Кореспонденция от Истанбул за БТА на Нахиде Дениз
Павлина Боботанова-Копано и Сийка Чирпанова са родени в различни градове на България. Павлина – в Димитровград, а Сийка – в град Елена. Житейските им съдби ги отвеждат в Истанбул. Отначало ги сближава естествената близост на две българки в града край Босфора. Близостта се засилва и от изкуството, което и за двете е творческа съдба.
Павлина е професионален художник, досега е представяла свои творби в България, Гърция, Македония. Сийка, която подписва картините си с артистичния псевдоним Анастасия, развива заложбите си в Истанбул, където преди две години представя първата си изложба, пак в Екзархията.
Тези дни Павлина и Анастасия се представиха със съвместна изложба на картини в българската Екзархия, най-българския дом в града край Босфора. Екзархията, която с оригиналната си архитектура стои като „бижу“ в центъра на Истанбул, е впечатляващ декор и двете художнички заслужават поздравления, че са избрали подходящото място.
Изложбата събра много хора от българската общност в Истанбул, както и ценители от Истанбул и България. Сред тях бе и роденият в България скулптор Зияетин Нуриев, преподавател в Художествената академия към университета Мармара, един от най-известните творци в България и Турция.
„Завършила съм специалността графика във Великотърновския университет. Тук в Истанбул нямам много възможности да работя графика, правя повече живописни платна. Истанбул е град, който обогатява твореца, защото му дава възможност да се докосне до различни култури, разширява мирогледа му. Това е моя трета поредна изложба в Истанбул. По един европейски проект, който започнахме с приятели в България, направих изложба от хартиени творби, които представих и в екзархията в Истанбул“, разказва Павлина, която е включила в настоящата изложба главно акрилни картини и също някои творби от хартия.
Тя споделя, че най-силно я впечатлява природата и затова се стреми да отрази нейното разнообразие, но по абстрактен начин. Природните форми в Кападокия според нея са изключително впечатляващи. Доволна е, че картините й се продават, включително и тези от настоящата изложба.
Разнообразие от сюжети, портрети на хора от различни раси и националности и някои от българските светини в Истанбул може да се видят в картините на Анастасия. Една серия е посветила на дервишите. Интересното е, че при тази серия е приложила оригинален начин – изрисувала ги е на кръгли платна. Така се придава допълнителна експресивност на въртенето на дервишите, което е в основата на учението на въртящите се мъдреци.
Да се говори за конкуренция между Павлина и Анастасия не само че е неуместно, но и излишно, уверяват те. „Двете имаме различни стилове и израз, различни техники на работа, което ни отличава, но това, че сме българки, че сме сънароднички, е добър шанс и за двете и повече ни сплотява, отколкото ни разделя“, казва Анастасия.
И двете са благодарни на ръководството на Екзархията, че им е предоставила помещение за ателие, което са позвали с Павлина за подготовка на настоящата изложба.
„В Екзархията имаме и галерия, която макар и импровизирана, дава възможност на сънародниците ни да представят своите таланти. Не само нашата, но изложби и на други български творци са организирани тук. Благодарение на изкуството идват не само българи, но и хора от други националности, което е впечатляващо, защото по този начин допринасяме за разнообразяване на културния живот на истанбулските българи и на града. А какъв по-добър мост от изкуството може да има за предоляване на вътрешните ни граници“, казва Анастасия…
Павлина и Анастасия имат още общи планове. В настоящата изложба представят и няколко общи колажи, които според тях са основа за бъдеща, още по-плодотворна съвместна работа. Окуражени
от успеха на настоящата изложба, те подготвят проект за обща изложба в културния център Кадъкьой. През това лято планират да участват и в някои международни пленери, включително и в
България.