябвало да увелича дефицита, да се отделят пари за стимулиране на икономиката. Но аз продължавам да съм убеден, че тези средства щяха да отидат на вятъра. Следвах правилото да държа здраво хазната: пари няма, защото ще ги откраднете. … Единственият пакет от държавни стимули, които бях готов да финансирам, беше за изграждане на пътна инфраструктура. … В някои район на Южна България изобщо нямаше адекватна инфраструктура. По времето на комунизма бяхме гранична държава и е трябвало, при нападение откъм Турция и Гърция, да се затрудни бързото придвижване на войските там. Такива работи. … И ако страстта на Бойко Борисов беше строителството, то за мен в такава се превърна археологията. Винаги съм се интересувал от история. България е богата на история. Римски руини могат да се видят навсякъде из Средиземноморието, древногръцки има около Егейско море, византийски в Мала Азия, мегалити и гробници от предписмените култури – на много места в Европа. В България го имаше всичко това на едно място. … Увеличих бюджета за археологически разкопки три пъти. Това беше инвестиция с гарантирана възвръщаемост.

Запушване на дупки

В енергетиката беше истински ад. НЕК не можеше да се справи с дефицитите си, но масата имаше предложение за строеж на втора атомна електроцентрала до град Белене. Този проект беше замразяван и размразяван през годините, като много хора бяха подобрили благосъстоянието си в сложната паяжина от подизпълнители и консултанти. Но все така оставаше неясно как ще се финансира строежът на АЕЦ „Белене“ и кой ще плаща сметката. Спряхме проекта.

Случай с БАН

Предложението ни за промени не успя. Съпротивата от старите кадри беше неистова. Изпитаната машина се задейства и излязоха статии как преди време съм бил разсипал науката в Грузия. Сега, изглежда, идваше ред и на България. Обвиниха ни, че искаме да закрием създадената през 1869 година академия. Върху централната сграда на БАН се появи черно знаме. Някак отбягваше от вниманието, че тази сграда е построена през 1929 година за БАН – клуба на академиците и дописните членове. И всички те са се побирали в сградата. Може би не вложихме достатъчно сили да обясним смисъла на реформата. Не обичах бели знамена. Но и Бойко Борисов не обичаше черни знамена. Изтеглихме законопроекта.

Изпадане в немилост

Година 2012 имаш лош завършек за мен. През ноември Цветан Цветанов поиска допълнителни пари за МВР. Това беше станало практика. МВР влизаше в преразход и после, в края на годината, се настояваше за допълнителни ресурси. Там заминаваха по над един милиард лева годишно. И никога не стигаха. Беше в края на годината и по традиция имаше натиск за пари отвсякъде. Бях непреклонен. Нямаше излишни средства за другите, нямаше да има и за МВР. Ситуацията се усложняваше и от натиска на лобистка група, наречена от медиите „Бентли мафия“. това бяха едрите собственици в зърнопроизводството. … По Коледа премиерът отново ми даде подкрепата си, но виждах, че това ще ми излезе скъпо. Заминах за празниците. В мое отсъствие двете лобита – на вътрешния и на земеделския министър, щяха да настояват за уволнението ми. Те се ненавиждаха един друг, но намериха обща кауза в моето пропъждане. … След Нова година ситуацията не се подобри. През януари 2013 година хората бяха получили много по-високи сметки за ток, отколкото в предходните месеци. Известното повишаване на цената на тока, направено по-рано, не даваше обяснение. След седмица избухнаха протести. Те постепенно обхванаха 30 града в страната. Трите ЕРП-та нямаха отговор. Каквато и да е била причината, ефектът бе лавинообразен. … Когато кацнах в САЩ, разбрах, че премиерът е променил решението си за парите на зърнопроизводителите и е наредил да се изплатят. Кредитът на доверие изглежда беше изчерпан. Подадох оставка от Вашингтон. Информирах екипа си. Отлетях за София. Заех се да разчиствам бюрото си. Стегнах багажа и оставих бутилка шампанско за моя наследник – министъра на европейските фондове Томислав Дончев. На следващият ден премиерът Борисов обяви, че цялото правителство подава оставка. /БГНЕС